Тайната на неговата сила алберт Хиберт за Смит Уигълзуърт – човекът

Ако Уигълзуърт някога е изпитвал гняв, той е бил единствено срещу дявола. Той е имал духовни преживявания и посещения от небето неведнъж. Уигълзуърт свидетелстваше, че не само чувства Божието присъствие, но и че също вижда Бог като жива личност. Той също е имал и демонични посещения, но никога не се е боял от дявола. Веднъж Уигълзуърт се събудил през нощта от наситено демонично присъствие. Оглеждайки се, той видял самият сатана, стоящ насред стаята. Уигълзуърт само казал: „А, ти ли си?”, обърнал се на другата страна и отново заспал. Това не се е случило само в неговото въображение, както някои може би си мислят. Смит никога не се опитваше да представя нещата драматично; той беше по-скоро реалист. Никога не преувеличаваше, нито извърташе нещо, което му се е случило – в свидетелствата си премерваше всяка дума. Винаги говореше абсолютната истина, защото обичаше Този, Който е Истината. Уигълзуърт никога не правеше и не казваше неща, които могат да наскърбят неговия Господ.

Някой хора може би си мислят, че животът на Уигълзуърт е бил едно постоянно напрежение, но това не беше така. Малко хора умееха да си почиват така, както го правеше той; Уигълзуърт си почиваше в присъствието на Бог. И той беше винаги отпочинал, така че можеше да реагира адекватно на всяка възможност, която се откриеше пред него. Той беше научил тайната на Неговата сила Исая. 26:3. „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе уповавам”.

Словосъчетанието „съвършен мир” буквално в оригинала на еврейски е „мир, мир”. С други думи „съвършен мир” означава „двоен мир” или „двойна мярка от мир”.

Уигълзуърт посрещаше всяко обстоятелство с абсолютно спокойствие.
Смит Уигълзуърт – духът му

Осъзнаването на това, кои сме ние в Бог, сравнено с това – кои бихме могли да бъдем в Него, често ни хвърля в обезкуражение и поражда у нас комплекс за малоценност. Унищожителният ефект на това самоосъждение в нашия живот не помага нито на нас самите, нито на хората около нас, нито прославя Бог. Ние може да сме нищо, но в Бог можем да бъдем велики. Откровението на Уигълзуърт върху тази духовна тайна го постави по-напред от много хора, които притежаваха далеч по-големи от неговите естествени способности. Интересно е да се знае, колко много служители са били вдъхновявани от Смит Уигълзуърт. Особено голям е броят на благословените и вдъхновените от него в Съединените Щати. И през годините аз съм срещал или съм познавал неизброимо множество хора, които свидетелстват, че са били вдъхновявани от служението на този забележителен Божий човек.

Точно сега има огромна нужда да се изправят на краката си мъже и жени, които са научили тайната на истинската вяра, които познават Бог, както го познаваше Уигълзуърт. Ние виждаме, че неговото посвещение бе изпитано във всяко отношение. Той беше изпитван и физически, и духовно през дългите години на своята плодотворна кариера. И все пак, това, през което минаваше, само затвърдяваше неговото решение да прилича на Исус. Ако групи, които проповядват погрешни доктрини, могат да печелят влияние в човешкото общество, то колко повече Божиите деца, движени от силата на Святия Дух, ще могат да вършат успешно Божието дело? Това е повод днешните християни сериозно да се замислят по въпроса и да погледнат в своите сърца.

„И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, угодна на Бог като ваше духовно служение. И недейте се съобразява с този век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля, това, което е добро, угодно Нему и съвършено.” (Римляни 12:1-2).

През всичките години, в които познавах Смит Уигълзуърт, той си беше все същият. За него настроенията бяха неща от миналото, принадлежащи на „стария Смит”. Той беше научил тайната, която и апостол Йоан трябваше да прозре, когато беше на остров Патмос, откъснат от приятелските общения, които толкова много ценеше. Тази тайна се намира в Откр. 1:10 Йоан пише: „В Господния ден бях в Духа”. Той беше в такова състояние, когато успя да види във видение възкресения прославен Господ Исус. След това видение Йоан осъзна колко незначителни са земните обстоятелства пред Божията промисъл. Веднъж научил тази истина, човек никога вече няма да се тревожи от каквото и да е обстоятелство. Вярвам, че Уигълзуърт беше научил тайната да гледа на земните обстоятелства от небесна перспектива. Независимо дали си имаше работа със смърт, демонично обладаване или каквото и да е, Уигълзуърт посрещаше всяка ситуация с хладнокръвие, присъщо само на онези, които познават добре Бог и живеят в областите на Святия Дух. Уигълзуърт живееше победоносно, защото живееше в Духа. Някой много точно бе казал за Уигълзуърт, че той е научил тайната да отдава на Бог дължимото чрез поклонение и да дава на хората нужното чрез служение. Това описание добре характеризира духа на човека Смит Уигълзуърт.

От служението на Уигълзуърт става ясно, че той познаваше ума на Духа. Като младеж аз чувствах върху себе си Божият призив да отида в Африка като мисионер. Това мое убеждение се потвърждаваше от всяко събитие. Един ден, когато седях с Уигълзуърт в неговия дом, той ме погледна в очите и ми каза: „Ти няма да заминеш за Африка като мисионер, това не е Божията воля за теб.” „Но всяко обстоятелство подсказва, че това е Божията воля. Вратите са отворени.” „Може и така да е”, отговорил той, „но вратите ще се затворят, помни ми думите.” Аз изчаках. За по-малко от месец вратите се затвориха и то толкова здраво, че изчезна всяка възможност за тяхното повторно отваряне. Думите на Уигълзуърт се изпълниха, защото той познаваше ума на Бог.

Често пъти хората казват, че един човек не може да знае Божията воля за друг човек. Но понякога съществуват изключения от това правило и моят случай беше едно от тях. Въпреки че всичко свидетелстваше, че Божията воля за мен е да отида в Африка, Уигълзуърт знаеше, че аз няма да отида; Божията воля за мен наистина беше различна. Това, че Уигълзуърт знаеше ума на Духа, можеше да се види също и в това, как той безпогрешно разпознаваше източника на заболяването при даден човек. На едно събрание Уигълзуърт послужи на двама души, чиито проблеми за всички, освен за него, изглеждаха абсолютно идентични: и двамата бяха глухонеми. Уигълзуърт постави пръсти в глухите уши на първия човек и каза: „Бъдете отворени в Името на Исус.” След това постави ръката си на устните на мъжа и каза: „Език, бъди развързан.” Човекът беше изцелен. Но към втория човек той подходи по абсолютно различен начин. Той го погледна право в очите и каза: „Ти глух и ням дух, излез в Името на Господа Исус!” Човекът беше прекрасно изцелен. По-късно Смит обясни: „Ти не полагаш ръце на дявола. Няма какво да му предаваш. Трябва да го смъмриш и да му заповядаш да си иде. Но трябва да си в съответната позиция пред Бог, за да можеш да го направиш.”
Духовен глад и жажда за Бог

Някои може би се чудят как Уигълзуърт успяваше да поддържа такъв висок стандарт и винаги да има това „правилно стоене пред Бог”, както той го наричаше. В отговор на това, нека ви разкажа личните спомени на Уигълзуърт за това, как се е спасил. На осемгодишна възраст той посетил малка Методистка църква заедно със своята баба. Там хората се събирали около малка, старомодна камина и пеели стари химни така, както само старите методисти умеят да ги пеят: „О, Агнето, кървящо Агне, Агнето на Голгота, Агнето, което беше заклано и което възкръсна, за да ходатайства за мен.”

Те танцували около старата камина и лицата им били огрени от Божията слава, когато Уигълзуърт почувствал присъствието на Божия Дух, и изведнъж осъзнал, че Исус е негов Спасител.

В този момент той се новородил. От този ден нататък Уигълзуърт никога не се усъмнил в своето спасение. За него това преживяване било съдбоносно, тъй като той от ранна възраст мразел всяка половинчатост. Всяко нещо, на което не можел изцяло да се отдаде, той предпочитал въобще да не го прави. Той никога не можеше да си представи спасението като нещо половинчато.

За Уигълзуърт спасението беше нещо непокварено и чисто, без каквито и да е примеси от света. Точно поради същата тази черта той никога не се задоволи с нещо по-малко от всички благословения на спасението, за които човек е призван. В резултат на това Смит имаше ненаситен глад за Бог. Не че беше недоволен от това, което има, но колкото повече получаваше от Бог, толкова повече желаеше да получи още и още от Него. Веднъж ми изпрати картичка със следния текст: „Всичко от себе си, нищо от Бог… По-малко от себе си, повече от Бог… Нищо от себе си, всичко от Бог.” Това добре изразява мнението на Уигълзуърт по този въпрос. Гладен за всичко, което Бог е приготвил за него, Уигълзуърт чакаше пред Бог, докато бе напълно преобразен и очистен от небето. Той разбираше, че Божият план за Неговите хора е, те да имат сила. Представата за един немощен, хладък християнин го отвращаваше и бе неприемлива за него. Той никога не би искал да види себе си или другите християни като такива. Беше наясно с духовния растеж. Уигълзуърт не оспорваше нивата, през които трябва да минеш и времето, което е нужно, за да се изградиш, но той бе поставил пред себе си един стандарт и независимо на каква цена, беше решил да бъде като Христос. Това бе неговата висока цел. Уигълзуърт не можеше да си представи да стане служител, без да има съответната сила да върши Божията воля. Постоянно търсейки Бог, веднъж той чул за изливането на Божия Дух в „All saints Anglican Church” в Съндерланд. Решил да отиде там най-вече, защото чул, че хората там се кръщават в Святия Дух, както в деня на Петдесятница. Уигълзуърт смятал, че вече е кръстен в Святия Дух според както бил учен, но не разбрал защо ги няма езиците. Когато отишъл в онази църква, Уигълзуърт им казал, че иска да чуе езиците. Хората там му отговорили: „Това, от което се нуждаеш е кръщението в Святия Дух”, но той отвърнал: „Аз вече имам кръщение в Святия Дух.” Един ден Уигълзуърт ми разказваше за това посещение. „Видях, че тези хора са добри, ревностни хора за Бог, но аз не бях съгласен с тях по въпроса за езиците.” Той влязъл в остър спор с един мисионер, но след това прекарал цяла нощ в молитва със същия човек. После били заедно още четири дни. „След тези четири дена”, разказваше Уигълзуърт, „аз не исках нищо друго, освен Бог.”

Но все пак се наложило да се върне към земните неща. Той казал на домакина си, че трябва да се върне на работа. Преди да си замине, той отишъл при съпругата на онзи служител и казал: „Вече си тръгвам, а още не съм получил езиците.” Тя му отговорила: „Не са езиците, от което се нуждаеш, а от кръщение в Святия Дух.” „Аз имам кръщението”. Той все още гледал на кръщението в Святия Дух и говоренето на езици като на две отделни преживявания. Но в своя глад за Божиите неща, Уигълзуърт казал: „Искам да ми положиш ръце.” Бог погледнал на копнежа му, и както се казва в Словото, Той наситил жадната му душа /Псалм 107:9/. По-късно той разказва: „Огънят падна върху мен. Аз бях чист. Видях Исус във видение. Видях скъпоценното и нищожното. Видях празния гроб. Проговорих на чужди езици. Тогава разбрах, че в този момент бях кръстен в Святия Дух.”

Когато разказваше това свидетелство, той добави: „Ако знаехме какво благословение е това, да бъдем изпълнени с третата личност на Троицата, щяхме да оставим настрани всичко друго и да чакаме да получим Неговата пълнота.”
Дух на святост

Уигълзуърт вярваше, че като храмове на Святия Дух ние трябва да пазим себе си чисти и да не позволяваме никога нищо да оскверни храма на нашите тела. Павел писа на коринтяните относно този въпрос: „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух който е във вас, Когото имате от Бог, защото сте били с цена купени, затова прославете Бог с телата си и с душите си, които са Божии” /І Кор. 6:19-20/. За Уигълзуърт беше велика привилегия да бъде с тялото си храм на Святия Дух. Той поддържаше своя духовен живот чрез общуване с Бог, като живееше в постоянна близост с Него. Когато Божиите деца престанат да жадуват за праведност и чистота, твърдеше Уигълзуърт, в тях влиза сатана. Уигълзуърт веднъж отбеляза: „Когато за пръв път поех глътка въздух от Святия Дух, аз зарязах всичко и всички, за да бъда в Неговото присъствие и да чуя какво има да ми каже.” Той беше много чувствителен към движението на Святия Дух.

Доста често аз чувам хора да заявяват: „Бог ми каза...” Знаейки как живеят някои от тях, мен направо ме хваща страх, когато чувам такива изявления. Никога не съм се безпокоял за Уигълзуърт, когато съм го чувал да говори така, защото той го правеше много рядко. А не беше и нужно. Каквото и да кажеше, той го бе получил от Бог. Всичко, което беше той и всичко, което правеше, бе резултат от движението на Святия Дух. В своя молитвен живот, често се молеше в Духа. Казваше, че нещата са твърде дълбоки, за да бъдат разбрани от нашия ум и твърде богати, за да бъдат изразени с естествения език. Вярваше, че човек може да се движи в тези области единствено чрез своя дух. Когато Смит говореше на език, той често и го тълкуваше. Чувал съм го в много случаи да го прави и всеки път за мен е било незабравимо преживяване. Тълкуванията наистина съдържаха огромен смисъл.

През годините, истинността на тази практика е била оспорвана, но тя е напълно според Словото: „Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува” /І Кор. 14:13/. Смятам, че всяко несъгласие с това е безпочвено. Когато слушах как Уигълзуърт тълкува посланията си на небесен език, аз чувствах, че това излиза директно от сърцето на Бог.

Едно от доказателствата за това бе промяната в неговия естествен език. Като се има предвид, че Уигълзуърт беше човек без образование и обикновено граматиката му беше под всякаква критика, не е ли чудно, че когато тълкуваше свое небесно послание, той спазваше правилата на английската граматика с абсолютна прецизност? Без съмнение тези проявления бяха свръхестествени. Научил тайната на молитвата в Духа, Смит достигаше области далеч над своите естествени възможности.

Това, което Павел писа в І Кор. 14:14-15 Уигълзуърт научи от опит: „Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод. Тогава какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си”. Когато Уигълзуърт се молеше на непознати езици, можеше да се забележи, че молитвата му не е еднотипна през цялото време, но се променя. Езикът му се видоизменяше, когато той преминаваше от област в област в духовния свят. Той често се молеше по този начин, когато срещаше критична нужда. Това беше стъпване върху стиха от Римл. 8:26-27, който казва: „Така също и Духът ни помага в нашата немощ; понеже не знаем да се молим както трябва, но Самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания, а този, който изпитва сърцата знае какъв е ума на духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля.” Христовата църква има нужда да научи тайната, която Смит Уигълзуърт знаеше и в която се движеше – тайната на молитвата в Духа.

Уигълзуърт беше наясно с опасността от гордост. Той никога не си позволяваше да накърни святостта на неговото взаимоотношение с Бог. За да не губи това, той вземаше Господна вечеря всеки ден. Голгота беше винаги пред очите му като противоотрова срещу гордостта. „защото който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждение за себе си.” „Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете тая чаша, възвестявате смъртта на Господ, докато дойде Той.” /І Кор. 11:26/. Често пъти Уигълзуърт беше сам, когато ядеше хляба и пиеше виното – сам пред своя Бог, той приемаше символите на нараненото тяло и пролятата кръв на Исус Христос.

Някои може би се питат какъв ли е процентът на християните, които вземат хляба и виното, без въобще да се замислят за огромното значение и отговорност на това действие. Много от тях го правят по традиция или съвсем механично. Вземането на Господна вечеря е толкова сериозно действие, че то може да означава благословение или проклятие, в зависимост от отношението, с което се прави. Уигълзуърт взимаше Господна вечеря с абсолютна искреност и с пълно съзнание за отговорността в това. Ето защо той живееше в неразривно общение със своя Бог – една постоянна лична връзка, която го държеше винаги готов за служение. Нито едно предизвикателство не можеше да го свари неподготвен. Той често казваше: „Ако ти се налага тепърва да спираш и да се подготвиш пред една отворила се възможност – ти вече си я изпуснал. Прекалено си закъснял – тя вече си е отишла и може никога вече да не се появи отново.” С такава нагласа Уигълзуърт никога не стоеше в недоумение какво да прави в каквато и да е ситуация. Ето един пример.

Пастирът на една църква, в която Уигълзуърт бил дошъл да послужи, го помолил да посетят един член от неговата църква – една жена, която била болна. Уигълзуърт се съгласил. Когато наближили къщата, Уигълзуърт явно усетил в духа си, че тази жена няма право сърце пред Бог. Двамата служители били заведени в стаята, където жената лежала на легло. Множество шишенца с лекарства стояли на нощното й шкафче до нея. Пастирът казал: „Дошли сме да се помолим за теб.” Но Уигълзуърт й казал в очите: „Няма да се моля за теб. Ти се наслаждаваш на своята болест. Ти не искаш молитва.” С тези думи той си излязъл от стаята и се върнал в колата, за да чака пастира.

След като утешил жената, пастирът, много разтроен дошъл при Уигълзуърт в колата, и казал: „Ти направи лоша услуга на нашата църква. Тази скъпа сестра е давала толкова пари за нас.” Смит възразил: „Да, но и точно това е проблемът.” „Хубаво”, казал пастирът, „предполагам, че повече няма да я видим в църквата.” „Напротив, ще се върне и то много скоро”, отговорил Уигълзуърт напълно спокойно. Те се отбили в дома на пастира да пият чай и след това отишли в църквата за вечерната служба. Болната, която само преди няколко часа била на легло, сега била дошла на събрание. Тя излязла напред за молитва за изцеление. Уигълзуърт я попитал: „Сега вече готова ли си?” „Готова съм” отговорила тя и после добавила. „След като си тръгнахте този следобед, аз се почувствах изобличена и осъзнах, че това, което ми казахте е вярно.” Тази вечер тя била изцелена.
Дух на поклонение и служение

В своето общение с Бог, Уигълзуърт бе научил тайната на хвалението и поклонението. Много пъти ние се напъваме да се покланяме на Бог и го правим много изкуствено. Но поклонението е истинско, когато извира от дълбочините на дух ни, когато се ражда от дълбините на нашето същество.

Уигълзуърт беше разбрал от опит какво имаше предвид Исус, когато каза: „Ето, идва час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отец с дух и истина и ония, които Му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят” /Йоан 4:22, 24/. Хвалението, което Уигълзуърт принасяше, беше с дух и с истина. То се раждаше от най-съкровените му преживявания с Бог и не спираше да се излива дори през времената на най-тежки изпитания. От своето общуване с Бог той бе научил и тайната да предава на другите, това което е в него. Разбираше важността на това служение и дори се беше изкачил на още по-високо ниво. Той можеше да предава благословение върху хората, дори без да им полага ръце. Недалеч от дома на Уигълзуърт се намираше красивият Манингамски парк – обществен парк с прекрасни алеи и чудна растителност. Днес не мога да мина през този парк без да си спомня за Уигълзуърт и хората, които са били благословени там. Когато нямаше пътувания, той обичаше да отива в този парк и да прекарва известно време там. В повечето случаи някой сядаше до него на същата пейка. Ако човекът не беше спасен, Уигълзуърт се помолваше тихо за него, да се почувства изобличен и да се спаси. Каквато и нужда да имаше, той я усещаше и разпознаваше. Не му се налагаше да разпитва хората за каквото и да е. Не след дълго, привлечени от Святия Дух, почти без да разберат какво става, те изливаха сърцата си пред Уигълзуърт. Всеки си тръгваше благословен.

Смит винаги казваше: „Ако не носиш живот, ти ще носиш смърт и ще оставиш своя ближен в по-лошо състояние, отколкото, когато си отишъл при него.”

Да бъдеш на „поучаващо събрание” със Смит Уигълзуърт беше голямо преживяване. Той не наричаше своите служби, както някои „очакващи събрания.” Той казваше на хората: „Не трябва да чакаш, за да получиш Святия Дух. Той вече е даден: Той е тук. Не го чакай, а Го приеми.” След като хората вече бяха седнали, той им казваше да приемат благословенията си чрез вяра. След това заявяваше: „Когато преброя до пет, направете това, което ви казах.” Когато той стигнеше до пет, хората започваха да говорят на езици – сякаш вълни заливаха цялото място. Уигълзуърт смяташе, че има разлика между проповядване и служение. Павел, един от апостолите на Исус Христос, по Божията воля се считаше и наричаше служител. В Послание към римляните той писа по този въпрос с пределна яснота: „Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждение.” В Римл. 1:11 и І Сол. 2:8 пише: „беше ни драго да ви предадем не само Божието благословение, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.” Това „предаване”, което Павел имаше предвид, е даване чрез Святия Дух. Никой не може да даде нещо, което не притежава. Върху това се базира категоричното мнение на Смит: „Ако не носиш живот, ти носиш смърт.”

Призванието да си християнин слага върху теб огромна отговорност. Не можем да живеем, както си искаме. Уигълзуърт твърдо вярваше, че независимо дали си възрастен или дете, независимо какви са обстоятелствата, ако ти живееш живот на праведност, можеш да служиш посредством вяра чрез Духа. Ако не даваме плод, ако нямаме резултатите, които би трябвало да имаме, наложително е да изпитаме нашите сърца и да открием защо това е така. Апостол Йоан пише: „Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бог, и каквото и да Му поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това което Му е угодно” /І Йоан 3:21-22/. Стандартът е висок, но винаги трябва да помним, че потенциалът на вярващите е почти неограничен в сила и в сфера на влияние. Служението на Уигълзуърт свидетелства за това.

Говори се, че когато Уигълзуърт посетил Сан Франциско, толкова много били хората, които искали да го чуят, че той проповядвал и служел, вървейки по улиците. Хората изнасяли болните си и ги слагали навън върху одеала, така че да може да мине сянката му върху тях и те наистина се изцелявали. Това е новозаветното служение, за което четем в Деян. 5:15 „...даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та като минеше Петър поне сянката му да засегне някои от тях.” Уигълзуърт доказа, че апостолското служение, такова, каквото е заръчал Исус Христос, не е престанало да съществува след смъртта на първите апостоли. И то ще продължава да действа, докато изпълни своята крайна цел. Поради това, че църквата е ставала непокорна и е губела своята сила през вековете, някои хора са заключили, че това новозаветно служение е било само за времето на ранната църква. Но вижте поръчението, което Исус даде в Марк 16:15-18 „И рече им /на учениците/: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден. И тия знамения ще придружават повярвалите: В Мое име бесове ще изгонват, нови езици ще говорят; змии ще хващат, а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.” Ако времето на чудесата вече е отминало, както някои твърдят, как тогава си обясняват това, че Уигълзуърт – човек от 20 век, служеше със същата свръхестествена сила, както и апостолите? Възкресението на мъртви, изгонването на демони, изцелението на болни и всички други чудеса бяха в неговото служение. Уигълзуърт беше дълбоко уверен, че всяко Божие дете има в себе си потенциала да върши чудеса. Големият въпрос, който се надигаше в сърцето на му бе: „Защо тогава вярващите не реализират своя потенциал?” Има свидетелства и е документирано, че в различни моменти от човешката история са живели християни, които са реализирали този потенциал. Как ще отговорим на предизвикателството на тези мъже и жени, служители на живия Бог, които са оставили такава искряща следа, и са повлияли така мощно на света? Ако развиваме характера си и изграждаме служение, по примера на Смит Уигълзуърт, това ще ни помогне и ние да бъдем също толкова успешни за Бог. Дори и само един човек да се хване за тия думи, да се преобрази според тях и да тръгне за Бог, ще си струва труда, който съм хвърлил в писането на това послание.

Сърцето на Уигълзуърт беше винаги отворено за Духа и затворено за плътта. Той обичаше да казва: „Ако Святият Дух не движи мен, аз движа Него.” Това изявление предизвикваше остра критика от страна на много хора, които го оценяваха като еретично и непочтено. Но тези упреци към Смит не бяха справедливи. Неговите критици не разбираха горещата му любов и ревност за Бог и Неговите неща. Да присъстваш на събрание, водено от Уигълзуърт, бе незабравимо преживяване.

Когато и да посетеше нашата местна църква, моят пастир предоставяше службата изцяло в неговите ръце. Още щом застанеше на амвона, Уигълзуърт казваше: „Всеки от вас, който желае нещо от Бог, нека си вдигне ръката.” Из цялата зала се появяваха вдигнати ръце. След това отново проговаряше: „Всички вие, които сте уверени, че ще бъдете благословени, вдигнете си и другата ръка.” Почти всички присъстващи вдигаха и другата си ръка и стояха с ръце, издигнати във въздуха.

После той заявяваше: „Дръжте ръцете си издигнати, и ако възнамерявате да вземете със себе си благословението си, когато се върнете у дома, станете на крака.” Изпълнявайки това, почти всички се изправяха на крака, като продължаваха да държат ръцете си, вдигнати нагоре. В този момент вълни на слава заливаха цялото събрание. Атмосферата винаги беше като наелектризирана. Огромно число нужди бяха посрещани в същия час. Ето това имаше предвид Смит, когато говореше за движение в Святия Дух. Нито един от неговите критици не можеше да оспори движението на Божият Дух на такова събрание. Той обясняваше чудесата, които се случваха на тези събрания по следния начин: „Вярата се задвижва първа. След това Бог се задвижва в отговор на вярата.”

Една от неговите специалности бяха проблемните бракове. Уигълзуърт винаги използваше Божиите методи, затова разрешението на всеки един проблем беше истинско и дълготрайно.

Веднъж една жена дошла при Уигълзуърт за помощ относно брака на нейния син. До едно време младежът обичал Бог, дори си бил намерил прекрасна съпруга, но после отпаднал от вярата и бракът му дотолкова се влошил, че той напуснал жена си и се преместил да живее при майка си. Тази ситуация била тежка за майката и много я разстройвала. Уигълзуърт казал на жената: „Дай ми носната си кърпичка. Когато тя му я подала, той я сложил между дланите си и се помоли: „Господи, подействай в сърцето на този човек с дух на изобличение.” Връщайки кърпичката на жената, той я посъветвал да я сложи под възглавницата на младежа, без да му казва нищо. Когато майката се върнала у дома, синът й не бил в къщи, така че тя направила така, както й казал Смит. Когато синът й се прибрал, било доста късно и жената била вече в леглото. Малко след като се прибрал, младежът отишъл в стаята си, съблякъл се и си легнал. В момента, в който допрял глава до възглавницата, той почувствал ужасно изобличение. Бързо станал от леглото, паднал на колене и оправил отношенията си с Бог. След това се облякъл, отишъл при майка си, макар и да било полунощ, и й съобщил: „Не се тревожи, мамо. Връщам се при жена си. Ще се видим утре. Чао.” Веднага след това си излязъл.

Когато се върнал при съпругата си, те с радост се помирили.

Множество бракове са били спасявани чрез служението на Уигълзуърт и то по свръхестествен начин, а не поради това, че постъпвал особено тактично. Много пъти неговият подход и действия бяха като на слон в стъкларски магазин. И все пак неговата заразителна ревност и неговата загриженост към хората проблясваха като лъчите на слънцето в облачно време. Уигълзуърт имаше в себе си любов и съчувствие, искрени чувства, които не можеха да останат скрити за дълго зад привидно грубото му държание. Скоро, след като брачната двойка се съвземаше от първоначалния шок, в резултат на неговия необичаен подход, двамата съпрузи изливаха сърцата си пред него. Той ги изслушваше и често сълзи се стичаха по неговото лице. Всяка двойка, която идваше при него за съвет, си отиваше освободена от проблемите в брака си. При подхода си в такива случаи, християни често правят грешката да изхождат от съветите на психолозите – човешкото естество обича да се осланя на науката и опита. Но Уигълзуърт винаги се вслушваше, да чуе с отворени уши гласа на Бог. Той не искаше да пропусне какъв съвет има да даде Отец! Смит не работеше по определени методи.

Уигълзуърт не си беше изработил универсални техники за ефективност. Той бе мотивиран единствено от Божията любов в своето сърце. Смит знаеше, че без това, и най-добрите техники не струват нищо. Той живееше на принципа от І Коринтяни 13:1-2 „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти или кимвал, който дрънка. И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание и ако имам пълна вяра, тъй че планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.” Уигълзуърт изявяваше този принцип чрез своя живот и своето служение. След това пасажът продължава така: „Любовта дълго търпи и е милостива” /ст. 4/. Любовта дава възможно най-положителното отношение към всяка ситуация; тя открива заложеното добро дори и в най-ужасния характер. По тази причина единствено любовта никога не отпада; чрез нея се печелят битки, които чрез нищо друго не биха могли да бъдат спечелени. Тази любов беше една от тайните, които донесоха огромния успех в служението на Уигълзуърт.