„тайната история на човешката цивилизация”
Изтегляне 2.12 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 11. Съществуват ли първобитни хора
Още открития в КитайПрез 1956 г., докато копаели за тор в една пещера близо до Маба - в южнокитайската провинция Гуангдонг, - селяни намерили череп, който очевидно принадлежал на примитивно човешко същество. Изглежда, че в научните среди има консенсус, че черепът от Маба е от Homo sapiens и демонстрира известни неандерталоидни черти. Лесно е де се разбере, че в съответствие с еволюционистките си очаквания учените биха искали да отнесат въпросния череп към самия край на средния или към началото на късния плейстоцен -след Homo erectus. Въпреки че находката наистина може и да е от началото на късния плейстоцен, откритите в пещерата животински кости са от бозайници, които са съществували не само в късния, но и в средния и дори в ранния плейстоцен. Изглежда, че най-важното основание за датирането на пещерата Маба в края на средния или началото на късния плейстоцен е морфологията на човешките кости. Нека осъвременим списъка си - вече имаме припокриващи се хронологични граници (всичките - в средния плейстоцен) за: (1) примитивен Homo erectus (Лантиан); (2) Homo erectus (Чжоукоу-диян); (3) Homo sapiens (Тонгдзи); (4)Homo sapiens c неандерта-лоидни черти (Маба). Оформящата се възможност -Homo erectus да е съществувал в Китай паралелно с други, по-развити хоминиДи - хвърля още масло в огъня на спора кой точно е отговорен за разбитите черепи на Пекинския човек и за присъствието на усъвършенствани каменни сечива при Чжоукоудиян - Находище 1. Дали в средата на средния плейстоцен наистина са съществували паралелно няколко различни вида хо-. миниди, с различна степен на развитие? Не го твърдим със сигурност, но според наличната информация такава възможност съществува. Докато проучвахме научната литература, не открихме нито една ясна причина, която да изключва едновременното им съществуване - с изключение на факта, че са различни като морфология. Със сигурност ще се намерят хора, които да заявят, че фактите на човешката еволюция са толкова убедително доказани - отвъд всяко разумно съмнение, - че е напълно оправдано хоминидите да се датират по тяхната морфология. Според нас обаче подобни твърдения не могат да издържат на сериозна критика. Както показахме във втора-седма глави, съществува изобилна информация, която противоречи на общоприетите по настоящем представи за човешката еволюция; тези факти са били забравени или потиснати. Освен това учените систематично са пренебрегвали слабостите в доказателствата, които би трябвало да подкрепят текущите еволюционистки хипотези. Ако се случи така, че копаещ за тор китайски селянин намери един напълно човешки череп, само че заедно с ясно определима пли-оценска фауна, учените със сигурност ще протестират, че не са присъствали компетентни наблюдатели, които да направят съответните стратиграфски проучвания. Обратното - тъй като черепът от Маба би могъл да бъде вкаран в стандартната еволюционна последователност, начинът му на откриване не е от толкова голямо значение. Дори и след като човек се научи да разпознава твърде спорната практика на морфологично датиране, той би бил много изненадан от факта, колко често тя се прилага. В рамките на изследванията на човешката еволюция в Китай тя се явява не като изключение, а по-скоро като правило. През 1956 г. работници намерили максила (горна челюст) от Homo sapiens при Лонгдонг в окръг Чангянг - в южноки-тайската провинция Хубей. За много специалисти това била една добре дошла възможност за хладнокръвно морфологично датиране. Горната челюст - определена като Homo sapiens c известни примитивни черти — била намерена в комбинация с типична за южно-китайския среден плейстоцен фауна, в която се срещала и Ailuropoda (панда), nStegodon (изчезнал слон). През 1962 г. Чанг Куанг-чи от университета в Йейл пише следното: „По принцип се смята, че откритата в тази пещера фауна се отнася към средния плеасто-цен, но изследователите са предложили дата в късния плейстоцен, тъй като морфологията на намерената горна челюст не е толкова примитивна, колкото тази на Sinanthropus." Очевидно е, че морфологията е основната причина, която кара Чанг да постави Homo sapiens от Чангянг по-късно във времето от Пекинския Homo erectus. През 1981 г. Дж. С. Айгнър също прави подобно изявление: „Някои от животинските останки предполагат дата в средния плейстоцен, като присъствието на близък до Homo sapiens хоминид сочи по-скоро към края на периода." Особено поразително в случая е това, че учените разглеждат фауната в Чангянг, без въобще да се спрат на възможността в Китай Homo sapiens и Homo erectus да са съществували едновременно. В този смисъл е и написаното през 1931 г. от сър Артър Кейт: „В миналото често се е случвало, откриването на човешки останки в даден пласт да повлияе при определянето на възрастта му; тенденцията е геологичните данни да се интерпретират така, че да не влизат в явен конфликт с теоретично късната поява на човека." През 1958 г. работници открили човешки фосили в пещерата Лиуджианг, намираща се в южнокитайския автономен район Гуан-кси Жуанг. Сред тях имало череп, прешлени, ребра, тазови кости и дясна бедрена кост. От анатомична гледна точка това били останки от съвременен човек и все пак били открити с фауна от тип Stegodon-Aurilopoda, което дава хронологични граници в целия среден плейстоцен. Китайските учени обаче отнесли човешките кости към късния плейстоцен, най-вече въз основа на развитата им морфология. Находището Дали - в провинция Шаанкси - дало човешки череп, определен като Homo sapiens c примитивни черти. Животинските останки съдържали видове, представени в средния плейсто-цен и дори по-рано. Някои китайски палеоантрополози предложили датировка в края на средния плейстоцен. Това може и да обяснява присъствието на човешкия череп, но съпътстващата фауна определено не постулира такава дата. По-скоро, тя предполага разтягане на хронологичните граници па. Homo sapiens от Дали назад в средния плейстоцен, което отново ни дава припокриване с Пекинския човек от Чжоукоуди-ян — Находище 1. По този начин можем да стигнем до заключението, че определено е възможно, ЧжоукоудиянскиятЯсшо erectus да е съществувал паралелно с най-различни други хоминиди - ранен Homo sapiens (с неандерталоидни черти), Homo sapiens sapiens и примитивен Homo erectus (фит.10.2). В опитите си да се оправят в това задръстване от хоминиди в средния плейстоцен, учените многократно са си служели с морфологията на човешките фосили, за да изберат желаната дата - в широките хронологични граници, зададени от съпътстващата фауна. По този начин те са съумели да запазят еволюционната прогресия на хоминидите. Трябва да отбележим, че тази създадена по изкуствен начин последователност по-късно се използва като доказателство за еволюционистката хипотеза. Н апример, както вече показахме на няколко пъти, една находка на Homo sapiens, чиято възможна датировка се простира от средата на средния плейстоцен (времето на Пекинския човек) до късния плейстоцен, изкуствено ще бъде поставена в края на този период. Отнасянето й към средата на средния плейстоцен би била също толкова оправдана, макар и да влиза в противоречие с еволюционистките очаквания. Ще завършим прегледа на фосилни хоминидни находки от Китай с няколко обекта, които са разглеждани като отнасящи се към ранния плейстоцен. При Юанму, в югозападната китайска провинция Юнан, геолози открили два зъба (резци) от хоминид. Според китайските учени, те били по-примитивни от тези на Пекинския човек. Следователно те са приписани на някакъв негов предшественик - много примитивен Ното erectus, произлязъл от азиатския Australopithecus. По-късно при Юанму били намерени и каменни оръдия - три стъргалки, ядро, пластина и връх от кварц или кварцит. От публикуваните рисунки може да се заключи, че те са близки до европейските еолити и Олдованското производство от Източна Африка. Заедно с оръдията и зъбите, били открити и пепеляви пластове, съдържащи кости от бозайници. Находището дало вероятна палеомагнитна дата от 1,7 млн. години - в рамките на 1,6-1,8 млн. години. Тази възраст била оспорена, но водещите китайски учени все още я приемат, изтъквайки, че животинските останки съответстват на отнасянето на обекта към ранния плейстоцен. Съществуват определени проблеми с поставянето на Номо erectus от Юанму в ранния плейстоцен. Смята се, че Homo erectus се е развил от Homo habilis в Африка - преди около 1,5 млн. години -и се е разпространил из Стария свят не по-рано от преди около 1 млн. години. Освен това се приема, че Homo habilis е съществувал само в Африка. Предложената датировка за хоминида от Юанму включва независим произход я&Ното erectus в Китай. Това би трябвало да означава също, че преди 2 млн. години в Китай е съществувал или Homo habilis, или Australopithecus. Съвременната теория изключва подобно нещо. Ето какво пишат по този въпрос през 1986 г. Луис Р. Бинфорд и Нанси М. Стоун: „Трябва да отбележим, че мнозина китайски учени са се обрекли на идеята, че човекът се е появил в Азия. Тази позиция допринася за твърдото им желание, да бъдат приети безкритично някои много ранни дати за китайски находища и да бъде проучена възможността за откриване на каменни оръдия в пластове от плиоцена." Също така можем да кажем, че западните учени безкритично отхвърлят много ранните дати за откриваните из целия свят на хоминидни фосили и артефакти, тъй като са се обрекли на идеята, че човекът се е появил в Африка. Както сме споменавали и по-рано, не е необходимо да се приема, че еволюцията е протекла в Африка или Азия. Както видяхме от предишните глави, има огромно количество доказателства (от които много са били откривани от професионални учени) за това, че в продължение на десетки милиони години хора от съвременен тип са обитавали различни континенти, включително и Южна Америка. В същия период са съществували и най-различни човекоподобни създания, някои от които са приличали повече на хора, отколкото други. Още веднъж се сблъскваме с въпроса, който възникна при представянето на аномалните културни останки (Глави2-6): защо е необходимо да приписваме откритите при Юанму ранноплейстоценски каменни оръдия и следи от огън на някакъв примитивен Ното erectus? Те не са намерени близо до зъбите, определени като принадлежащи на Homo erectus. Освен това от самия Китай, както и от други части на света, има доказателства, че Homo sapiens е съществувал през ранния плейстоцен и дори по-рано. През 1960 г. Жиа Ланпо проучвал пясъчни и чакълести пластове от ранния плейстоцен при Ксихоуду в северната провинция Шанк-си. Той намерил три камъка със следи от удари, като по-късно през 1961 и 1962 г. били открити още оръдия. На находището била приписана възраст от повече от 1 млн. години, тъй като сред материалите имало и животински останки от ранния плейстоцен. Палео-магнитното датиране дало стойност от 1,8 млн. години. При Ксихоуду били намерени и разрязани кости и следи от огън. Според Жиа, артефактите и останалите следи трябва да се припишат на Australopithecus. Според текущите представи обаче този хоминид не е използвалогън. Смята се, че на това са били способни само Homo erectus, неандерталците и Homo sapiens. Едва ли е учудващо, че Дж. С. Айгнър изразява силна резервираност към публикуваните от Жиа данни: „Въпреки силната подкрепа, която се оказва на наличието на човешка активност през ранния плейстоцен при Хсихоуту [Ксихоуду], на този етап аз не мога да приема безрезервно материалите... Ако тази интерпретация на Хсихоуту се потвърди, това би означавало, че в Северен Китай - преди около 1 000 000 години - е имало хора, които са използвали огън. Това би поставило под въпрос някои от настоящите представи - както за хода на човешката еволюция, така и за адаптивните способности на ранните хоминиди." Веднъж щом човек се откъсне от тези настоящи представи обаче, пред него се откриват интересни възможности. С това приключваме прегледа на откритията в Китай. Видяхме, че определянето на възрастта на фосилните хоминиди е било изкривено от „морфологичното датиране". Когато тези датировки бъдат поправени, така че да отговарят на действителните хронологични граници на съпътстващата фауна, натрупаните сведения не съумяват да подкрепят категорично еволюционистката хипотеза. Напротив — материалите са по-скоро в съответствие с идеята, че по време на плейстоцена съвременни от анатомична гледна точка хора са съществували паралелно с най-различни човекоподобни създания. 11.
|