„тайната история на човешката цивилизация”
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Централна и Южна АмерикаОт тропическите гори на Южно Мексико има сведения за някакви същества, наричани Сисимайт. Геологът Уендъл Скоусън съобщава, че племето кубулко от Баха Верапас му разказали следното: „В планините живеят много големи диви хора, които са напълно покрити с къса и гъста кафява козина и които са без вратове. Те имат малки очи, дълги ръце и огромни длани. Оставят следи, които са два пъти по-дълги от човешките." Имало няколко случая, в които отделни хора са разказвали, че са били преследвани по планинските склонове от Сисимайт. В началото Скоусън решил, че става дума за мечка. Все пак, когато разпитал подробно местните хора, се убедил, че явно не е така. От Гватемала също има съобщения за такива създания, където - поне така се твърди - те отвличали жени и деца. Жителите на Белиз (по-рано Британски Хондурас) разказват за полу-човешки същества, наречени Дуенди, които обитават джунглите в южните части на страната. Името Дуенди произлиза от испанската дума Duende, която означава „таласъм". През 1961 г. Айван Сандерсън - по това време той ръководел проучване в Белиз - пише следното: „Срещнах десетки хора, които са ги виждали. Повечето от тях бяха хора с положение, работещи за важни организации - например Министерството на горите. В редица случаи, те са получили обучението си в Европа или в САЩ. Един от тях - местен младши лесничей - описа с големи детайли две такива малки създания, които внезапно забелязал да го наблюдават от края на горския резерват, разположен в подножието на планините Мая... Според описанието, тези дребни същества били на ръст между 3 фута и 6 инча (1,07 т)и4 фута и 6 инча (1,38 т), с хармонични пропорции, но с масивни рамене и много дълги ръце. Те били покрити с гъста твърда кафява козина, наподобяваща на тази на късокосместо куче. Имали жълтеникави плоски лица, но косата им не била по-дълга от тази по тялото, с изключение на тази по врата и горната половина от гърба." Очевидно дуендите се различават от големите Саскуоч, живеещи по Тихоокеанското крайбрежие на северозападните части на САЩ. Също от Южна Америка - от района на Гвиана - има съобщения за диви хора, наречени Диди. Първите изследователи са записали индиански разкази, в които тези същества са описани като високи около 5 фута (1,52 т), ходещи изправени и покрити с гъста черна козина. През 1931 г. италианският антрополог Нело Бекари чул разказ за Диди от господин Хайнс - върховен съдия на Британска Гвиана. Резюме на това, което Хайнс разказал на Бекари, е запазено от Хьо-велман: „През 1910 г. той вървял през гората по течението на Конава-рук - приток на Есекибо, който се влива в нея точно над сливането й с Потаро, - когато внезапно се натъкнал на две странни създания. Веднага щом го забелязали, те се изправили на задните си крака. Имали човешки черти, но били покрити целите с червено-кафява козина... Двете създания бавно се отдръпнали и изчезнали в гората." След като представя много подобни разкази в книгата си, Сандерсън заявява следното: „Най-важният самостоятелен факт относно тези съобщения от Гвиана е, че досега нито един местен човек — или въобще някой, който преразказва чутото от местните хора - не е предположил, че тези създания са просто „маймуни". Напротив - във всички случаи се подчертава, че те нямат опашки, ходят изправени и имат човешки черти." Жителите на източните склонове на Андите - в Еквадор - разказват за Ширу - малко, покрито с козина хоминидно създание, високо между 4 и 5 фута (1,21-1,52 т). В Бразилия, местното население разказва за човекоподобните Мапингуари, които оставяли огромни следи и убивали добитъка. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|