„тайната история на човешката цивилизация”
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Централна Азия: АлмасНаличните описания на Йети и Саскуоч показват, че те са големи и много приличат на маймуни. Съществуват обаче други дива хора — Алмас, - които, изглежда, са по-малки и по-човекоподобни. Съобщенията за тях се концентрират от Монголия на Север, на Юг през Памир и на Запад до района на Кавказ. Подобни разкази има и от Сибир и от далечните североизточни части на Русия. В началото на XV в. Ханс Шилтенбергер бил пленен от турците и изпратен в двора на Тамерлан, който го поставил в свитата на един монголски принц на име Егиди. След като през 1427 г. Шилтенбергер се завърнал в Европа, той описал преживяванията си, сред които имало и срещи с диви хора: „В самите планини живее див народ, който няма нищо общо с останалите човешки същества. Цялото тяло на тези създания е покрито с козина. Само лицата и ръцете им не са обраснали. Те тичат по хълмовете като животни и се хранят с листата на дърветата или с каквото друго намерят. Господарят на тази земя подари на Егиди двойка от тези горски хора - мъж и жена, -които били заловени в пустошта." В един монголски наръчник от XIX в., в който са описани различните лекарства, които могат да бъдат извлечени от растения и животни, има рисунка на Алмас. Майра Шакли отбелязва следното: „В книгата има хиляди илюстрации на различни класове животни (влечуги, бозайници и земноводни), но нито едно митологично създание, каквито са известни от подобни средновековни европейски съчинения. Всички описани създания съществуват и до ден днешен. Няма никаква причина да смятаме, че Алмас също не е съществувал, а от илюстрациите става ясно, че е обитавал скалисти терени в планините." През 1937 г. Дорджи Мейрен - член на Монголската академия на науките — видял кожа от Алмас в един манастир в пустинята Гоби. Ламите я използвали като килимче при някои от ритуалите. През 1963 г. руският педиатър Иван Ивлов направил пътуване през планините Алтай - в южните части на Монголия. Той забелязал няколко човекоподобни създания, които стояли на един планински склон. Сторило му се, че те са някаква семейна група, съставена от мъжкар, женска и дете. Ивлов ги наблюдавал с бинокъла си от около половин миля (800 т), докато те не се скрили от погледа му. Шофьорът му - монголец - също ги видял и казал, че такива често се срещали в района. След срещата си със семейството Алмас, Ивлов разпитал много монголски деца, тъй като вярвал, че те ще са по-чистосърдечни от възрастните. Те му дали много допълнителни сведения за Алмас. Едно от тях казало, че веднъж, докато плувало с други деца в един поток, видяло един мъжки Алмас да пренася дете Алмас през него. През 1980 г. един от работниците в експериментално земеделско стопанство към Монголската академия на науките в Булган открил тялото на мъртъв див човек: „Приближих се и видях изсъхналото космато тяло на примитивно човекоподобно създание, което беше полузаровено в пясъка... Мъртвото нещо не беше нито мечка, нито маймуна, и въпреки това не беше и човек - монголец, казах, китаец или руснак." Много случаи на срещи с Алмас са известни и от планините Памир. Те се намират в пустинен район, където се срещат границите на Таджикистан, Китай, Кашмир и Афганистан. През 1925 г., Михаил Степанович Топилски - генерал-майор от Съветската армия — повел частите си на акция срещу антисъветските партизани, които се криели в една пещера в Памир. Един от оцелелите партизани разказал, че докато били в пещерата, той и другарите му били нападнати от няколко маймуноподобни същества. Топилски наредил да се претърси пещерата и това довело до откриването на телата на едно от създанията. Ето какво съобщил той: „Веднага разбрах, че тялото не принадлежи на маймуна. Цялото беше покрито с козина. Само че аз знаех, че в Памир няма маймуни. Освен това самото тяло много приличаше на човешко. Опитахме се да оскубем козината, за да проверим, дали не е просто някаква маскировка; оказа се, че това си е естественото окосмяване на това създание. Завъртяхме по корем и по гръб тялото и го измерихме. Нашият лекар направи дълго и подробно проучване на трупа, от което стана ясно, че определено не става дума за човешко същество." „Тялото - продължава Топилски - принадлежеше на мъжки индивид с височина 165-170 cm, възрастен или дори стар, - доколкото можехме да преценим от това, че на някои места козината му беше посивяла... Цветът на лицето му беше тъмен и съществото нямаше нито брада, нито мустаци. Слепоочията му бяха плешиви, а задната част на главата - покрита с гъста сплъстена коса. Мъртвото създание лежеше с отворени очи и оголени зъби. Очите му бяха тъмни, а зъбите - големи, равни и с формата на човешките. Челото му беше наклонено назад и имаше много масивни надочни дъги. Издадената челюст му придаваше монголоиден вид. Имаше плосък нос, с дълбоко хлътнала носна кост. Ушите му бяха голи и изглеждаха малко по-остри, отколкото са човешките; меките им части бяха по-удължени. Долната челюст беше много масивна. Създанието имаше широк гръден кош и добре развита мускулатура." През 1957 г. Александър Г. Пронин - хидролог към Института за географски изследвания към Ленинградския университет - се включил в експедиция към Памир. Идеята била да се картографи-рат ледниците. На 2 август същата година, докато екипът проучвал ледникът Федченко, Пронин решил да разгледа долината на река Баляндкиик. Шакли отбелязва следното: „Било към обяд, когато Пронин забелязал фигура, стояща на скалистия бряг на около 500 ярда (46 т) от него. Първата му реакция била изненада, тъй като се смятало, че районът е необитаем. След това обаче той осъзнал, че създанието не е човек. Приличало, но било твърде приведено. Пронин наблюдавал набитата фигура да се отдалечава през снега с много разкрачена походка; той отбелязал, че съществото имало много по-дълги от човешките ръце и че било покрито с посивяла червеникава козина." Три дена по-късно Пронин видял фигурата отново и тя пак ходела изправена. След този инцидент в Памир са регистрирани многобройни срещи с диви хора, като членовете на различни експедиции са ги заснемали или са правели отливки от стъпки. Сега ще се спрем на съобщенията за Алмас, идващи от района на Кавказ. Според свидетелствата на селяните от Тхина - на р. Мокви - през XIX в. в района бил заловен женски Алмас. Това станало в горите на планината Заадан. Съществото било държано затворено в продължение на три години, но след това се опитомило и било оставено да живее в една от къщите. Нарекли я Зана. Шакли обяснява следното: „Кожата й била сиво-черна и била покрита с червеникава козина, която била по-дълга по главата. Можела да издава нечленоразделни викове, но така и не се научила да говори. Имала широко лице с големи скули, подобна на муцуна издадена напред челюст, масивни надочни дъги, бели зъби и „свирепо изражение"." В крайна сметка Зана влязла в сексуални отношения с един от селяните и родила деца. През 1964 г. Борис Поршнев видял някои от внуците й. В разказа за изследванията на Поршнев, Шакли отбелязва следното: „Въпросните внуци - Чаликуа и Тая — имали тъмна кожа и доста негроиден вид. Те имали много здрави челюсти и силно развити дъвкателни мускули." Освен това Поршнев разпитал и някои селяни, които като деца присъствали на погребението на Зана. Това станало през 80-те години на XIX в. В района на Кавказ, понякога наричат Алмас с името Байбан-гули. През 1899 г. руският зоолог К. А. Сатунин забелязал женски Байбан-гули в района на хълмовете Талиш - Южен Кавказ. Той заявил, че съществото имало „напълно човешки движения". Фактът, че Сатунин е бил известен зоолог, прави съобщението особено важно. През 1941 г. В. С. Карапетян — лейтенант-полковник от медицинските части на Съветската армия - провел преки физически наблюдения върху един жив див човек, който бил пленен в автономната република Дагестан - непосредствено на Север от Кавказ. Карапетян заявява следното: „Влязох в колибата заедно с двама представители на местната власт... Съществото - очевидно мъжко, голо и босо - все още е пред очите ми. Без съмнение беше човек, тъй като всички форми на тялото му бяха човешки. Гърдите, гърбът и раменете му обаче бяха покрити с рунтава тъмнокафява козина. Тя много приличаше на мечешка и беше дълга2-3 cm. Под гърдите, козината ставаше по-мека и по-къса. Китките му бяха груби и покрити с редки косми. По дланите и долната част на стъпалата нямаше окосмяване. Косата по главата на съществото, обаче достигаше до раменете и покриваше част от челото му. Освен това, тя беше много груба на допир. Нямаше брада или мустаци, макар цялото му лице да беше покрито с мъх. Козината около устата му също беше къса и рядка. Човекът стоеше напълно изправен, с отпуснати ръце. Височината му беше нормална - около 180 cm, - но на мен ми се струваше като великан, тъй като имаше необикновено масивен и издаден напред гръден кош. Пръстите му бяха дебели, силни и изключително големи. Като общо, съществото беше много по-едро от местните жители. В очите му нямаше нищо - те бяха мътни и празни -очите на животно. Възприех го като животно и нищо повече." Подобни съобщения са накарали някои учени, сред които и британската антроположка Майра Шакли, да заключат, че Алмас всъщност са оцелели неандерталци или Homo erectus. Какво се случило с дивия човек от Дагестан? Според публикуваните сведения той бил застрелян от съветските войници, когато те трябвало да отстъпят пред напредващата германска армия. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|