Тайната на неговата сила алберт Хиберт за Смит Уигълзуърт Съдържание

Дух на вяра и сила

Един човек на име Митчел живееше недалеч от дома на Уигълзуърт. Смит му беше говорил много пъти за спасение, но почти безрезултатно. Той беше непреклонен. Дойде момент, в който Митчел сериозно се разболя. Уигълзуърт беше много загрижен за състоянието му и се опита да го посети. Той разбираше, че ако нещо не се направи, човекът ще си умре, дори без да е спасен. Но Митчел беше най-големият инат, който Уигълзуърт някога беше срещал, и не му позволи да го посети. Връщайки се у дома след едно събрание на открито, той откри, че жена му е излязла някъде. Казали му, че е отишла в къщата на Митчел, и той също се запътил натам. Когато пристигнал, чул силен плач на жена. Като се качвал по стълбите, се сблъскал с г-жа Митчел, която слизала надолу.

„Какво става?”, попитал Смит. „Съпругът ми е мъртъв.” Той влязъл в стаята и приближил леглото, където лежал Митчел. Г-жа Уигълзуърт, която стояла до покойника, казала: „Недей, Смит. Мъртъв е.” „Не можах да направя нищо за него, докато беше жив; нямаше да ми повярва”, отговорил той и добавил: „Но сега вече мога да му помогна.” „Недей, Смит. Твърде късно е”, настояла жена му. Но увещанията й били напразни, не успяла да го разубеди. Уигълзуърт се помолил, и животът се върнал в безжизненото тяло! Човекът живя още много години.

Кой от нас би имал тази дързост в подобна ситуация? Смит постъпи така, защото погледна ситуацията с абсолютна логика. Неговите близки се бояха да не би, както те се изразяваха, някой път „да престъпи границата”. Но той ги успокояваше, че що се отнася до Бог, за Него не е по-трудно да възкреси мъртвец, отколкото да изцели зъбобол. Това е здрава логика. Хората са склонни да квалифицират всичко по категории, включително и греха. Но за Бог няма голям грях – малък грях, за Него грехът си е грях и чудото си е чудо.

Уигълзуърт беше практичен и за най-дребните неща. За тези, които не го познаваха отблизо, той изглеждаше недостъпен и студен. Но тази представа беше точно обратното на това, което всъщност беше неговото естество. Той беше любящ и нежен. Поради това, че винаги отделяше време да поговори с децата на тяхното ниво, те много го обичаха. Когато проповядваше в бедняшките квартали на града, където хората живееха в голяма немотия, Уигълзуърт тръгваше без палто, за да усеща студа, който чувстват те. Дори и през мразовитите дни той стоеше навън с часове, говорейки на хората за Спасителя. Смит никога не се влияеше от социалното положение на хората. Той не се отнасяше с богатия по-различно, отколкото с бедния с изключение на това, че на бедняка, който е принуден да проси, за да оцелее, той даваше пари, за да си купи нещо да яде. Дори непредвидени обстоятелства и опозиция не успяваха да възпрат Уигълзуърт да служи на хората.

Веднъж в Швеция стана голямо съживление. Големи тълпи отваряха сърцата си да слушат Словото и водеха болните си за молитва. Стотици се спасяваха и получаваха изцеление. Властите се усъмниха, че мотивът на Уигълзуърт е да направи големи пари – възможно най-далечното нещо от неговия ум. По този предлог полицията арестува Смит и пастира на Stockholm‘s seventhousand-member Philadelphia Church /Стокхолмска църква със седем хиляди члена „Филаделфия”/. Тъй като не съществуваше закон, който да забранява проповядването, те бяха освободени. Но властите предупредиха Уигълзуърт да не си позволява да докосва хората, на които проповядва. До този момент той проповядваше на двадесетхилядното множество едновременно, но за всеки болен се молеше индивидуално. Сега той се обърна към Бог и попита как ще може да служи на хората, като са му забранили да полага ръце. Бог му даде водителство да се помоли за всички едновременно.

На събранието Уигълзуърт покани всички болни да се изправят, а тези, които не могат да станат, да покажат по някакъв начин нуждата си от изцеление. След това той каза на хората да поставят ръцете си върху засегнатите части. Когато хората изпълниха инструкциите му, той се помоли за тях. В този момент Божията сила заля цялото място и имаше стотици изцелени. Много от чудесата бяха направо смайващи, а властите не можеха да направят нищо, за да предотвратят това изливане. Някои хора са възприели девиза: „Когато има воля, тогава се намира и начин.” А девизът на Смит гласеше: „Където е Бог, там винаги се намира начин.” Има огромна разлика между тези две философии.

Веднъж, когато разговарях с Уигълзуърт в неговия дом относно изцелителното служение, той сподели с мен някои свои наблюдения: „Виждам, че в бъдеще изцелителното служение ще действа по-трудно. Вече има твърде много лекарства, в които хората поставят своето упование. Винаги е по-трудно, когато трябва да се справяш с неверие. Но аз виждам, че нещата ще се влошат дори още повече. Ще дойде момент, когато ще бъде трудно въобще да накараш хората да вярват. Нашето общество е станало толкова фокусирано върху лекарствата, че в много случаи шишето с аспирина се смята за по-важно от шишето с олио за помазване.” Той често заявяваше: „По-скоро бих избрал да умра, уповавайки на Бог, отколкото да живея в неверие.” И не казваше това лекомислено, защото той не веднъж бе заставал лице в лице със смъртта. И всеки път вярата му, вместо да се разколебае, ставаше все по-здрава и по-здрава. Тъй като знаеше пагубната сила и фаталните последствия от неверието, Смит съзнателно си бе поставил за цел да му се противопоставя в каквато и форма да е то. И той успяваше. Никога не изпадаше в паника пред каквото и да е обстоятелство. Колкото по-голямо беше предизвикателството, толкова по-велика щеше да бъде победата и той се наслаждаваше в това.

Неговата най-голяма радост в живота беше да уповава на Бог. Исус каза в Йоан 8:29 „И Този, Който ме е пратил, е с Мене; не Ме е оставил сам; Аз върша всякога това, което Му е угодно.” Това е забележително твърдение. Уигълзуърт толкова обичаше Господ, че неговото всепоглъщащо желание беше, да бъде човек по сърцето на Бог. Евреи 11 беше любимата му глава от Библията. И ако имаше някой стих, върху който да има специално откровение, то това беше 6 стих: „А без вяра не е възможно да се угоди на Бог, защото който идва при Бог трябва да вярва, че има Бог и че той награждава тези, които го търсят усърдно.” Уигълзуърт казваше: „Хората от тази глава чрез вяра извоюваха триумфални победи при едно толкова убедително превъзходство на противната страна, а те всичките са били обикновени човеци като мен.” Той никога не се смяташе за нещо по-особено от другите – просто най-обикновен човек. „Всеки един, който обича Господ, може да направи малкото, което аз съм постигнал, ако не и повече.” Неговото влизане в служение не беше нищо грандиозно, не бе придружено с някакви свръхестествени проявления. Уигълзуърт просто взе Бог такъв, какъвто е в Своето Слово и в отговор на това Бог взе Уигълзуърт такъв, какъвто бе, и започна да го употребява. Уигълзуърт се посвети на служението си. В резултат на това той беше признат за Божий човек на своето време и остави ярка следа след себе си. От времето на апостолите до наши дни малко хора са повлияли толкова мощно на света, колкото Смит Уигълзуърт.