„тайната история на човешката цивилизация”

Но дори и да приемем становището на Тобайъс, че челюстта от

Изтегляне 2.12 Mb. страница 99/113 Дата 05.12.2022 Размер 2.12 Mb. #115780 Тип Книга

Но дори и да приемем становището на Тобайъс, че челюстта от Канам е неандерталоидна, не бихме очаквали появата на неандерталците през ранния плейстоцен преди повече от 1,9 млн. години. Спо­ред мнението на повечето учени неандерталоидните хоминиди са се появили преди около 400 000 години и са съществували до пре­ди 30 000-40 000 години. С цел да бъде фиксирана точната възраст на челюстта от Канам, К. П. Оукли от Британския музей провел тестове за определяне на съдържанието на флуор, азот и уран. Погребаните в земята кости абсорбират флуор. Челюстта от Ка­нам и черепите от Канжера имали същото съдържание на този еле­мент, което имали и останалите кости от ранно- и средноплейсто-ценските формации, в които били открити. Тези резултати подкре­пят хипотезата, че човешките кости от тези две находища са с въз­растта на откриваните заедно с тях животински останки. А зотът е съставна част от костните протеини. В нормални усло­вия, с течение на времето костите губят азота си. Оукли установил, че в черепният фрагмент Канжера 4 азотът е на границата на изчез­ване (0,01 %), докато във фрагмента Канжера 3 отсъствал напълно. На анализ били подложени и две животински кости, нито една от които не показала наличие на азот. По мнението на Оукли, наличието на „изме­рими количества" азот в череп Канжера 4 показвало, че всички човеш­ки останки били „значително по-млади" от фауната от Канжера. Някои седименти обаче като например глините, запазват азота -понякога в течение на милиони години. Възможно е пълното изчез­ване на азота от Канжера 4 да е било предотвратено именно от гли­ни. При всички случаи във фрагмента Канжера 3 нямало азот точно както и в животинските кости. Не е изключено следователно всич­ки останки да са с една и съща възраст. Както може да се види от табл. 12.1, съдържанието на уран в чо­вешките фосили от Канжера (8^7 частици на 1 млн.) се припокрива с това на животинските кости от същото находище (26-216 частици на 1 млн.). Това би могло да означава, че те са с една и съща възраст. И все пак човешките кости показват средностатистическа стой­ност от 22 частици на 1 млн., докато тази на животинските кости е 136 частици на 1 млн. Според Оукли тази съществена разлика меж­ду средностатистическите стойности означавала, че човешките кос­ти били „значително по-млади" от съпътстващата фауна. Получени­те за Канам стойности били сходни. Самият Оукли отбелязва обаче, че съдържанието на уран в под­почвените води може да е много различно в зависимост от мястото. Например късноплейстоценските животински кости от Кугата -близо до Канам - имали по-високо съдържание на уран от ранноп-лейстоценските от Канам. От значение е и това, че съобщените през 1974 г. от Оукли стой­ности на съдържание на уран очевидно не са били първите, които той бил получил. В една статия, отпечатана през 1958 г. - непосред­ствено след представянето на тестуването за съдържание на уран на челюстта от Канам, — Оукли отбелязва следното: „Когато приложих същите тестове към костите от Канжера, не получих никакви раз­лики между човешките останки и тези на съпътстващата фауна." Очевидно Оукли не останал удовлетворен от тези ранни анализи и по-късно извършил нови; те явно дали по-приемливи резултати. Прегледът, който направихме на химичните анализи на фосили-те от Канам и Канжера, може да ни наведе на следните заключения. Тестовете за съдържание на флуор и азот показали, че човешките кости са точно толкова стари, колкото са и животинските останки от същите пластове. Без съмнение тази интерпретация може да бъде оспорена. Резултатите от тестовете за съдържание на уран свидете; стват за това, че човешките останки са по-млади от съпътстващат фауна. Това заключение обаче също не е категорично. Взети като цяло, резултатите от химичните и радиометричнит анализи не са елиминирали възможността, човешките фосили о Канам и Канжера да са съвременни на съпътстващата фауна. IIpi това положение черепите от Канжера, за които се твърди, че са i модерна анатомия, биха могли да се окажат с възрастта на пласт 1\ на дефилето Олдувай, която е между 400 000 и 700 000 години Таксономичният статус на челюстта от Канам остава несигурен. Съв­ременните изследователи се колебаят да я определят като физичес­ки модерна, въпреки че една подобна класификация не е невъзмож­на. Ако челюстта е с възрастта на фауната от Канам, която е по-ранна от пласт I на дефилето Олдувай, то това би означавало, че тя е на повече от 1,9 млн. години. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели: