След като осигурил финансовата подкрепа на Фондацията Рокфелер за своята Неозойска изследователска лаборатория, Блек възобновил пътуванията си, чиято цел била представянето на Пекинския човек. След това той се върнал в Китай, където работата при Чжоукоудиян вървяла бавно и нямало нови важни находки, свързани със синантропа. Постепенно ентусиазмът на работниците се топял.
На 1 декември обаче в самия край на сезона, Пей Уенджонг направил историческо откритие. По-късно Пей ще напише следното: „Натъкнах се на почти цял череп n&Sinanthropus. Той беше отчасти в меки пясъци и отчасти в твърдата материкова скала, така че успях да го извадя сравнително лесно." След това Пей пропътувал на мотоциклета си 25-те мили (40-те km) до Неозойската изследователска лаборатория, където показал черепа на Блек.
Находката направила от Блек медийна сензация. През септември 1930 г. в Пекин пристигнал сър Графтън Елиът Смит; целта му била да разгледа мястото на откритието и да проучи фосилите. По време на престоя на Смит Блек го инструктирал за едно светкавично пропагандно пътуване в Америка, което да представи Пекинския човек. След това Смит си заминал и очевидно добре се справил със задачата. През декември Блек написал едно изключително чистосърдечно писмо на Хенри Хъфтън - директора на Пекинското медицинско училище, - който по това време си почивал в Америка: „Ако се изчервявах всеки път, когато се сетя за хладнокръвната рекламна кампания, която аз замислих, а Г. Е. С. изпълни, щях да съм постоянно морав."
Новозавоюваната слава на Блек му осигурила непрекъснат достъп до средствата на Фондацията Рокфелер. Ето какво написал той на сър Артър Кейт: „Вчера получихме телеграма от Елиът Смит, така че той явно се е прибрал вкъщи жив и здрав от напрегнатото си пътуване. Той очевидно не е пазил силите си - нещо, което е характерно за него, — служейки на интересите на Института и на Неозойската лаборатория. След популяризаторската му мисия по представянето на Sinanthropus в Америка, би трябвало задачата, която ще имам след около година, - да поискам още пари от която и да било институция, да се окаже сравнително лесна."
Пекинският човек се явил точно навреме за защитниците на човешката еволюция. Няколко години по-рано се състоял един от най-прочутите съдебни процеси в световната история: един съд в Тенеси признал Джон Т. Скоупс за виновен в това, че е преподавал еволюцията, което било в разрез със законите на щата. Учените искали страшна разплата. Поради това всеки нов факт в подкрепа на човешката еволюция бил добре дошъл.
След това се случил епизодът с Hesperopithecus-а. - много рекламиран праисторически първобитен човек, измислен от палеоант-рополозите само въз основа на един зъб от Небраска. За срам на учените, подкрепили съществуването на този човешки предшественик, човекоподобния зъб се оказал всъщност от изкопаемо прасе.
Междувременно постоянните съмнения и нестихващите спорове около Pithecanthropus erectus на Дюбоа също трябвало да намерят решение. На кратко - вярващите в еволюционните идеи учени, борещи се срещу външните заплахи и вътрешното разцепление, имали огромна нужда от едно добро откритие, което да заздрави каузата им.