Тайната на неговата сила алберт Хиберт за Смит Уигълзуърт – човекът

Лично аз не знам Уигълзуърт въобще някога да е посещавал Библейски колеж или да се е записвал на курс чрез кореспонденция върху това, как да печелим души за Христос. Малко вероятно е да е имало такова нещо, а аз да не съм разбрал за него. В ранната Методистка църква по онова време, въпросът дали ще бъдеш одобрен за служител, не зависеше от това, колко дипломи имаш, или колко добре проповядваш, а от това колко души си спечелил за Христос. Уигълзуърт имаше страст за печелене на души! Той и жена му Поли прекарваха в молитва всяка съботна нощ, изисквайки най-малко 50 души за неделята. Уигълзуърт вярваше, че ще ги има, и те ги имаха. По онова време Смит не беше в служение, според както ние го разбираме днес. Той и съпругата му участваха в Армия на Спасението. Но на практика Уигълзуърт си беше в служение и то от ранна възраст. Като момче той печелел приятелите си за Исус. Никога не можел да разбере хора, които твърдят, че са християни, а имат отрицателно отношение към печеленето на души. Единствената техника за евангелизиране, която Уигълзуърт признаваше, беше търсенето на Божието ръководство за това къде да печели души.

Небесното ръководство е всичко, от което се нуждаеш, за да бъдеш успешен. Вместо да се опитва да прилага съветите от някой наръчник за печелене на души, Уигълзуърт винаги държеше ушите си отворени за Божия глас. Това правило неизменно действаше. Винаги даваше добри резултати.

Когато Соломон се възцари над Израел, Бог му се яви и каза: „Искай какво да ти дам.” /ІІІ Царе 3:5/ Тогава Соломон прослави Господ за това, че го е удостоил да наследи царството на баща му Давид, но отговорът му беше следният: „Аз съм малко момче; не зная как да се обхождам и слугата ти е сред Твоите хора, които ти си избрал, хора много, които поради множеството си не могат да се изброят, нито да се пресметнат. Дай прочее, на слугата си разумно сърце, за да съди хората Ти, за да различава между добро и зло” /ІІІ Царе 3:7-9/. На еврейски думата „разумно” в оригинал е „слушащо”. Следователно стих 9-и би трябвало да звучи така: „Дай на слугата си слушащо сърце или сърце, което слуша.” Уигълзуърт имаше точно такова сърце. Това обяснява неговото безгранично доверие в Бог. Лично за себе си Уигълзуърт не знаеше какво е страх, но някои неща, които се случваха в църквата направо го ужасяваха. Особено го тревожеше отношението на християните към неспасените души. Той казваше: „О, какво безразличие има към загубените души. Прекалено много се занимаваме с маловажните неща, а не отделяме време за най-важното на този свят – да носим товара за умиращите души.” Мисълта за неспасените никога не излизаше от неговия ум; той проливаше много сълзи за тях. Думите в Псалм 126:6 значеха много за него: „Онзи, който излиза с плач, когато носи мярата семе, той непременно ще се върне с радост, носейки снопите си.”

Каквото и да правеше Уигълзуърт, той го правеше от любов към своя Господ. Неговият мотив никога не беше да търси отплата. Огромната му любов към децата беше толкова явна, че на децата им трябваше съвсем малко време, за да се убедят в нея. Той често отиваше в Ливърпул на голямото морско пристанище. Там събираше деца и им говореше за Исус. Тъй като много от тях живееха в голяма бедност, Смит даваше всичките си пари, за да задоволи нуждите им. Стотици деца намираха своя Спасител. Уигълзуърт постеше всяка неделя и не си спомняше да е имало събрание, на което да се спасят по-малко от 50 човека. Какво предизвикателство към всеки един християнин!

Винаги, когато подхождаше към някой човек, Смит беше с правилния дух, в правилното време и говореше правилните думи. Неговите критици твърдяха, че това са просто съвпадения, но какви съвпадения можеха да бъдат това, когато се случваха хиляди пъти и то при най-различни ситуации. Тайната на Уигълзуърт беше, че той винаги имаше гореща линия с Божия престол. Нямаше време за теологически спорове, защото неговата единствена цел бе – да спасява изгубените души.

Веднъж Уигълзуърт ми разказа една своя опитност по време на пътуване с влак, която е добра илюстрация на това, как Бог го е водел в печеленето на души. Влакът спрял на някаква гара за няколко минути. Уигълзуърт бил излязъл в коридора, за да се поразтъпче и когато се върнал в купето открил, че си има компания. Млада жена и майка й се били настанили, докато той бил навън. Смит се обърнал към младата жена и й казал: „Изглеждате нещастна.” „Имам основателна причина за да бъда нещастна” отговорила тя. „Пътувам към болницата, за да ми ампутират крака.” „Знаете ли, че Исус може да Ви спаси?” – попитал Смит. „Какво имате в предвид?” Тогава той говорил на двете жени за Спасителя. Не след много време те приели Исус Христос и били спасени. Тогава той казал на младата жена: „Същият Спасител, който спаси твоята душа, може да изцели твоето тяло. Можеш ли да повярваш в това?” „Да” бил отговорът. „Добре, тогава ще се моля за теб.” Той я помазал с олио, както правел понякога, и се помолил за нея в Името на Исус. След това казал: „Сега иди в болницата, дай им да ти прегледат крака, и им покажи, че нямаш нужда от операция.” Когато направила, както той й казал, жената открила, че свръхестествено е изцелена. Колко прекрасно е бил използван Уигълзуърт за изпълнението на Божия план! Той имаше две уши, които чудесно чуваха Божия глас!

Друг път Смит ми описа още един пример на водителството, което имаше в евангелизирането. Веднъж почувствал, че Бог иска да го заведе някъде. Също както Авраам, той излязъл и тръгнал по улиците, без да знае къде отива. Уигълзуърт се вглеждал във всеки, когото срещал, питайки се дали не е той човекът, на когото Бог го праща да послужи. Минало доста време, без да свидетелства на никого. Изведнъж, когато видял един мъж, който карал каруца, той почувствал, че Бог иска да се качи на тази каруца, както Филип, за когото е писано в Деяния на апостолите. Смит се покорил и се качил на каруцата. Настанявайки се до каруцаря, срещнал много враждебна реакция. Дали не се е заблудил? Не. Въпреки първоначалната заплаха от страна на човека да изхвърли Уигълзуърт от каруцата, когато пристигнали на крайната точка на пътуването, мъжът вече се бил покаял и плачел пред картината на Голготския кръст. Само четири дни след тази случка, майката на Смит попитала сина си: „Ти ли си говорил на един каруцар за спасение?” „Да, аз.” „Съпругата му дойде да се види с мен. По описанието, което мъжът й е дал, тя предположила, че си бил ти. Каза ми да ти предам, че съпругът й е починал вчера.” Много пъти сме се уверявали, че не можем да ограничим Святия Дух до един определен метод. Когато сме се опитвали да го направим, сме откривали, че оставаме със собствени сили срещу предизвикателствата, и постиженията ни са се свеждали до кръгла нула.

Тази чувствителност към гласа на Бог правеше Смит Уигълзуърт непредсказуем. Той имаше различен подход при всеки един от хилядите случаи на лично свидетелстване. Това беше така, защото и естеството на проблемите на хората, които при едни или други обстоятелства се срещаха с него, беше твърде специфично. Когато примерно служеше на болни, Уигълзуърт намазваше някои с масло, на други полагаше ръце, а на трети просто цитираше Божието Слово. Но така или иначе, резултатите бяха все едни и същи. Когато го питаха за начините, по които подхожда към хората, Смит отговаряше: „Всичко зависи от това, което има да каже Отец.” Отговорът му беше същият и когато го питаха относно възкресяването на мъртви и изгонването на демони. При всеки случай той действаше според водителството, което получаваше от Господ. Когато той вземаше събрание, никой не можеше да каже със сигурност, в каква посока ще се развият нещата. Обикновено домакините му даваха пълна свобода на действие и той водеше събранията изключително смело.

Веднъж, още в самото начало на една служба, Уигълзуърт заяви: „Трябват ми шест човека, които да се помолят. Не е нужно да са дълги молитви. Ако имаш гореща линия с небето, ще ти трябват повече от двайсетина минути, за да свалиш благословенията на земята.” Една жена, която винаги се подреждаше първа, независимо дали за молитва или за свидетелство, започна да се моли. Беше очевидно, че тя не би нарушила стереотипа си на молитва, дори и да идеше на другия край на света. Уигълзуърт я погледна и неочаквано я прекъсна: „Седни си, жено. Запази останалата част от молитвата си за когато останеш сама у дома. Тук не ни трябват заспали молитви. Следващият моля.”

Доста вероятно бе действие от този род да свали натоварване върху събранието, но не и когато бе водено от Смит Уигълзуърт. Той знаеше ума на Духа. Когато следващият човек започна да се моли, атмосферата се изпълни с Божието присъствие. Критиците му коментираха: „Можеше да покаже поне малко такт, малко дипломатичност.” Беше съмнително дали Уигълзуърт въобще знае какво означава думата „дипломатичност”. Той просто реагираше на всяка ситуация според Божията реакция, така че никой да не остане с погрешни впечатления. Ако той се беше опитал да бъде дипломатичен, святата атмосфера просто щеше да се вдигне.

На друго събрание, на което присъствах, имаше жена, прикована на инвалидна количка от остър артрит. Тя не можеше да ходи и всичките й стави бяха обвити с памучен плат, прикрепен с безопасни игли. Гледайки тези превръзки, Уигълзуърт я попита: „За какво ти е това?” „Платът пази да не изстиват ставите ми.” „Махни го! Тук има повече игли отколкото в магазин за железарии.”

Когато човекът, който я беше довел, разви превръзките от нейните стави, Уигълзуърт каза на жената: „Стани от инвалидната количка.” „Не мога.” „Не те питах дали можеш, а ти казах – ходи!” „Не мога.” Заставайки зад нея, Смит я бутна напред и извика: „Ходи, жено, ходи!” Тя проходи за първи път след толкова години! Той не й обясняваше какво да прави, а просто й даваше ясни, твърди команди. Въпреки това, което някои може би са си помислили, този подход даде резултат и това беше единственото, което имаше значение. След това Уигълзуърт подкани присъстващите: „Ако има между вас хора, които искат от Бог, елате тук горе и си го вземете.” Един човек излезе напред и Уигълзуърт го попита: „Какво ти е на теб?” Страдам от тежко заболяване на гърлото. Правиха ми операция, но въпреки това не съм могъл да ям твърда храна от единайсет години.” „Как си живял, човече?” „Всичко трябваше да се смачква на мека каша, за да мога да го преглъщам.” Вместо да се моли за него Уигълзуърт му каза: „Иди си у дома и кажи на жена ти да ти сготви една вкусна вечеря. След това се наяж. Утре вечер ще те очаквам да дойдеш и да разкажеш какво е направил Бог за теб.”

Човекът си отишъл вкъщи и направил, както Уигълзуърт му казал. На следващата вечер той се изправил да даде свидетелство, че за пръв път от 11 години е могъл да яде нормална храна!

Уигълзуърт можеше да предприема такива смели действия поради две причини: първо, той получаваше своето водителство от Божия Дух и второ, той подчиняваше всичките свои действия на една главна цел – печелене на души. Веднъж, когато Уигълзуърт пътувал по море, при него се приближил човекът, който отговарял за развлекателната програма на кораба. След като му обяснил, че един от неговите проекти е, да даде възможност на пътниците да демонстрират своите таланти, той попитал: „Г-н Уигълзуърт, ще бъдете ли така добър да участвате в нашата програма?” „Какво бихте искали да направя?” „Можете ли да пеете?” „Не е в моята специалност, но ще го направя.” „Добре, тогава ще Ви запиша в музикалната част.” „Да, това е точно за мен.” Когато станало време да започне програмата, Уигълзуърт дошъл в корабния театър. След откриването на представлението и поздравленията с добре дошли на борда, организаторът се явил: „Първото изпълнение ще е песен, която ще изпълни г-н Смит Уигълзуърт от Брадфорд.” Уигълзуърт се изправил и се поклонил. След това запял една песен в стил „госпъл”. Докато той пеел, целият копнеж, любов и състрадание на неговото сърце се разкрили чрез тази песен пред публиката. Скоро имало сълзи не само в неговите очи, но и в очите на всички, които го слушали. Това било първото и единствено изпълнение за онзи следобед. През останалото време той помогнал на хората да намерят своя Господ.

Колко са християните, които биха дръзнали да вземат участие в такава развлекателна програма? Без съмнение повечето щяха да възразят: „О, но аз съм християнин, за мен светските развлечения са неприемливи и грешни.” Но не и Уигълзуърт! Той видял в това предложение възможност да сподели Евангелието със своите спътници. Неговото внимание не беше върху развлеченията, но върху отворената врата за печелене на души за Исус. Той никога не изпускаше такива възможности. След неговото изпълнение почти всички пътници на кораба вече го познавали и в тях бил събуден интерес, така че имало достатъчно поводи за свидетелстване.

Всички свръхестествени проявления в служението на Уигълзуърт целяха едно – да спечели души за Христос. За него всяко изцеление на болен човек, всяко освобождаване от демонично робство, всяка спасена душа, всяко чудо – бяха потвърждение на Божието Слово. Уигълзуърт беше подредил правилно своите приоритети. Често хората го величаеха и казваха, че човек като него се ражда веднъж на хиляда години и обяснението за това е, че Бог така е предопределил. Самият Смит не беше съгласен с такава гледна точка. Той вярваше, че всяко Божие дете може да бъде използвано от Бог колкото него, а дори и повече в своята определена област. Успехът му не се дължеше на привилегировано положение спрямо другите хора, а по-скоро на това, че той беше на разположение на Бог. Той беше на разположение на Бог 24 часа в денонощието, седем дни на седмицата.

Бог взе един човек, който беше никой, и го използва, за да разтърси целия свят; Той употреби този необразован, неграмотен до 26-ата си година водопроводчик, за да хвърли в учудване всичките учени, високо интелигентни теолози, като освобождава множествата чрез неоспорими знамения и чудеса. Смит беше употребяван от Бог по такъв забележителен начин, поради една проста причина: Той предаде себе си, да бъде на разположение на Бог, и Му позволи да го използва. На 87-годишна възраст той продължаваше да увеличава мощта си в Бог. Какво е обещанието в Псалм 92:12-14? „Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан; насадените в дома Господен ще цъфтят в дворовете на нашия Бог. Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, ще бъдат сочни и зелени” /евр.: „ще бъдат пълни с мъзга”/. Смит беше пълен с жизнени сили, с живот от Бог.

В Деяния 1:8 Исус обеща на Своите ученици: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух и ще бъдете свидетели на Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария и до края на земята.” Гръцката дума за „сила” тук е „dinamis”. От нея произлизат думите „динамит” /експлозивна сила/ и „динамо” /генератор на мощност/. Поради това, че Святият Дух –Източникът на силата е вътре в нас, от нас излиза „dinamis”. Уигълзуърт притежаваше тази сила. Той беше от Брадфорд, градът, в който за него беше може би най-трудно да служи. Въпреки че това беше мястото, което най-често виждаше свръхестествените проявления на Духа, това беше мястото, където хората най-малко откликваха на призива за покаяние. Точно, както Исус беше казал: „Никой пророк не е без почит, освен в своята родина” /Матей 13:57/.

Един човек на име Митчел живееше недалеч от дома на Уигълзуърт. Смит му беше говорил много пъти за спасение, но почти безрезултатно. Той беше непреклонен. Дойде момент, в който Митчел сериозно се разболя. Уигълзуърт беше много загрижен за състоянието му и се опита да го посети. Той разбираше, че ако нещо не се направи, човекът ще си умре, дори без да е спасен. Но Митчел беше най-големият инат, който Уигълзуърт някога беше срещал, и не му позволи да го посети. Връщайки се у дома след едно събрание на открито, той откри, че жена му е излязла някъде. Казали му, че е отишла в къщата на Митчел, и той също се запътил натам. Когато пристигнал, чул силен плач на жена. Като се качвал по стълбите, се сблъскал с г-жа Митчел, която слизала надолу.

„Какво става?”, попитал Смит. „Съпругът ми е мъртъв.” Той влязъл в стаята и приближил леглото, където лежал Митчел. Г-жа Уигълзуърт, която стояла до покойника, казала: „Недей, Смит. Мъртъв е.” „Не можах да направя нищо за него, докато беше жив; нямаше да ми повярва”, отговорил той и добавил: „Но сега вече мога да му помогна.” „Недей, Смит. Твърде късно е”, настояла жена му. Но увещанията й били напразни, не успяла да го разубеди. Уигълзуърт се помолил, и животът се върнал в безжизненото тяло! Човекът живя още много години.

Кой от нас би имал тази дързост в подобна ситуация? Смит постъпи така, защото погледна ситуацията с абсолютна логика. Неговите близки се бояха да не би, както те се изразяваха, някой път „да престъпи границата”. Но той ги успокояваше, че що се отнася до Бог, за Него не е по-трудно да възкреси мъртвец, отколкото да изцели зъбобол. Това е здрава логика. Хората са склонни да квалифицират всичко по категории, включително и греха. Но за Бог няма голям грях – малък грях, за Него грехът си е грях и чудото си е чудо.

Уигълзуърт беше практичен и за най-дребните неща. За тези, които не го познаваха отблизо, той изглеждаше недостъпен и студен. Но тази представа беше точно обратното на това, което всъщност беше неговото естество. Той беше любящ и нежен. Поради това, че винаги отделяше време да поговори с децата на тяхното ниво, те много го обичаха. Когато проповядваше в бедняшките квартали на града, където хората живееха в голяма немотия, Уигълзуърт тръгваше без палто, за да усеща студа, който чувстват те. Дори и през мразовитите дни той стоеше навън с часове, говорейки на хората за Спасителя. Смит никога не се влияеше от социалното положение на хората. Той не се отнасяше с богатия по-различно, отколкото с бедния с изключение на това, че на бедняка, който е принуден да проси, за да оцелее, той даваше пари, за да си купи нещо да яде. Дори непредвидени обстоятелства и опозиция не успяваха да възпрат Уигълзуърт да служи на хората.

Веднъж в Швеция стана голямо съживление. Големи тълпи отваряха сърцата си да слушат Словото и водеха болните си за молитва. Стотици се спасяваха и получаваха изцеление. Властите се усъмниха, че мотивът на Уигълзуърт е да направи големи пари – възможно най-далечното нещо от неговия ум. По този предлог полицията арестува Смит и пастира на Stockholm‘s seventhousand-member Philadelphia Church /Стокхолмска църква със седем хиляди члена „Филаделфия”/. Тъй като не съществуваше закон, който да забранява проповядването, те бяха освободени. Но властите предупредиха Уигълзуърт да не си позволява да докосва хората, на които проповядва. До този момент той проповядваше на двадесетхилядното множество едновременно, но за всеки болен се молеше индивидуално. Сега той се обърна към Бог и попита как ще може да служи на хората, като са му забранили да полага ръце. Бог му даде водителство да се помоли за всички едновременно.

На събранието Уигълзуърт покани всички болни да се изправят, а тези, които не могат да станат, да покажат по някакъв начин нуждата си от изцеление. След това той каза на хората да поставят ръцете си върху засегнатите части. Когато хората изпълниха инструкциите му, той се помоли за тях. В този момент Божията сила заля цялото място и имаше стотици изцелени. Много от чудесата бяха направо смайващи, а властите не можеха да направят нищо, за да предотвратят това изливане. Някои хора са възприели девиза: „Когато има воля, тогава се намира и начин.” А девизът на Смит гласеше: „Където е Бог, там винаги се намира начин.” Има огромна разлика между тези две философии.

Веднъж, когато разговарях с Уигълзуърт в неговия дом относно изцелителното служение, той сподели с мен някои свои наблюдения: „Виждам, че в бъдеще изцелителното служение ще действа по-трудно. Вече има твърде много лекарства, в които хората поставят своето упование. Винаги е по-трудно, когато трябва да се справяш с неверие. Но аз виждам, че нещата ще се влошат дори още повече. Ще дойде момент, когато ще бъде трудно въобще да накараш хората да вярват. Нашето общество е станало толкова фокусирано върху лекарствата, че в много случаи шишето с аспирина се смята за по-важно от шишето с олио за помазване.” Той често заявяваше: „По-скоро бих избрал да умра, уповавайки на Бог, отколкото да живея в неверие.” И не казваше това лекомислено, защото той не веднъж бе заставал лице в лице със смъртта. И всеки път вярата му, вместо да се разколебае, ставаше все по-здрава и по-здрава. Тъй като знаеше пагубната сила и фаталните последствия от неверието, Смит съзнателно си бе поставил за цел да му се противопоставя в каквато и форма да е то. И той успяваше. Никога не изпадаше в паника пред каквото и да е обстоятелство. Колкото по-голямо беше предизвикателството, толкова по-велика щеше да бъде победата и той се наслаждаваше в това.

Неговата най-голяма радост в живота беше да уповава на Бог. Исус каза в Йоан 8:29 „И Този, Който ме е пратил, е с Мене; не Ме е оставил сам; Аз върша всякога това, което Му е угодно.” Това е забележително твърдение. Уигълзуърт толкова обичаше Господ, че неговото всепоглъщащо желание беше, да бъде човек по сърцето на Бог. Евреи 11 беше любимата му глава от Библията. И ако имаше някой стих, върху който да има специално откровение, то това беше 6 стих: „А без вяра не е възможно да се угоди на Бог, защото който идва при Бог трябва да вярва, че има Бог и че той награждава тези, които го търсят усърдно.” Уигълзуърт казваше: „Хората от тази глава чрез вяра извоюваха триумфални победи при едно толкова убедително превъзходство на противната страна, а те всичките са били обикновени човеци като мен.” Той никога не се смяташе за нещо по-особено от другите – просто най-обикновен човек. „Всеки един, който обича Господ, може да направи малкото, което аз съм постигнал, ако не и повече.” Неговото влизане в служение не беше нищо грандиозно, не бе придружено с някакви свръхестествени проявления. Уигълзуърт просто взе Бог такъв, какъвто е в Своето Слово и в отговор на това Бог взе Уигълзуърт такъв, какъвто бе, и започна да го употребява. Уигълзуърт се посвети на служението си. В резултат на това той беше признат за Божий човек на своето време и остави ярка следа след себе си. От времето на апостолите до наши дни малко хора са повлияли толкова мощно на света, колкото Смит Уигълзуърт.

Поради това, че Смит Уигълзуърт беше толкова фино настроен на вълната на Святия Дух, той беше наясно с наличието на демонична активност в духовния и материалния свят.

Въпросът, дали е възможно човек, кръстен със Святия Дух, да бъде обладан от зли духове, е предмет на безкрайни спорове във Великобритания днес. Уигълзуърт твърдеше, че това е възможно. Той беше имал работа с такива случаи и беше виждал как такива хора се освобождават.
Духовна битка

За да можем да разпознаваме сатанинските проявления, ние трябва да живеем в присъствието на Святия Дух. В противен случай, много лесно ще станем жертва на дяволските заблуди. Ако имаме правилно разбиране за греха и неговите последствия, ако имаме отношението, което Исус Христос имаше, то ние никога няма да се боим от дявола или от това, което той може да направи – по-скоро той ще се бои от нас. Ето един пример от живота на Уигълзуърт. Веднъж, в началото на едно събрание, той тъкмо приближавал амвона, когато изведнъж някакъв човек от присъстващите започнал да крещи с ужасен глас. Уигълзуърт се затичал към човека, а той побягнал в обратната посока. Докато те се гонели между редовете, разбутвали хора, събаряли столове и въобще се създала суматоха. Когато мъжът вече щял да се измъкне през вратата, Уигълзуърт успял да го догони и го задържал. Двамата се сборичкали и паднали на земята. През това време Смит извикал: „Излез от него, дяволе, в името на Исус!” Моментално човекът бил освободен и приел Господ Исус Христос.

Святият Дух бил разкрил на Смит, че мъжът е под влиянието на нечист дух. Нечистият дух беше разпознал Святия Дух в Уигълзуърт и бе изпаднал в ужас. Затова се бе състояла тази гонитба.

Уигълзуърт никога не се боеше от конфронтацията със силите на тъмнината. Доколкото знам, той никога не се е провалял, когато си е имал работа с обладани от демони хора. Такива хора винаги бяха освобождавани, защото мощта на Святия Дух, действаща чрез Смит, винаги надделяваше.

За да разпознаваме духовете на изкушение и съблазън, които действат в това последно време, ние отчаяно се нуждаем от помощта на Святия Дух. Веднъж, когато Уигълзуърт ми описваше едно място, което посетил, той отбеляза, че хората там били под такова демонично заблуждение, че техните бракове тотално се разпадали. Чудя се какво ли би си помислил Уигълзуърт, ако видеше какъв процент от днешните бракове, дори и християнските, поголовно се разпадат. На него му ставаше болно заради демоничните стратегии срещу святостта на брака, които идват и които той беше предвидил. Неговите лоши предчувствия напълно се оправдаха. Според Смит човек, който е воден от Духа, може никога да не се превръща в роб на желанията на плътта, каквито и да са те. Той беше уверен, че животът в Духа може така да доминира човешкото съществуване, че физическото тяло и неговите желания да бъдат поставени напълно под контрола на Святия Дух.

Смит вярваше, че човек не просто остарява, а отива към все по-голяма зрялост. Не естествената възраст или времето, от което си християнин, определят твоето духовно ниво, а степента, в която си воден от Святия Дух. Свидетелството за зрялостта на Уигълзуърт беше това, че той винаги бе на правилното място, в правилното време и при правилните обстоятелства. Поради това, че той винаги беше воден от Духа, никога не губеше самоконтрол. Той обичаше да казва: „Да бъдеш изпълнен със Святия Дух е голяма привилегия. Според мен единствено нещата, които са направени в Святия Дух, не са провал.” Понеже Смит беше изпълнен с Духа на Утешителя, не беше нищо необичайно, когато това излъчване караше както грешници, така и хора, претендиращи, че са християни, да се чувстват еднакво изобличени в присъствието му. По същата причина, вярващи и служители, преминаващи през тежки изпитания, намираха голямо утешение, когато бяха заедно с него. Той казваше: „Ние трябва да бъдем като фенери, които прогонват тъмнината. Където и да отидем, духовната атмосфера трябва да се очиства и силите на нечестието трябва да отстъпват пред светлината.”

Веднъж попитах Уигълзуърт как обича да си почива. Той отговори: „Аз си почивам най-добре в присъствието на Господ. Това е всичко, което ми е нужно. Всякаква друга форма на почивка не е за мен, защото аз съм в постоянна битка с дявола. Всяка почивка или развлечение извън присъствието на Бог ще ме направи уязвим пред моя противник.” Не е чудно, че той вършеше велики дела за Бог. Силите на тъмнината не криеха заплаха за него, защото когато и да се сблъскаше с тях, той беше свеж и подготвен от чистата атмосфера на Божията Тронна зала. Смит носеше със себе си това очистващо действие в замърсената духовна атмосфера на тоя свят. Това караше демонично обладаните хора, които разпознаваха в него служител на Всевишния Бог, да викат от ужас в негово присъствие.