Тайната на неговата сила алберт Хиберт за Смит Уигълзуърт Съдържание

Мечът на Духа

Всъщност Божият стандарт в Словото е – да станем като самия Исус Христос. „И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък евангелизатори, а други пастири и учители за делото на служението, за изграждането на Христовото тяло с цел да се усъвършенстват светиите; докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота.” (Ефесяни 4:11-13).

Божият Дух не е записал тези думи, за да се подиграе с нас, но е поставил стандарт, който да се стремим да постигнем. От хората, които съм познавал, Уигълзуърт беше човек, който се бе доближил най-близко до този стандарт. Тъй като бе напълно посветен на Бог, той не страдаше от страх и безпокойство. Бог се справя с всичко, за което бихме могли да се тревожим. Той се отнася сериозно не само към даването на обещания, но и към тяхното изпълнение. Уигълзуърт имаше пълно доверие и съвършено упование в Бог. Той обичаше да пее един рефрен, който добре изразяваше неговата увереност, че Бог никога няма да измени на тези, които уповават на Него: „Той не може да ти измени, защото е Бог, Той не може да ти измени, Той е дал думата Си (Словото). Той не може да ти измени, Той ще ти помогне. Той не може да ти измени, Той ще ти отговори.”

А. Е. Мелърс, пастир на моята местна църква вече 26 години и прекрасен Библейски учител, е дал ясно определение за вяра. Според него вярата се състои от три неща:

1. Факти, които трябва да повярваш;

2. Заповеди, на които трябва да се подчиняваш;

3. Обещание, на което можеш да се наслаждаваш.

Тези три съставки присъстваха в живота и служението на Уигълзуърт, защото той наистина вярваше безрезервно в Божието Слово. Нито една от трите не липсваше, защото той не признаваше заместител. Щом веднъж бе повярвал в нещо, той даваше всичко от себе си да му се покори. Следствието от това бе, че той се радваше в обещанията на Бог още преди тяхното изпълнение.

Уигълзуърт обичаше да казва: „Вярата идва от слушане, а слушането от Божието Слово, а не от четене на коментари. Вярата е принципът на Божието Слово. Святият Дух, който е вдъхновил написването на Словото, е наречен Духът на истината; и когато приемаме с кротост всаденото Слово, нашите сърца се изпълват с вяра.”

Веднъж Уигълзуърт пътувал с влак и бил в купето заедно с две жени. От разговора, който се завързал, той скоро разбрал, че жените били майка и дъщеря, и двете болни. „Имам много ефикасно лекарство в чантата си”, казал им той. „Всъщност, не знам дали въобще има болест, на която да не може да повлияе.” Смит обяснявал толкова дълго и разпалено за това лекарство, че накрая жените го помолили да им даде по една доза от него. В отговор на тази молба, той извадил Библията си и прочел: „Аз съм Господ, Който те изцелява.” (Изход 15:26). Не след дълго Бог ги изцелил и двете.

Веднъж в град Картоф, Южен Уелс, една жена попитала Уигълзуърт какво би й препоръчал да чете за ефективно свидетелстване. „Матей, Марк, Лука и Йоан” отговорил той без повече обяснения.

Хората винаги искат обещания, върху които да стъпят. Когато един младеж попитал Смит: „Можете ли да ми покажете обещание, върху което мога да стъпя?”, в отговор Уигълзуърт поставил Библията си на земята и казал: „Стъпи върху това.” Колебливо младежът стъпил върху Библията. Тогава Смит казал: „Сега ти си стъпил върху цял куп обещания. Вярвай всяко едно от тях.”

„Има четири принципа, които трябва да спазваме”, обясняваше Уигълзуърт. „Първо, чети Божието Слово. Второ, поглъщай Божието Слово, докато То те погълне. Трето, вярвай Словото. Четвърто, действай според Словото. Аз никога не се чувствам напълно облечен, преди да сложа екземпляр от Божието Слово в джоба си.”

Докато повечето хора предпочитат да четат вестници или списания по време на пътуване, Уигълзуърт винаги четеше Библията си и то при всеки удобен случай. Той казваше: „Божието Слово притежава пълнота и категоричност, надеждност и актуалност. Нашето отношение към него трябва да е безрезервно покорство. Ако Библията казва, че нещо е така, то наистина е така. Няма какво да се молиш, за да се увериш, че е истина. Просто трябва да го приемеш и да действаш съгласно него.”

Божието Слово живееше в Уигълзуърт и той живееше в Божието Слово. Точно както Господ Исус, който беше Словото в плът, съчувстваше на хората, така и Уигълзуърт бе дотолкова изпълнен със Словото, че също изпитваше Христовото състрадание към нуждите на човечеството. Това съчувствие в сърцето му вместо да отслабва с годините, ставаше все по-дълбоко. Наред с това, той гореше в Божествена ревност, която на моменти ставаше агресивна. Но тази настъпателност се пораждаше от това, че Уигълзуърт постоянно живееше и бе движен от Божия Дух. Когато действаше чрез Святия Дух, той не знаеше какво е страх.

На една огромна евангелизация млада жена била сред стотиците хора, които излизали напред за молитва за изцеление. Чрез Духа Си Господ открил на Уигълзуърт, че тази жена живее в големи грехове. За да не я засрами пред другите хора, Смит й казал: „Иди си у дома и не съгрешавай повече. Бог ще те изцели.” Тя напуснала събранието, но на другата вечер пак била там. Когато Уигълзуърт поканил хората с нужди да излязат напред, тя излязла заедно с другите. Когато дошъл редът й, Уигълзуърт я погледнал право в очите и казал на висок глас: „Казах ти снощи да си идеш и да не вършиш повече грехове. Бог щеше да те изцели. Сега си отивай!” Само човек, действащ под помазанието на Святия Дух можеше да направи такова нещо, без това да отнеме мира в духовната атмосфера. Но вместо да се вдигне мирът от събранието, Божественият авторитет, с който Уигълзуърт говорил, накарал хората да стоят с по-голямо страхопочитание и смирение в присъствието на Бог. Обърнете внимание, че първият път Уигълзуърт показа съчувствие към младата жена. Ако тя беше направила това, което той й каза, тя щеше да бъде изцелена. Чрез Слово на знание Уигълзуърт разбра, че жената не е коригирала поведението си, след като е напуснала събранието. Той винаги знаеше ума на Духа, когато правеше подобни дръзки постъпки.

Уигълзуърт бе много критикуван при подобни инциденти. Тъй като нито едно от неговите действия не бе в противоречие с Божието Слово, впоследствие винаги се разбираше, че обвиненията са били неоснователни. Но Уигълзуърт никога не се стремеше да изтъква това. Единствената му цел беше, да посрещне нуждите на хората. И понеже Бог беше негов защитник, той никога не се посрами.

Смит Уигълзуърт еднакво не се влияеше от одобрение или критицизъм. Той казваше: „Аз не се ръководя от това, което виждам или чувам, аз се ръководя от вярата си.”