„тайната история на човешката цивилизация”

Диви хора в Малайзия и Индонезия

Изтегляне 2.12 Mb. страница 95/113 Дата 05.12.2022 Размер 2.12 Mb. #115780 Тип Книга

Навигация на страницата:

• Африка

Диви хора в Малайзия и Индонезия През 1969 г. Джон Маккинън, който бил отишъл в Борнео, за да изследва орангутаните, се натъкнал на подобни на човешки стъпки. Той попитал малайския си лодкар, какво ги е оставило. „Без ни­какво колебание, той отговори „Бататут", ще напише по-късно Мак­кинън. По-късно, на Малая, той видял отливки от отпечатъци, кои­то били още по-големи, но очевидно били направени от същото създание. Малайците го наричали Орангпендек - „дребният чо­век". Според Айван Сандерсън следите се отличават от тези на човекоподобните маймуни, които обитават индонезийските гори (гибон, сиаманг и орангутан). Те не приличат и на тези на слънчева­та мечка. В началото на XX в., губернаторът на о. Суматра Л. К. Уестенек получил писмен доклад за среща с един вид див човек, наречен Се-дапа. Управителят на едно имение в планините Барисан, заедно с няколко работника, наблюдавал Седапа от разстояние около 15 ярда (14 т). Той заявил, че видял „голямо създание с къси крака, което тичаше като човек и се канеше да пресече пътя ми; то беше много космато, но не беше орангутан." През 1918 г. Уестенек публикувал в едно списание статия, в ко­ято описал и разказаното му от господин Устинг, който по това вре­ме живеел на о. Суматра. Веднъж, когато се разхождал из гората, той се натъкнал на човек, който седял на един повален дънер и бил с гръб към него. Устинг заявил следното: „Внезапно осъзнах, че вратът му е странно кожест и изключително мръсен. Казах си: „Тоя тип има отвратително сбръчкан и мърляв врат"... и внезапно устано­вих, че това просто не е човек." „Не беше и орангутан - продължил Устинг, - защото тъкмо ня­колко дена преди това бях видял една от тези големи маймуни." Какво е било създанието, щом като не е било орангутан? Устинг не можел да каже със сигурност. Както вече споменахме, има учени, които смятат, че дивите хора може да са живи представители на неандерталците или пък я&Ното erectus. Ако не сме сигурни в това, какви хоминиди живеят на земята понастоящем, как може да сме сигурни в това какви хоминиди са или не са съществували в далечното минало? Емпиричните изследвания на фосилните находки може и да не са най-добрият начин да разберем. Ето какво е написал Бернар Хьо-велман в едно писмо (15 април 1986 г.) до нашия проучвател Стивън Бърнат: „Не надценявайте важността на фосилните материали. Фо-силизацията е рядък процес, изключителен феномен и следовател­но изкопаемите кости не могат да ни дадат точна представа за живо­та на Земята през минали геологични периоди. Фосилите от прима­ти са особено малко, тъй като по-интелигентните и предпазливи животни са в състояние да избягват самите условия за фосилиза-ция - например затъването в блата или торфища." Без съмнение употребата на емпиричният метод има своите ог­раничения, а фосилните материали са непълни и несъвършени. Но когато подложим на щателен анализ всички сведения за древни хоми­ниди и съвременни човекоподобни маймуни картината, която се офор­мя, е на продължаваща еволюция и на паралелно съсъществуване. Африка Местни информатори от няколко държави в Западна Африка, като например Бряг на слоновата кост, са разказвали за народ от подобни на пигмеи създания, покрити с червеникава козина. Те са били сре­щани и от европейци. Съобщения за диви хора има и от Източна Африка. Ето какво разказва, през 1937 г. капитан Уилям Хичънс: „Преди няколко го­дини бях изпратен на официален лов на лъвове в този район (горите Усуре и Симибит по западните граници на равнините Уембаре) и докато причаквах човекоядеца на една горска полянка, наблюдавах две малки, кафяви и космати създания, които излязоха от гъстала­ците от едната страна на полянката и се скриха отсреща. Те прили­чаха на малки хора, с височина около 4 фута (1,2 т). Ходеха изпра­вени, но бяха покрити с червеникава козина. Туземният ловец, кой­то ме придружаваше, гледаше със смесица от ужас и удивление. Това били, каза той, agogwe - малките космати хора, които човек не можел да види и веднъж през живота си." Може би това са били обикновени маймуни? Изглежда невероятно и Хичънс, и придру­жаващият го местен ловец да не са могли да разпознаят някой из­вестен вид. Разказите за Агогуе са разпространени и в Танзания и Мозамбик. В района на Конго се говори за Какундакари и Киломба. Твърди се, че те са високи около 5,5 фута (1,7 т), покрити са с козина и ходят изправени като хора. Шарл Кордие - професионален ловец на живи животни, работил за много зоологически градини и музеи по света — многократно се опитвал да проследи Какундакари в Заир. Това било в края на 50-те и началото на 60-те години на XX в. Вед­нъж - разказва Кордие - един Какундакари се оплел в примка за птици. „Падна по лице - обяснява той, - обърна се, седна, смъкна въжето от крака си и изчезна. Всичко това стана, преди стоящият наблизо африканец да е в състояние да направи каквото и да било." От Южна Африка също има съобщения за такива същества. През 1983 г. Паскал Таси, работещ за Лабораторията по палеонтология на гръбначни и хора, пише следното: „Филип В. Тобайъс, който сега е член на Съвета на директорите на Международното общество за крип-тозоология, веднъж разказа на Хьовелман, как един негов колега зала­гал капани, за да залови жив австралопитек." Тобайс, който по произ­ход е южноафриканец, е всепризнат авторитет по австралопитеците. Според стандартните представи последните австралопитеци трябва да са изчезнали преди около 750 000 години, &Ното erectus -преди 200 000 години. Смята се, че неандерталците са отмрели пре­ди 35 000 години и оттогава на Земята има само съвременни хора. И все пак - съобщенията за различни видове диви хора, които идват от най-различни краища на света, поставят под сериозно съмнение този традиционен възглед. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели: