Тайната на неговата сила алберт Хиберт за Смит Уигълзуърт Съдържание

Дух, който печели души

Небесното ръководство е всичко, от което се нуждаеш, за да бъдеш успешен. Вместо да се опитва да прилага съветите от някой наръчник за печелене на души, Уигълзуърт винаги държеше ушите си отворени за Божия глас. Това правило неизменно действаше. Винаги даваше добри резултати.

Когато Соломон се възцари над Израел, Бог му се яви и каза: „Искай какво да ти дам.” (ІІІ Царе 3:5) Тогава Соломон прослави Господ за това, че го е удостоил да наследи царството на баща му Давид, но отговорът му беше следният: „Аз съм малко момче; не зная как да се обхождам и слугата ти е сред Твоите хора, които ти си избрал, хора много, които поради множеството си не могат да се изброят, нито да се пресметнат. Дай прочее, на слугата си разумно сърце, за да съди хората Ти, за да различава между добро и зло” (ІІІ Царе 3:7-9). На еврейски думата „разумно” в оригинал е „слушащо”. Следователно стих 9-и би трябвало да звучи така: „Дай на слугата си слушащо сърце или сърце, което слуша.” Уигълзуърт имаше точно такова сърце. Това обяснява неговото безгранично доверие в Бог. Лично за себе си Уигълзуърт не знаеше какво е страх, но някои неща, които се случваха в църквата направо го ужасяваха. Особено го тревожеше отношението на християните към неспасените души. Той казваше: „О, какво безразличие има към загубените души. Прекалено много се занимаваме с маловажните неща, а не отделяме време за най-важното на този свят – да носим товара за умиращите души.” Мисълта за неспасените никога не излизаше от неговия ум; той проливаше много сълзи за тях. Думите в Псалм 126:6 значеха много за него: „Онзи, който излиза с плач, когато носи мярата семе, той непременно ще се върне с радост, носейки снопите си.”

Каквото и да правеше Уигълзуърт, той го правеше от любов към своя Господ. Неговият мотив никога не беше да търси отплата. Огромната му любов към децата беше толкова явна, че на децата им трябваше съвсем малко време, за да се убедят в нея. Той често отиваше в Ливърпул на голямото морско пристанище. Там събираше деца и им говореше за Исус. Тъй като много от тях живееха в голяма бедност, Смит даваше всичките си пари, за да задоволи нуждите им. Стотици деца намираха своя Спасител. Уигълзуърт постеше всяка неделя и не си спомняше да е имало събрание, на което да се спасят по-малко от 50 човека. Какво предизвикателство към всеки един християнин!

Винаги, когато подхождаше към някой човек, Смит беше с правилния дух, в правилното време и говореше правилните думи. Неговите критици твърдяха, че това са просто съвпадения, но какви съвпадения можеха да бъдат това, когато се случваха хиляди пъти и то при най-различни ситуации. Тайната на Уигълзуърт беше, че той винаги имаше гореща линия с Божия престол. Нямаше време за теологически спорове, защото неговата единствена цел бе – да спасява изгубените души.

Веднъж Уигълзуърт ми разказа една своя опитност по време на пътуване с влак, която е добра илюстрация на това, как Бог го е водел в печеленето на души. Влакът спрял на някаква гара за няколко минути. Уигълзуърт бил излязъл в коридора, за да се поразтъпче и когато се върнал в купето открил, че си има компания. Млада жена и майка й се били настанили, докато той бил навън. Смит се обърнал към младата жена и й казал: „Изглеждате нещастна.” „Имам основателна причина за да бъда нещастна” отговорила тя. „Пътувам към болницата, за да ми ампутират крака.” „Знаете ли, че Исус може да Ви спаси?” – попитал Смит. „Какво имате в предвид?” Тогава той говорил на двете жени за Спасителя. Не след много време те приели Исус Христос и били спасени. Тогава той казал на младата жена: „Същият Спасител, който спаси твоята душа, може да изцели твоето тяло. Можеш ли да повярваш в това?” „Да” бил отговорът. „Добре, тогава ще се моля за теб.” Той я помазал с олио, както правел понякога, и се помолил за нея в Името на Исус. След това казал: „Сега иди в болницата, дай им да ти прегледат крака, и им покажи, че нямаш нужда от операция.” Когато направила, както той й казал, жената открила, че свръхестествено е изцелена. Колко прекрасно е бил използван Уигълзуърт за изпълнението на Божия план! Той имаше две уши, които чудесно чуваха Божия глас!

Друг път Смит ми описа още един пример на водителството, което имаше в евангелизирането. Веднъж почувствал, че Бог иска да го заведе някъде. Също както Авраам, той излязъл и тръгнал по улиците, без да знае къде отива. Уигълзуърт се вглеждал във всеки, когото срещал, питайки се дали не е той човекът, на когото Бог го праща да послужи. Минало доста време, без да свидетелства на никого. Изведнъж, когато видял един мъж, който карал каруца, той почувствал, че Бог иска да се качи на тази каруца, както Филип, за когото е писано в Деяния на апостолите. Смит се покорил и се качил на каруцата. Настанявайки се до каруцаря, срещнал много враждебна реакция. Дали не се е заблудил? Не. Въпреки първоначалната заплаха от страна на човека да изхвърли Уигълзуърт от каруцата, когато пристигнали на крайната точка на пътуването, мъжът вече се бил покаял и плачел пред картината на Голготския кръст. Само четири дни след тази случка, майката на Смит попитала сина си: „Ти ли си говорил на един каруцар за спасение?” „Да, аз.” „Съпругата му дойде да се види с мен. По описанието, което мъжът й е дал, тя предположила, че си бил ти. Каза ми да ти предам, че съпругът й е починал вчера.” Много пъти сме се уверявали, че не можем да ограничим Святия Дух до един определен метод. Когато сме се опитвали да го направим, сме откривали, че оставаме със собствени сили срещу предизвикателствата, и постиженията ни са се свеждали до кръгла нула.

Тази чувствителност към гласа на Бог правеше Смит Уигълзуърт непредсказуем. Той имаше различен подход при всеки един от хилядите случаи на лично свидетелстване. Това беше така, защото и естеството на проблемите на хората, които при едни или други обстоятелства се срещаха с него, беше твърде специфично. Когато примерно служеше на болни, Уигълзуърт намазваше някои с масло, на други полагаше ръце, а на трети просто цитираше Божието Слово. Но така или иначе, резултатите бяха все едни и същи. Когато го питаха за начините, по които подхожда към хората, Смит отговаряше: „Всичко зависи от това, което има да каже Отец.” Отговорът му беше същият и когато го питаха относно възкресяването на мъртви и изгонването на демони. При всеки случай той действаше според водителството, което получаваше от Господ. Когато той вземаше събрание, никой не можеше да каже със сигурност, в каква посока ще се развият нещата. Обикновено домакините му даваха пълна свобода на действие и той водеше събранията изключително смело.

Веднъж, още в самото начало на една служба, Уигълзуърт заяви: „Трябват ми шест човека, които да се помолят. Не е нужно да са дълги молитви. Ако имаш гореща линия с небето, ще ти трябват повече от двайсетина минути, за да свалиш благословенията на земята.” Една жена, която винаги се подреждаше първа, независимо дали за молитва или за свидетелство, започна да се моли. Беше очевидно, че тя не би нарушила стереотипа си на молитва, дори и да идеше на другия край на света. Уигълзуърт я погледна и неочаквано я прекъсна: „Седни си, жено. Запази останалата част от молитвата си за когато останеш сама у дома. Тук не ни трябват заспали молитви. Следващият моля.”

Доста вероятно бе действие от този род да свали натоварване върху събранието, но не и когато бе водено от Смит Уигълзуърт. Той знаеше ума на Духа. Когато следващият човек започна да се моли, атмосферата се изпълни с Божието присъствие. Критиците му коментираха: „Можеше да покаже поне малко такт, малко дипломатичност.” Беше съмнително дали Уигълзуърт въобще знае какво означава думата „дипломатичност”. Той просто реагираше на всяка ситуация според Божията реакция, така че никой да не остане с погрешни впечатления. Ако той се беше опитал да бъде дипломатичен, святата атмосфера просто щеше да се вдигне.

На друго събрание, на което присъствах, имаше жена, прикована на инвалидна количка от остър артрит. Тя не можеше да ходи и всичките й стави бяха обвити с памучен плат, прикрепен с безопасни игли. Гледайки тези превръзки, Уигълзуърт я попита: „За какво ти е това?” „Платът пази да не изстиват ставите ми.” „Махни го! Тук има повече игли отколкото в магазин за железарии.”

Когато човекът, който я беше довел, разви превръзките от нейните стави, Уигълзуърт каза на жената: „Стани от инвалидната количка.” „Не мога.” „Не те питах дали можеш, а ти казах – ходи!” „Не мога.” Заставайки зад нея, Смит я бутна напред и извика: „Ходи, жено, ходи!” Тя проходи за първи път след толкова години! Той не й обясняваше какво да прави, а просто й даваше ясни, твърди команди. Въпреки това, което някои може би са си помислили, този подход даде резултат и това беше единственото, което имаше значение. След това Уигълзуърт подкани присъстващите: „Ако има между вас хора, които искат от Бог, елате тук горе и си го вземете.” Един човек излезе напред и Уигълзуърт го попита: „Какво ти е на теб?” Страдам от тежко заболяване на гърлото. Правиха ми операция, но въпреки това не съм могъл да ям твърда храна от единайсет години.” „Как си живял, човече?” „Всичко трябваше да се смачква на мека каша, за да мога да го преглъщам.” Вместо да се моли за него Уигълзуърт му каза: „Иди си у дома и кажи на жена ти да ти сготви една вкусна вечеря. След това се наяж. Утре вечер ще те очаквам да дойдеш и да разкажеш какво е направил Бог за теб.”

Човекът си отишъл вкъщи и направил, както Уигълзуърт му казал. На следващата вечер той се изправил да даде свидетелство, че за пръв път от 11 години е могъл да яде нормална храна!

Уигълзуърт можеше да предприема такива смели действия поради две причини: първо, той получаваше своето водителство от Божия Дух и второ, той подчиняваше всичките свои действия на една главна цел – печелене на души. Веднъж, когато Уигълзуърт пътувал по море, при него се приближил човекът, който отговарял за развлекателната програма на кораба. След като му обяснил, че един от неговите проекти е, да даде възможност на пътниците да демонстрират своите таланти, той попитал: „Г-н Уигълзуърт, ще бъдете ли така добър да участвате в нашата програма?” „Какво бихте искали да направя?” „Можете ли да пеете?” „Не е в моята специалност, но ще го направя.” „Добре, тогава ще Ви запиша в музикалната част.” „Да, това е точно за мен.” Когато станало време да започне програмата, Уигълзуърт дошъл в корабния театър. След откриването на представлението и поздравленията с добре дошли на борда, организаторът се явил: „Първото изпълнение ще е песен, която ще изпълни г-н Смит Уигълзуърт от Брадфорд.” Уигълзуърт се изправил и се поклонил. След това запял една песен в стил „госпъл”. Докато той пеел, целият копнеж, любов и състрадание на неговото сърце се разкрили чрез тази песен пред публиката. Скоро имало сълзи не само в неговите очи, но и в очите на всички, които го слушали. Това било първото и единствено изпълнение за онзи следобед. През останалото време той помогнал на хората да намерят своя Господ.

Колко са християните, които биха дръзнали да вземат участие в такава развлекателна програма? Без съмнение повечето щяха да възразят: „О, но аз съм християнин, за мен светските развлечения са неприемливи и грешни.” Но не и Уигълзуърт! Той видял в това предложение възможност да сподели Евангелието със своите спътници. Неговото внимание не беше върху развлеченията, но върху отворената врата за печелене на души за Исус. Той никога не изпускаше такива възможности. След неговото изпълнение почти всички пътници на кораба вече го познавали и в тях бил събуден интерес, така че имало достатъчно поводи за свидетелстване.

Всички свръхестествени проявления в служението на Уигълзуърт целяха едно – да спечели души за Христос. За него всяко изцеление на болен човек, всяко освобождаване от демонично робство, всяка спасена душа, всяко чудо – бяха потвърждение на Божието Слово. Уигълзуърт беше подредил правилно своите приоритети. Често хората го величаеха и казваха, че човек като него се ражда веднъж на хиляда години и обяснението за това е, че Бог така е предопределил. Самият Смит не беше съгласен с такава гледна точка. Той вярваше, че всяко Божие дете може да бъде използвано от Бог колкото него, а дори и повече в своята определена област. Успехът му не се дължеше на привилегировано положение спрямо другите хора, а по-скоро на това, че той беше на разположение на Бог. Той беше на разположение на Бог 24 часа в денонощието, седем дни на седмицата.

Бог взе един човек, който беше никой, и го използва, за да разтърси целия свят; Той употреби този необразован, неграмотен до 26-ата си година водопроводчик, за да хвърли в учудване всичките учени, високо интелигентни теолози, като освобождава множествата чрез неоспорими знамения и чудеса. Смит беше употребяван от Бог по такъв забележителен начин, поради една проста причина: Той предаде себе си, да бъде на разположение на Бог, и Му позволи да го използва. На 87-годишна възраст той продължаваше да увеличава мощта си в Бог. Какво е обещанието в Псалм 92:12-14? „Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан; насадените в дома Господен ще цъфтят в дворовете на нашия Бог. Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, ще бъдат сочни и зелени” (евр.: „ще бъдат пълни с мъзга”). Смит беше пълен с жизнени сили, с живот от Бог.