Тайната на неговата сила алберт Хиберт за Смит Уигълзуърт – човекът

Две неща доминираха в живота на служението на Уигълзуърт. Първо, той имаше безкрайна любов към Божието Слово. Второ, той имаше поразително доверие на Божието Слово. Това, което казваше Словото по даден въпрос, беше достатъчно на Смит, за да заеме категорична позиция и да я устоява. Той доказа, че желае да основе живота си върху това, което казва Библията, когато отказа да бъде опериран от апендисит. Следните цитати от Псалми добре изразяват неговите преживявания: „Колко обичам Твоя закон, цял ден се поучавам в него... Аз се радвам на Твоето Слово като ония, които намират много користи. Мразя лъжата и се отвращавам от нея, но закона Ти обичам... Много мир имат онези, които обичат Твоя закон и за тях няма спънки, в които да се препъват” (Пс. 119:97, 162-163, 165). Тези четири стиха от Писанието обобщават чертите в характера на Смит Уигълзуърт. Уигълзуърт никога не оставаше да минат повече от 15 минути, без да прочете от Божието Слово. Той правеше това, независимо къде се намираше и в чия компания беше. Когато бяхме заедно на масата, винаги разнообразявахме храненето с разговор върху Божието Слово.

Уигълзуърт казваше нещо пълно с благодат, а не просто някакво изречение или понякога изпяваше песен на хваление със своя дрезгав глас. След това ние изяждахме първото ястие. После той прочиташе нещо и се молеше и преминавахме към следващото блюдо. Най-накрая, независимо дали имаше последно ястие или не, Смит отново четеше и се молеше. Ето така живееше той, но животът му не се състоеше в монотонно повторение. Един от моите братя особено силно се увери в любовта на Уигълзуърт към Божието Слово след един ден негов престой у нас.

Брат ми го карал с колата към следващото място, където трябвало да послужи. Те били пътували около десетина минути, разговаряйки за настоящи събития, когато Уигълзуърт изведнъж извикал: „Спри!” Брат ми спрял незабавно, мислейки, че нещо не е наред. Но Уигълзуърт навел глава и се помолил: „Господи съжалявам. Ние разговаряхме за всичко друго, само не за Теб, Твоето Слово и душите на хората. Моля те, прости ни.” След това се обърнал към брат ми и казал: „Сега можеш да тръгнеш.” Темата на разговора била променена през останалата част на пътуването.

Веднъж някой попитал Уигълзуърт, дали може да му препоръча добра книга за божественото изцеление. Той отговорил: „Да, има само един учебник върху този предмет – Божието Слово.”

Един от братята ми, на когото Уигълзуърт бе положил ръце, препоръчвайки го за изцелително служение, бе повикан да се моли за човек, умиращ от рак. На болния му давали само няколко седмици живот. Брат ми казал на мъжа: „Няма да се моля за теб сега, но ще се върна след седмица. През това време искам да прочетеш всички чудеса в Новия Завет.”

Брат ми го посетил отново, както бил обещал и попитал мъжа, дали е прочел чудесата. Той отговорил, че ги е прочел няколко пъти за тази седмица. Веднага брат ми му положил ръка и той бил изцелен. В Псалми е писано: „Защото си възвеличил Словото си повече от цялото си име” /Пс. 138:2/.

Смит Уигълзуърт беше научил тайната на силата в Божието Слово. Той казваше: „Аз разбирам Бог чрез Неговото Слово. Аз не мога да разбера Бог чрез впечатления и емоции. Аз не мога да позная Бог чрез чувства. Мога да позная Бог единствено чрез Неговото Слово.”

Той казваше: „Опасно е да действаш, управляван от чувствата си. Ние сме спасени не чрез емоции, но чрез Божието Слово. Спасението не е нещо изменчиво, както чувствата.”

Много християни тепърва трябва да разберат това. Те се влияят от колебанията на чувствата. Много хора са идвали при мен за помощ и в пълно отчаяние са ми казвали: „Знам, че би трябвало да съм спасен, но аз не чувствам нищо по-различно. Аз просто не чувствам да съм спасен.” Уигълзуърт знаеше, че ние не трябва да се притесняваме от чувства, но да се храним със Словото на Бог. Чувствата са променливи и дори емоциите на християните могат да продължат да бъдат нестабилни за известно време, но Божието Слово – никога, и в края на краищата То започва да управлява чувствата. Някой беше казал: „Вярата в Словото е коренът. Чувствата са плодовете.” Ако се грижиш добре за корена, няма нужда да се притесняваш за плодовете. Веднъж се провеждаше някакво събрание в концертната зала на един град в Англия. Във фоайето на залата бяха изложени много религиозни книги за продажба. Мой приятел, който искаше да си купи Библия, приближи един от продавачите и каза: „Бих искал да си купя Библия, но не виждам да е изложена.” Младият човек отговори: „Ние не продаваме Библии. Те не ни трябват в момента. Сега ние имаме Духа.” Но ние трябва да изпитваме всяко преживяване, дали е основано върху Божието Слово, независимо колко правдоподобно ни изглежда. Уигълзуърт открито осъждаше вяра, основана върху опитности в противоречие с Божието Слово. За него Библията беше най-великото нещо и не можеше да я сравни с нищо друго.

Благодарение на някои хора, които са предвидили, че ще бъде полезно да водят записки за живота и поученията на велики генерали като Смит Уигълзуърт, сега хиляди са благословени и вдъхновени. Уигълзуърт казваше, че няма нищо, което може да замести Божието Слово. Една от причините за неговото успешно служение бе, че той живееше в Словото и Словото живееше в него. Поради това неговото служение беше пълно с живот и донасяше живот.

Уигълзуърт говореше Словото на Живота и слепите очи проглеждаха; глухите уши започваха да чуват; немите уста проговаряха. Той говореше Словото на Живота към изсъхнали крайници и те започваха да туптят с нов живот; към поразени от болести тела и те се изпълваха със здраве. Той говореше Словото на Живота на обладаните от демони и служителите на смъртта трябваше да напускат. Той говореше Словото на Живота на мъртви тела и те преживяваха силата на възкресенски живот. Уигълзуърт не си пестеше силите и даваше всичко от себе си, за да разбере силата на Божието Слово. Според него времето, прекарано в четене на други книги, бе загубено, защото по-добре би било да се прекара в четене на Библията. Уигълзуърт наистина бе човек на Словото. Той разпознаваше, че едно от проявленията на Святия Дух е поучаването. Но по отношение на интелектуалния подход при поучаването той определено имаше резерви. В много случаи и при множество ситуации той казваше: „Някой хора обичат да четат Библията на еврейски, други на гръцки, но аз обичам да я чета в Святия Дух.” Когато Петър и Йоан застанаха да отговарят пред религиозните водачи, обвинени за вълненията, повдигнали се след изцелението на куция човек, Библията казва, че като „бяха вече забелязали, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исус” /Деян. 4:13/. Явно Спасителят бе поставил белега Си върху тях.

По същия начин бе очевидно кой е бил Учителят на Уигълзуърт. Когато тълкуваше Писанията, без да знае нито дума на еврейски или гръцки, той често достигаше до някоя мисъл, която можеше да се изведе единствено от граматическите основи на тези езици, и това шокираше дългогодишните изследователи в тази област. Не един или двама питаха „Що за човек е той?”

Уигълзуърт би бил много недоволен, ако някой кажеше, че се е случвало да прави нещо, без помазание, но през многото пъти, когато съм го слушал да проповядва, независимо дали пред малки или големи събрания, или в частен разговор, аз никога не съм го чул да говори без помазание. Тъй като той никога не беше чел каквито и да е теологически тезиси, неговият ум не беше наблъскан с никакви объркващи теории. Напротив, беше винаги отворен за Святия Дух, и откровенията, които получаваше, бяха велики. Последното нещо, което той правеше, преди да заспи, бе да напълни ума си с чистото Божие Слово. Докато спеше, здравословното Божие Слово работеше върху неговото подсъзнание и често на сутринта се събуждаше с някое прекрасно откровение или мисъл.

Веднага щом се събудеше, той се обръщаше отново към Словото на Бог. Той казваше, че е особено важно да пуснеш Божието Слово в ума си, преди да е успял да се вмъкне светът. Има една мисъл на Уигълзуърт, която обобщава неговото отношение към Библията: „Бог го е казал. Аз го вярвам. Това решава всичко.” Такъв беше стандартът, по който Уигълзуърт живееше и служеше. Той не му измени дори и до самия край. Уигълзуърт не срещна смъртта според човешките представи за край на живота. Нищо около него не носеше дъха на смъртта. Той просто отиде на Небето.
Човек на съчувствие и изобличение

Уигълзуърт обичаше хората и проявяваше голяма загриженост към тези, които са в нужда.

Джеймс Салтър разказва какво се случило, когато веднъж го придружавал в пътуването му до Лондон, където щял да проповядва. На спирка „Кингс Крос” в Лондон те се качили на един автобус, който щял да ги закара до крайното им местопредназначение. Имало само две свободни места – едно отзад и едно в предната част. Уигълзуърт казал на Салтър: „Ти седни тук”, и му посочил задната седалка, която била по-близо. /Качването и слизането от рейсовете в Лондон става отзад/.

Смит отишъл да седне отпред. Извадил своя Нов Завет и се изправил сред пътниците. С ясен глас той казал: „Чуйте това”, и прочел част от Писанията. След това обяснил простичко и разбираемо Словото на Живота. Джеймс Салтър по-късно ми каза: „Това направи голямо впечатление на хората и имаше силен ефект. Някои плачеха. Уигълзуърт минаваше по пътеката между седалките като полагаше ръце на хората и се молеше за тях. Кой друг, освен него, би дръзнал да направи такова нещо в обществено превозно средство!” Със своя Бог Уигълзуърт бе смел като лъв.

Друг път Уигълзуърт се качил на влак от Бредфорд, за да се придвижи до Лондон. Той си избрал място в края. След малко още пет човека се настанили в същото купе. Според обичая си, той извадил своя Нов Завет и започнал да чете, и да се моли тихо. Смит не проговорил нито дума на своите спътници. Когато оставали около 30 мили до Лондон, Уигълзуърт отишъл в коридора. Когато се върнал отново в купето, човекът, който седял до него казал: „Не знам от какво беше това, но докато седях до вас, ме обзе ужасен страх. Уплаших се от това, че ще умра. Защо стана това?”

Тогава всички други също споделили, че са преживели същия смъртен страх. Уигълзуърт им разяснил осъждението върху човечеството и им посочил пътя за спасение. Те всички коленичили на пода в купето и приели Исус. Уигълзуърт е служил по този начин и в други ситуации. Той сграбчваше възможности като тези, виждайки потенциално спасен всеки човек, когото срещаше. Той знаеше кога да говори на някого и кога мълчаливо да чака първо Святият Дух да извърши Своята работа. Той носеше изобличение със себе си, но едновременно с това и съчувствие, което човек буквално можеше да почувства. За да бъдеш успешен ловец на души, какъвто Смит Уигълзуърт определено беше, е много важно да притежаваш и двете гореспоменати качества.

Веднъж когато гостувах в дома на Уигълзуърт, дъщеря му Алис ми разказа за едно негово изключително преживяване. Веднъж, когато отворил пощата си, из между много писма той намерил едно много кратко писмо, което гласяло: „Моля Ви елате. Имаме голям проблем.” – и това било всичко. Със сълзи, стичащи се по неговото лице, той подал писмото на Алис, но то не й говорило нищо. „Не разбирам татко – казала тя - ти получаваш стотици писма, в които те молят за помощ. С какво е по-различно това писмо от другите?” Без да й обяснява, той отвърнал рязко: „Трябва да отида.” Облякъл палтото и излязъл. На адреса се озовал пред голяма къща, подобна на палат в британски стил, и натиснал звънеца. Отворил му изискан мъж. На лицето му била изписана голяма скръб. Уигълзуърт се представил по обичайния си маниер: „Аз съм Уигълзуърт. Получих писмото Ви.” Мъжът протегнал ръка и го поканил да влезе. По късно Уигълзуърт разказал: „Той ме хвана под ръка, поведе ме през красивия и луксозен хол, после изкачихме няколко стъпала, без той да промълви нито дума, и се отзовахме пред една врата. Мъжът отвори вратата, направи ми знак да вляза и след това затвори вратата след мен. Мъжът останал отвън.” Уигълзуърт видял нещо, което никога нямало да забрави. Трима яки мъже се опитвали да удържат красиво седемнадесет годишно момиче, което е било абсолютно голо. То буйствало, обладано от демони и мъжете едвам можели да го задържат. Бащата на момичето, който бил заможен човек, не искал дъщеря му да стои заключена в клетка и затова не я бил изпратил в психиатрия, а наел тези мъже да я пазят, да не се нарани.

Изведнъж момичето забелязало присъствието на Уигълзуърт и престанало да буйства. Поглеждайки го свирепо, то казало: „Знам кой си. Ти си Уигълзуърт, служителят на Всевишния Бог.” Колко похвално за демоните, че разпознаха Божия човек! Уигълзуърт казал: „Млъкни, в името на Господа Исус Христос.” Момичето отстъпило в най-отдалечения ъгъл на стаята, а Уигълзуърт го последвал. Момичето, взирайки се в Уигълзуърт с ужасен поглед, изръмжало: „Тя е наша!”

Уигълзуърт казал: „Не съм дошъл тук да споря с вас, нечисти духове. Излезте от нея и не я тормозете никога повече!” С отвратителен писък дванадесет демона излезли от момичето. В същия момент момичето се видяло, че е голо и с вик побегнало от стаята. Мъжете се затичали след нея, но Уигълзуърт ги възпрял и им обяснил какво се е случило. Десет минути по-късно той чул как вратата на съседната стая се отваря и затваря и след това доловил звука на леки стъпки, които слизат по стълбите. Тогава Уигълзуърт също слязъл по стълбите и седнал на чаша чай с щастливите родители и с едно от най-симпатичните момичета, които човек може да си представи – момичето, което само преди петнадесет минути било обладано от демони и буйствало грозно. След като се прибрал у дома, Смит споделил с дъщеря си: „Алис, да знаеш каква прекрасна гледка беше. Колко е чудесен Исус!”

Често хора са ме питали, каква според мене е тайната на неговата сила. Те са няколко. Една от тайните на Уигълзуърт беше неговата любов и съчувствие към хората в нужда. Какво се казва в Библията за Исус? „А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир” /Мат. 9:36/. „И идва при Него един прокажен и му се моли, коленичил пред Него казвайки: „Ако искаш можеш да ме очистиш”. А Той се смили, простря ръка и се допря до него и му каза: „Искам, бъди очистен” /Марк 1:40-41/.

Добре е казано в един химн: „Исусе, Ти целият си съчувствие; чиста и безкрайна любов си Ти.” Уигълзуърт беше човек на съчувствие.
Човек на молитвата

Уигълзуърт беше пълен със състрадание към грешните, болните, угнетените, обладаните от демони и всички нуждаещи се, защото той прекарваше толкова дълго време в присъствието на Господ, че беше станал като Него. Веднъж някой попитал Уигълзуърт дали редовно прекарва дълго време в молитва. Той отговорил: „Рядко прекарвам повече от половин час в молитва без да спра, но и никога не оставям да мине повече от половин час, без да се помоля.”

Молитвата беше неговият живот. Това беше нещото, което той обичаше най-много от всичко. Това беше една от тайните на неговата сила. Когато хората получаваха изцеление в резултат на служението на Уигълзуърт, това не беше просто отговор на молитва, защото често вместо да се моли за нуждаещите се, той им говореше Божието Слово. Когато Петър и Йоан отиваха да се молят в храма, те се сблъскаха с покъртителната нужда на един човек, куц по рождение, който беше поставен край вратите на храма да проси милостиня. Този човек очакваше някаква парична помощ от двамата апостоли. Но вместо това, те му казаха: „Погледни ни” /Деяния 3:4/. Ние може би щяхме да коментираме „Що за поведение! На какви се правят тия? Не мислят ли, че са малко дръзки?” Но Петър изговори тези незабравими думи: „Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в Името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи. И като го хвана за дясната ръка, вдигна го и начаса нозете и глезените му добиха сила. И той като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бог.” /Деяния 3:6-8/. Забележете думите „но каквото имам, това ти давам” /стих 6/. Уигълзуърт служеше по този начин.

Веднъж той ми разказа едно свое чудесно преживяване, което имал, когато бил в дома на помощник-енорийския свещеник на църквата в Англия. Той и помощник-свещеникът седели и разговаряли след вечеря. Със сигурност предметът на разговора е бил около това, че човекът бил с отрязани крака. Изкуствените крака по онова време въобще не приличали на съвременните модерни протези. Съвсем неочаквано Уигълзуърт казал на мъжа: „Иди и си купи чифт нови обувки утре сутрин.” /Това беше типично в негов стил./ Нещастният човек си помислил, че това е някаква шега. Но след вечеря, когато и двамата си легнали всеки в своята стая, Бог казал на помощник-свещеника: „Направи, както ти каза Моят служител.” Какво прекрасно обръщение: „Моят служител”! Бог изявяваше отношението Си към Уигълзуърт. Тази нощ човекът повече не могъл да заспи. Той станал рано, слязъл в града и застанал, за да чака да отворят магазина за обувки. Най-накрая собственикът дошъл и започнало работното време. Помощник-свещеникът влязъл и седнал. Веднага при него се приближил човек от обслужващия персонал и казал: „Добро утро, господине. Мога ли да Ви помогна с нещо?” Човекът отвърнал: „Да, бихте ли ми дали чифт обувки, моля?” „Да, господине. Какъв да бъде цветът и размерът?” Той се поколебал какво да избере. В един момент служителят забелязал състоянието на мъжа и казал: „Извинете, господине, не можем да Ви помогнем.” А човекът казал: „Няма нищо, младежо, но аз наистина искам чифт обувки, номер осми, в черно.” Служителят отишъл да донесе исканите обувки. След малко се върнал и му ги подал. Човекът пъхнал единия дървен крак в обувката и моментално се оформили крак и стъпало! Същото се случило и с другия крак! Той излязъл от онзи магазин не само с нов чифт обувки, но и с нов чифт крака! Уигълзуърт не се учудил. Той очаквал този резултат. Той често правел забележки от рода: „Що се отнася до Бог, за Него е еднакво лесно да създаде нов крайник и да възстанови счупена кост.” Важното е, че Уигълзуърт не се молил за мъжа, само му казал какво да направи, и той го направил.

Някои може би си мислят, че възкресението на мъртвец е най-великото чудо. И все пак, когато апостол Павел говореше на Цар Агрипа, той каза: „Защо да се мисли между вас, че не е за вярване, че Бог възкресява от мъртвите?” /Деяния 26:8/ Лично аз знам за 14 случая на възкресение по време на служението на Уигълзуърт. Понякога се молеше, а друг път той просто изговаряше Божието Слово. Сега ще ви разкажа два случая за възкресение на починали хора. Веднъж Уигълзуърт посетил един дом, в който оплаквали загубата на петгодишно момченце. По онова време, когато човек умирал, тялото му не се отнасяло в моргата, както в наши дни. Имало обичай тялото да остане в дома на семейството, където близки и приятели могат да дойдат и да му отдадат последна почит.

Когато бащата открил лицето на мъртвото дете, Уигълзуърт приближил и се загледал в него. Сълзи започнали да се стичат по лицето му, докато гледал как грехът е поразил тази невинна млада жертва и сега тя лежи безжизнена и студена в смъртта си. Уигълзуърт поискал да го оставят сам в стаята. Той заключил вратата. След това вдигнал неподвижното тяло на момчето от ковчега и го изправил в ъгъла на стаята. Той смъмрил смъртта в името на Господ Исус и й заповядал да напусне своята жертва. Поразителното чудо се случило – детето се върнало към живот. Когато Уигълзуърт вдигнал момчето, той нямал никакви съмнения относно развръзката. При друг случай скъп приятел – мой и на Уигълзуърт, който беше пастир на църква в Англия ми разказа за възкресението на човек от неговата област. Когато човекът умрял, повикали Уигълзуърт. Той се помолил и мъжът се върнал към живот, но продължил да страда от болестта, която причинила смъртта му. Уигълзуърт открито казал на семейството, че ако всички те не се покаят и не започнат да живеят живот според Божието Слово, мъжът ще умре отново. След тези думи семейството се покаяло и Уигълзуърт се помолил за тях. Господ изцелил болния мъж и той живял още 30 години.

Уигълзуърт влизаше в положението на хората, които страдат. Обикновено хора, които са силни физически, трудно могат да разберат положението на хора, които са в немощ и страдание. Но Уигълзуърт не беше такъв. Въпреки че беше човек силен физически, той можеше да се постави на мястото на угнетените, защото беше силен в Бог. Уигълзуърт разкрива тайната на своята сила в Бог в следното изявление: „Не си спомням да е имало време, когато да не съм копнял за Бог. Винаги съм Го търсил. Още като малко момче падах на колене и Го молех за помощ.”

Това, което Уигълзуърт беше станал в Бог, не се беше случило изведнъж. Той се изграждаше години наред и този процес на изграждане съвсем не беше лек за него. Смит срещаше не само физически изпитания, но и гонения от така наречените християни. Но въпреки трудностите, през които трябваше да премине, особено гоненията, които имаше на европейския континент, той винаги оставаше мотивиран от любовта си към хората, от омразата си към греха и гнева към неговите поражения, от своята надвишаваща всичко друго жажда да познава Бог.

Ето няколко предизвикателства, с които Уигълзуърт се сблъскал в ранното време на своето служение и които добре илюстрират неговата огромна вяра. Веднъж бил повикан да се моли за млада жена, която била угнетявана от демонични сили. Завели го в стаята, в която била тя. Когато я видял, Уигълзуърт се изпълнил със състрадание. Няколко от присъстващите я били хванали и я държали, притисната върху леглото. Съпругът й също бил там и държал в ръцете си бебе. Цялата атмосфера била пропита с демонично присъствие. С периферното си зрение, Уигълзуърт забелязал друга жена, която изпълзяла от стаята. Погледът в очите й бил ужасен. „Аз знаех, че стоя срещу демон”, по-късно разказва Уигълзуърт. „Трябва да направя нещо!” си казал той. „Вярата ми започна да прониква в небесата.” Ако искаш да получиш нещо от Бог, молитвата ти трябва да достигне Небето.

На Небето е абсолютно всичко. Ако живееш в земните области и очакваш Бог да подейства, това никога няма да стане. „В присъствието на Бог аз осъзнах колко е ограничена моята вяра. Тогава в мен дойде една друга вяра – вяра, която грабна обещанието, вяра, която стъпва върху Божието Слово. И от Божието присъствие аз се върнах на земята напълно друг човек. Бог ми даде вяра, която може да разтърси небето.” С тази вяра той извоювал пълно освобождение за младата жена. След като спала 14 часа, тя се събудила съвършено изцелена благодарение на това, че Уигълзуърт преминал от естественото в свръхестественото. Когато застанал пред голямо предизвикателство, той нямал нужда тепърва да започва да търси Бог – той вече познавал Бог. Каква сила имаше този човек в Бог! Много пъти той влизаше в битка с човешкото неверие и излизаше победител. Веднъж група младежи разпитвали Уигълзуърт и един от тях попитал: „Как човек може да придобие голяма вяра?” Той му отговорил много простичко: „Първо ствол, после клас, след това пълно зърно в класа” /Марк 4:28/. Това било всичко, което казал, но отговорът бил безупречен. В него се съдържала дълбоката мъдрост на Святия Дух. Целият смисъл бил в това, че вярата се състои в постепенно напредване и постоянно усъвършенстване. Вярата ти расте, като опознаваш Бог всеки ден все повече и повече.

Уигълзуърт никога не участваше в теологични дебати и интерпретации на Божието Слово. Той дори не беше запознат с теологичната терминология, с която учените в Библейските училища толкова се гордеят. Но определено той познаваше своя Бог, което е далеч по-важно!

Уигълзуърт имаше неугасима любов към Господ, която се увеличаваше с всеки изминал ден. За него Бог беше всичко, от което се нуждае в тоя живот. Ето защо той можеше да обича и своя ближен със същата сила, с която обичаше Бог. Начинът, по който той изразяваше своята любов, често оставаше неразбран от страничните наблюдатели. В такива моменти на своето служение Уигълзуърт срещаше силна опозиция. Но той не я приемаше като критика към него самия, а като критика към Божиите действия. Той смяташе, че всяка атака върху Божието дело произлиза от дявола. Джеймс Салтър ми разказа за един такъв инцидент, на който бил свидетел, когато придружавал Смит Уигълзуърт в неговото служение. Често на своите събрания Уигълзуърт казваше: „Искам човекът с най-тежкия случай на това място да се изправи.” „Аз нямах вярата на моят тъст и често се страхувах, когато той кажеше това” – признава Джеймс Салтър. На едно такова събрание, каквото Салтър описва, Смит отправил обичайната покана веднага, щом стъпил на платформата. На първия ред, седяща между две придружителки, имало една безнадеждно болна жена. Двете придружителки почти трябвало да я носят до мястото на събранието и когато я довели, стояли, за да я поддържат от двете й страни. При тази покана двете жени се опитали да изправят болната на крака.

Уигълзуърт казал: „Доведете я тук.” С големи усилия те успели да я заведат на платформата.

Вместо да се помоли за нея, както очаквали всички, Уигълзуърт казал със своя груб йоркширски диалект: „Пуснете я. Оставете я да стои сама.” Когато придружителките направили, както той казал, жената се строполила на пода. Уигълзуърт останал непоклатим. „Вдигнете я”, наредил той. Те го направили и той отново им казал да я оставят да седи сама. С нежелание те се отдръпнали и отново нещастната жена паднала тежко на земята. „Вдигнете я”, казал Уигълзуърт.

Още веднъж жената била изправена на крака. В този момент част от присъстващите започнали да се настройват враждебно към него, но той не обръщал внимание. „Дръпнете се от нея”, наредил Уигълзуърт на двете придружителки, но този път те не го направили. „О, ти безсърдечен грубиянин!” – не издържал и се провикнал някакъв мъж от публиката. Уигълзуърт го погледнал право в очите и казал „Гледай си работата! Знам какво правя!” Обръщайки се към двете жени, той повторил своето нареждане: „Пуснете я и нека да стои сама. Направете каквото ви казвам!”

С трепет те го послушали, но този път жената не паднала. Там до нея, на платформата, лежало голямо раково образувание, което било излязло от нея. „Мисля, че Уигълзуърт неоспоримо доказва своята правота”, каза ми Салтър. В такива случаи Уигълзуърт никога не грешеше. Той познаваше своя Бог достатъчно добре, за да знае без всякакво съмнение, че Бог няма да му измени в ситуация като тази. Когато той казал на присъстващите: „Знам какво правя”, той имал гореща линия със самата Тронна зала на Бог. Познавах Уигълзуърт доста отблизо и мога със сигурност да кажа, че той не се е ядосал на мъжа, който се опитал да го компрометира. Той е бил ядосан на дявола. А към онзи мъж е изпитал съжаление. Знам също така, че той не е показал най-малък жест на самоизтъкване и гордост, когато Бог е застанал на негова страна и не е позволил да слезе човешки укор върху него.

Уигълзуърт обичаше хората, но когато дойдеше атака срещу Божието дело, той с ревност скачаше да го защити, независимо от къде идваше и каква беше тази атака.