„тайната история на човешката цивилизация”
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Диви хора в Китай„Китайските исторически документи, както и аналите на много малки и големи градове, съдържат изобилни сведения за диви хора, които са упоменати под най-различни имена", казва Чжоу Гуоксинг от Пекинския музей по естествена история. „Дори и в наши дни -продължава Чжоу - в окръга Фанг на провинция Хубей все още се носят легенди за „маорен" (космати хора) или „диви хора"." Твърди се, че през 1922 г. един местен милиционер заловил див човек, но по-нататъшната история на случая не е известна. През 1940 г. Уанг Зелин - дипломирал се в Биологическия факултет на Северозападния университет в Чикаго - имал възможността да види отблизо див човек. Съществото току-що било застреляно от ловци. Уанг пътувал с колата си от Баожи, провинция Шан-кси, към Тиашуи, провинция Гансу. Внезапно той чул изстрели някъде пред себе си. Излязъл от колата, за да задоволи любопитството си, и видял труп, Тялото било на женско същество, високо около 6 фута и половина (2 т), и било покрито с гъста сивкаво-червена козина с дължина около инч и половина (4 cm). Козината по лицето й била по-къса. Имала издадени напред скули и обърнати навън устни. Косата по главата й била дълга около един фут (30,48 cm). Според Уанг създанието изглеждало като реконструкция на китайски Homo erectus. Десет години по-късно един друг учен - геологът Фун Джинку-ан - също видял неколцина живи диви хора. Ето какво казва Чжоу Гуоксинг: „Това станало през пролетта на 1950 г., в планинските гори на окръг Баоджи, провинция Шанкси. С помощта на местни водачи, той наблюдавал от безопасно разстояние двама от тамошните диви хора. Това били майка и син, като по-дребният екземпляр бил висок около 1,6 т. И двамата приличали на хора." През 1957 г. един учител по биология от провинция Жеджианг се сдобил с дланите и стъпалата на един „човек-мечка", убит от местните селяни. По-късно Чжоу Гуоксинг имал възможност да ги проучи. Макар че според него те не били от див човек, явно „принадлежали на някакъв неизвестен примат". През 1961 г. работниците, които строяли път през покрития с гъсти гори район Ксишуанг Бана, в провинция Юнан, съобщили за това, че са убили човекоподобен женски примат. Съществото било високо 1,2-1,3 т и било покрито с козина. Ходело изправено и според очевидците имало човешки ръце, уши и гърди. Китайската академия на науките изпратила изследователски екип, но той не успял да се сдобие с никакви материални доказателства. Неколцина предположили, че работниците са попаднали на гибон. Ето какво казва обаче Чжоу Гуоксинг: „Авторът на тези редове посети журналиста, който бил включен в изпратения екип. Той заяви, че не ставало дума за гибон, а за някакво неизвестно животно с човешки форми." Една нощ през 1976 г. шестима лесничеи от горското стопанство на района Шенонгджиа (провинция Хубей) карали по магистралата между окръг Фангксиан и Шенонгджиа. Близо до с. Чуншуя, те се натъкнали на „странно безопашато същество, покрито с червеникава козина". За щастие, то се задържало на едно място достатъчно, за да могат петима от тях да слязат от колата и да го разгледат от разстояние само няколко крачки, докато шофьорът го осветявал с фаровете. Лесничеите били сигурни, че не ставало дума нито за мечка, нито за каквото и да било друго животно, което да им е познато. Те съобщили за инцидента и изпратили телеграма до Китайската академия на науките в Пекин. В течение на много години учените от Академията били получавали голям брой подобни съобщения от същия район на провинция Хубей. Поради това, когато научили за този случай, те решили подробно да се занимаят с проблема. Към провинция Хубей се отправила научна експедиция от повече от 100 човека. Те събрали всевъзможни доказателства - козина, стъпки и изпражнения - и записали разказите на местните жители. По-късни изследвания добавили още сведения. В провинция Хубей били открити общо повече от хиляда отпечатъка, като някои били дълги над 19 инча (50 cm). Били събран над сто косъма, като най-дългите били по 21 инча (55 cm). Някои учени се опитали да обяснят срещите с диви хора в областта Шенонгджиа на провинция Хубей като такива с рядката „златна маймуна", която обитава същия район. Това би могло да е вярно в случаите, когато става дума за бегъл поглед от голямо разстояние. Нека се спрем обаче на разказа на председателя на местната комуна - Панг Геншенг, - който се натъкнал на див човек в гората. Панг прекарал лице в лице със съществото около един час на разстояние само няколко крачки. Ето какво разказва той: „Беше висок около 7 фута (2,10 т), раменете му бяха по-широки от човешките. Имаше наклонено назад чело, дълбоки очни орбити и голям нос с леко обърнати нагоре ноздри. Бузите му бяха хлътнали, а ушите - подобни на човешки, но по-големи. Имаше кръгли очи, също така по-големи от човешките. Челюстта му беше издадена напред и имаше обърнати навън устни. Предните му зъби бяха широки като на кон. Имаше черни очи. Косата му беше тъмнокафява, беше дълга повече от един фут (30,48 cm) и падаше свободно по раменете. Цялото му лице, с изключение на носа и ушите, беше покрито с къси косми. Ръцете му стигаха до под коленете. Имаше големи длани, пръстите му бяха дълги около 6 инча (16 cm), a палците не бяха ясно отделени от останалите пръсти. Нямаше опашка, а козината по тялото му беше къса. Бедрата му бяха дебели и по-къси от долната част на краката. Вървеше изправен, с разкрачени крака. Стъпалата му бяха по около 12 инча (31 cm) дълги и наполовина толкова широки - по-широки отпред и по-тесни отзад, с разперени пръсти." Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|