Тантриското преобразяване

Огънят трябва да се движи навътре, тогава нещо в тебе се прережда, подмладява те.
Някои хора,

запалени от вътрешния огън,

издигнат чак до фонтанелата,

милват мъжеца с език,

подобно на коитус,

но бъркат туй,

което във вериги оковава,

със средството за свобода.

Те в гордостта си се зоват йогини.
Нещо много важно... При обяснението и разбирането на картата трябва да запомните, че Вишудха - петата чакра - се намира в гърлото. Вишудха, гърлената чакра, е последната

точка, от която бихте могли да се сгромолясате. Докато стигнете дотук, винаги има опасност от провал. Сега вече сте преминали точката на връщането. Това е третото око. Ако умрете в центьра на третото око, ще се родите в центъра на третото око. Ако умрете в Сахасрара, няма да се родите отново. Ако обаче умрете във Вишудха, ще се сринете чак до първата чакра - до Муладхара. В следващия живот ще трябва да започвате отново оттам.

До петата чакра все още няма сигурност. Има обещание, но не и сигурност. До петата чакра съществува много голяма вероятност от връщане обратно. Сутрата ни учи, че една от най-големите причини за това връщане в Индия е, че:
Някои хора,

запалени от вътрешния огън,

издигнат чак до фонтанелата...
Не е трудно да нагнетите вътрешна топлина - пламъкът започва да се движи нагоре и достига до гърлото. Тогава се надига неудържимо желание да погъделичкате гьрлото с език. Внимавайте. В Индия са измислени много техники за гъделичкане на гърлото с език. Там дори подрязват езика в основата му, правят го дълъг, за да може да достига дълбоко навътре -много йоги правят това. Езикът може да се обърне назад и да погъделичка петия център. Това гъделичкане е мастурбационно, понеже половата енергия вече се е изкачила до там.

Както вече ви казах, петата чакра, Вишудха, е мъжка. Когато мъжката енергия стигне до гърлото, то се превръща почти напълно в генитален орган - много по-фин от долния, понеже се намира по-високо. Дори съвсем леко докосване с език доставя огромна наслада. Това обаче си е мастурбация, а веднъж започнете ли да мастурбирате по този начин... о, това е велико удоволствие, сексът е нищо в сравнение с него. Запомнете:

сексът е нищо, просто нищо. Гъделичкането със собствения ти език... можеш така добре да се забавляваш! В йога съшествуват методи...

Сараха дава ясно да се разбере, че никой тантрист не бива да постъпва така. Това е заблуда, голям провал, понеже енергията се е изкачила до петата чакра и е възникнало желание за гъделичкане - последното желание. Ако внимаваш и преминеш отвъд това желание, ще достигнеш до шестия център, Аджня... В противен случай ще започнеш да се плъзгаш надолу. Това е последното изкушение. В тантра това е изкушението, което съответства при християните на изкушаването на Христос от Сатаната или при будистите на изкушаването на Буда от Мара. Това е последното изкушение, последното усилие на твоя свят - съновидение, последният капан на егото, преди да изчезне напълно. Егото прави последен опит да те съблазни. А изкушението е наистина огромно, много трудно е да се заобиколи. Страхотно удоволствие, сексът е нищо в сравнение с него.

Хората смятат, че половото удоволствие е най-висшето. Какво тогава ще си помислят сега? При това тук не се изразходва никаква енергия. При секса трябва да хабиш от енергията си, чувстваш се стресиран, умерен, слаб. Ако, обаче, погъделичкаш половата си енергия, когато тя е достигнала до гърлото, загуба на енергия няма. Можеш да мастурбираш по този начин през целия ден - Делгадо е постигнал това чрез механични приспособления.
Някои хора,

запалени от вътрешния огън,

издигнат чак до фонтанелата,

милват мъжеца с език.

подобно на коитус,

но бъркат туй,

което във вериги оковава,

със средството за свобода.

което във вериги оковава,

със средството за свобода.

Те в гордостта си се зоват йогини.

Петият център е най-опасният. Нито един друг центьр не подлежи на гъделичкане - йменно в това е опасността. Не можеш да гъделичкаш Свадхищхана, Манипура, Анахата. Те са недостъпни за теб, няма как да ги достигнеш и да ги погъделичкаш. Не можеш да гьделичкаш третото око. Единствената точка, която подлежи на тази операция, е Вишудха, центърът на гьрлото, понеже е лесно достижим. Устата е отворена, ако езикът е достатъчно дълъг, обръщаш го назад и гъделичкаш. В трактатите по йога това се описва като нещо велико, но всъщност не е. Внимавай! Пази се от него.

Ето такава е вътрешната карта на тантристката алхимия. Енергията може да започне да се движи по всяко време; просто прибави към правенето на любов и мъничко медитация, малко чувство за вътрешното. Тантра не е против правенето на любов, запомнете! Нека повторя отново и отново. Тя е изцяло за любовта, но не само за нея. Правенето на любов е само първият пръстен от стълбата, от седемстепенната стълба.

Човекът е стълба. Първото стъпало е сексът, а седмото -сахасрар - самадхи. Първото стъпало те свързва със самсара, със света. Последното стъпало те отвежда в нирвана, отвъдното. При първата степен се движиш в порочния кръг на непрес-

танното раждане и умиране. Тук всичко се повтаря. При седмата степен отиваш отвъд раждането и смъртта. Вечният живот е твой - Царството Небесно.

Достатьчно за днес.

2. 
   СВОБОДАТА Е НАЙ-ВИСШАТА ЦЕННОСТ
   

Какво става с любовта,

когато няма кой да я разпознае?

Кой си ти без учениците си?

Защо тогава ми е карта?

Съществуването тук и сега

не е ли достатъчно?

Сексът не е ли нещо животинско?

открий сам."

Откъде идва този глас?
Първи въпрос:

Любими Ошо, при мен любовта е зависима от външния свят. Виждам колко си прав, когато говориш за пълното обръщане навътре. Но какво става с любовта, когато няма кой да я признае и вкуси от нея? Кой си ти без учениците си?

Първото нещо: има два вида любов. К. С. Луис разделя любовта на следните два вида - любов-нужда и лю-

бов-дар. Ейбрахам Маслоу също разделя любовта на два вида: първия вид нарича несъвършена любов, а втория - същинска любов. Разликата е съществена и трябва да бъде осмислена.

Любовта-нужда, т.е несъвършената любов, зависи от другия и поради това е незряла любов. Всъщност тя не е любов в истинския смисъл на думата, а по-скоро нужда. При нея из-ползваш другия като средство, експлоатираш го, манипулираш, доминираш. При това другият постепенно може да достигне до пълна разруха. Вторият партньор не остава по-назад в това отношение. Той също се опитва да те манипулира, доминира, притежава, използва. Да използваш друго човешко същество, е нещо твърде нелюбовно, което само повърхностно може да наподобява обич, всъщност е фалшива монета. Точно това ставa

с почти 99 % от хората, понеже първия урок по любов получаваш по време на детството си.

Новороденото зависи от майката. Неговата любов към майката е несъвършена любов - то има нужда от майката, не може да оцелее без нея. Обича я, защото тя е неговия живот. Всъщност тук любов няма, детето би обичало всяка жена, която би го защитила, би му помогнала да оцелее, би задоволила нуждите му. Майката е нещо като храна, която то консумира. Детето взема от майка си не само млякото, но и любовта - то има нужда от тази любов.

Много хора остават на това детско равнище през целия си живот, никога не порастват. Трупат години, но не съзряват умствено, психиката им остава непълнолетна, незряла. Винаги се нуждаят от любов като от храна.

Човек съзрява едва когато започне да обича, вместо да се нуждае. Започва да прелива, да споделя, започва да дава. Ударението тук е съвсем различно. Преди той се е стремял да взема колкото се може повече. Сега, обратно, иска да даде повече и повече от себе си, без да поставя условия. Това вече е истинско израстване, истинска зрелост.

Зрелият човек дава. Всъщност само зрелият е в състояние да даде, понеже само той притежава любовта. Тази любов сега е независима от това дали другият ти отвръща със същото или не. Сега любовта не е връзка с другия, а състояние на съзнанието.

Какво ще се случи, ако всички ученици изчезнат и остана само аз? Какво става? Нима мислите, че нещо ще се промени? Какво става, когато цветето цъфти в дълбоката гора, без никой да оцени красотата му, аромата, без жива душа наоколо, която да извика "Колко е красиво!", да вкуси от чара, радостта - какво според вас става с цветето? Страда ли? Паникьосва ли се? Посяга ли на себе си? Нищо подобно! Продължава да си цъфти, просто продължава. За него няма значение дали някой ще

го забележи или не. То продължава да разлива аромата си по вятъра, да предлага радостта си на Твореца, на цялото.

Ако съм сам, ще остана така обичлив, както и когато съм с вас. Не вие създавате любовта ми. Ако вие създавахте моята любов, естествено, че когато ви няма, и любовта ми няма да я има. Но не, аз, именно аз ви обливам с любовта си. Тя е любов-дар, същинска любов.

Всъщност аз не съм съгласен с К. С. Луис и Ейбрахам Маслоу, понеже първата любов, която те наричат "любов", не е любов, а нужда. Нима нуждата може да бъде любов? Любовта е лукс. Тя е изобилие, толкова много живот, че да не знаеш какво да правиш с него и да започнещ да го споделяш. То е да имаш толкова много песни в сърцето си, че просто трябва да ги изпееш, независимо дали някой слуша или не. Дори да няма никой, ти пак ще трябва да ги изпееш, да изтанцуваш собствения си танц.

Другите може да имат или да нямат, но що се отнася до тебе, то тече, прелива. Нима реките текат за теб? Не, те си текат независимо дали те има или те няма да ги видиш. Те просто минават от там. Можеш да утолиш жаждата си, а можеш и да се въздържиш, зависи изцяло от теб. Реката съвсем не тече за теб, тя просто си тече. Чиста случайност е, че вземаш нейната вода за нивата си или за някакви други нужди,

Реката е учителят, учениците са случайни. Учителят тече, можеш да вземеш участие, да се радваш, да почерпиш от неговото същество. Той може дори да те затрупа със себе си, но той не прави това заради тебе в частност, той просто си тече. Запомнете това. Ето това аз наричам зряла любов, истинска, автентична любов.

Зависиш ли от другия, винаги страдаш. В момента на зависимостта започваш да се чувстваш ужасно. Зависимостта е робство. Започваш да си отмъщаваш по някакъв скрит начин, защото човекът, от когото си зависим, придобива огромна

власт върху теб. Никой не обича да чувства такава огромна власт на някой друг върху себе си, понеже зависимостта убива свободата. Любовта не може да разцъфти в атмосфера на зависимост, любовта е цвете на свободата, има нужда от пространство, от абсолютно пространство. Никой друг не трябва да се меси тук. Това проетранство е много деликатно.

Когато си зависим, естествено е другият да те доминира, ти също се опитваш да доминираш другите, когато можеш. Това е войната, която се води между т. нар. любовници - те са интимни врагове, непрестанно воюват помежду си. Съпрузи и съпруги - какво правят те? Любовта е нещо много рядко, войната - правило. Любовта е по изключение. Опитват се да доминират по всякакъв начин, дори чрез самата любов. Ако съпругът помоли жена си, тя отказва, колебае се, държи се като скъперник. Дава, но много колебливо, трябва дълго да въртиш угоднически опашка пред нея, за да откопчиш нещо. Същото е и със съпруга. Когато жената има нужда и го помоли, той отговаря, че е уморен, имал е много работа в службата -"преработил" се е, та трябва се поспи.

Чел съм писмото на Мула Насрудин до жена му. Чуйте

"До моята скъпа, вечно любеща жена.

През изминалата година се опитах да правя любов с теб 365 пъти. Средно по веднъж на ден. Ето списъкът на причините, които си изтъквала, за да ми откажеш:

Неподходяща седмица - 11 пъти

Ще събудим децата - 7 пъти

Много с горещо - 15 пъти

Много е студено - 3 пъти

Уморена съм - 19 пъти

Много с късно - 16 пъти

Много е рано - 9 пъти

Правиш се на заспала - 33 пъти

Прозорецът е отворен, ще чуят съседите - 3

Болки в гърба - 16 пъти

Зъбобол - 2 пъти

Главоболие - 6 пъти

Не съм в настроение - 31 пъти

Детето е неспокойно, ще се разплаче - 18 пъти

Гледаш късна програма - 15 пъти

Лицева маска - 8 пъти

Мазала съм си лицето - 4 пъти

Много съм пияна - 7 пъти

Забравих да отида до аптеката - 10 пъти

Гости спят в съседната стая - 7 пъти

Току що съм си направила косата - 28 Пъти

"Само за това ли мислиш?" - 62 пъти

Прескъпа моя, ще настъпят ли подобрения догодина:

Твой вечнолюбящ съпруг

Мула Насрудин''

Това са методи за манипулиране на другия, за постоянно изгладняване с цел пълно подчинение.

Жените обикновено са по-дипломатични от мъжете, тъй като мъжете са по-силните. Мъжът е силен. Той доставя парите и в това е неговата власт. Физически също е по-силен - това пак е предимство. В течение на вековете той е обработил съзнанието на жената, втълпил й е, че е по-силен, а тя не е. Стремял се е да намери жена, която с нищо не го превъзхожда. Никой мъж не обича съпругата му да е по-образована от него, защото това би разклатило неговата власт. Мъжът никога не би се оженил за по-висока жена, понеже високата жена изглежда превъзхождащо. Мъжът не обича и прекалените интелектуалки, понеже те са склонни да спорят, а спорът руши властта. Жената не трябва да е много известна, понеже тогава той трябва да се задоволи да е втори. Мъжете от векове са искали да си вземат жени, по-млади от тях. Защо? Защо жена ти да не е по-възрастна от теб? Какво лошо има в това? Лошото е, че по-възрастната жена е и по-опитна, а опитността разрушава властта на неопитния.

Мъжът винаги се е стремял към жена, по-ниска от него, по-ниска във всяко отношение. Така постепенно жената е загубила височината си. Няма причина тя да е по-ниска от мъжа, загубила е ръста си само защото по-дребните жени са били по-предпочитани. Това така дълбоко се е внедрило в ума на жените, че те са загубили ръст. Загубили са и интелигентност, защото ум от жена не се търси. Сигурно ще ви се види чудно, ако ви кажа, че през XX век височината на жените отново се увеличава. Дори костите им стават по-дълги. И това само за някакви си 50 години... особено в Америка. Умът им също расте. Идеята за свобода, изглежда, е разрушила някаква много голяма пречка вътре в самата жена.

Мъжът вече е взел властта и затова няма нужда да е особено умен и дипломатичен. Жените не притежават властта, а в такъв случай гъвкавост и дипломация е особено нужна - като заместител. Единственият начин жената да се чувства силна, е да се нуждаят от нея, а мъжете постоянно се нуждаят. Това обаче не е любов, а сделка, за чйято цена се пазарят.

К. С. Луис и Ейбрахам Маслоу разделят любовта на две. Аз не разделям на две. Казвам, че първият вид любов е само име, фалшива монета, а не истина. Само вторият вид любов е наистина любов.

Любовта те спохожда, когато си зрял. В състояние си да обичаш само когато си пораснал. Когато разбереш, че любовта

не е нужда, а нещо, което прелива извън теб, т.е. същинска любов или любов-дар - тогава даваш без никакви условия.

Първият вид любов произтича от дълбоката нужда от някой друг. Любовта-дар или същинската любов тече от една зряла личност към друга зряла личност поради своето изобилие. Човек се чувства наводнен от нея. Имаш я в себе си и тя започва да тече наоколо ти, като че си запалил лампа, чиито лъчи разпръскват тъмнината. Любовта е страничен продукт на съществуването. Когато си, около теб се стеле аурата на любовта, когато не си, такава аура липсва. А когато около тебе няма такава аура, почваш да молиш другия да ти даде любов.

Нека повторя: Когато нямаш любов, искаш от другия да ти даде, превръщаш се в просяк. Другият пък моли теб да му дадеш любов. Двама просяци протягат ръце един към друг, на-дяват се, че у другия ще намерят това, което им липсва. Накрая и двамата се чувстват победени, изиграни.

Попитай кой да е съпруг или съпруга, попитай влюбените. Всички те се чувстват измамени. Другият е притежавал нещо само в твоите илюзии. Какво са ти виновни хората, че си хранил илюзии? Сега илюзията е накърнена, другият не се е вместил в нейните рамки, това е всичко. Никой обаче не е длъжен да се вмества в твоите собствени очаквания.

Измамил си другия, защото той също се е надявал към него да рукне любов. И двамата сте очаквали любовните потоци да дойдат от другия, а сте останали излъгани. Как да дос-тигнем до любовта? В най-добрия случай можете да бъдете нещастни заедно. Запомни, когато двама души са нещастни заедно, не се осъществява събиране, а умножение.

Сам сй се чувствал стресиран, сега сте стресирани и двамата. В това има и нещо хубаво - можеш да стовариш отговорността върху другия, да го обвиниш, че той те е направил не-щастен. Хубаво казано. Можеш да се успокоиш, че "с мен всичко е точно, другият... "Какво да правя с такова женище,

гадно, досадно?" или "Какво да правя с това чудовище, грозник и скъперник?" Можеш да хвърлиш отговорността върху другия - намерил си изкупителна жертва. Нещастието обаче остава, множи се.

Не е ли парадоксално: влюбеният не притежава никаква любов! Та той точно поради това се е влюбил! И понеже няма любов, не може нищо да даде. И още нещо - незрелият винаги се влюбва в друг недозрял, понеже могат да се разберат лесно -говорят един и същ език. Зрелият човек обича зрели хора, незрелият - незрели.

Можете да смените съпруга и съпругата 1001 пъти - ще попадате все на същия тип човек, все на същото нещастие -повторено в различни форми, но все същото, почти същото Можеш да смениш жена си, но самият ти си непроменен. По-мисли! Кой ще избере другата съпруга? Ти. Отново незрял избор, отново същия тип. Пак нещастие.

Основният проблем с любовта се свежда до твоята зрелост. Ако си готов, узрял, ще намериш добър партньор, защото недозрелите няма да те привличат изобщо. Ако си на 25 години, няма да се влюбиш в двегодишно бебе! Просто не става. По същия начин, когато психически си узрял, когато духовно си готов, няма да тръгнеш след бебетата. Няма начин. Безсмислено е.

Всъщност зрелият човек не се влюбва, той расте чрез любовта. Думата "падам" не е правилна. Само незрелите падат, спъват се и се сгромолясват в любовта. Досега някак са се крепели, но влюбят ли се - падат. Намират жена и се погубват. Постоянно са били заплашени от опасността да паднат на земята и да пълзят. Нямат гръбнак, за да стоят прави самостоятелно.

На английски "влюбвам се" буквално, означава "падам в любов", съответно и издигам се". когато съм зрял. Бел.прев.

Зрелият човек притежава достатъчно капацитет, за да остане сам. И когато такъв човек дава любов, чувства се благодарен за това, че са приели любовта му. Той не очаква от теб благодарности, никак не очаква, дори. Не се нуждае от едно "мерси". Напротив - той ти благодари, че си приел любовта му.

Когато две зрели личности се обичат, се случва един от най-големите парадокси; в живота, едно от най-красивите явления - те са заедно и в същото време ужасно сами, до такава степен са заедно, че са почти едно. Единството не разрушава индивидуалността им. Обратно - подчертава я - и двамата стават по-индивидуални. Когато двама зрели хора се обичат, те си помагат да станат по-свободни. Тук вече няма никаква политика, никаква дипломация, никакъв стремеж към доминиране. Нима можеш да доминираш човека, когото обичаш? Помислете по това.

Доминирането е един вид омраза, гняв, враждебност. Нима можеш дори да помислиш да домйнираш любимия човек? Трябва да се радваш, когато го виждаш напълно свободен, независим, трябва да се стремиш да му придадеш повече индивидуалност. Ето затова назовавам това явление най-големия парадокс. Те са до такава степен заедно, че са почти едно, но дори и в това единство продължават да са пълноценни личности. Индивидуалността им не се е загубила, а изпъква още по-ярко от преди. Взаимно са се обогатили със свобода.

Незрелите влюбени се разрушават един друг, защото накърняват свободата си, създават обвързаност, затвор. Зрелите влюбени си помагат, за да станат още по-свободни, да разру-шат всякакви вериги. А когато любовта е пълноценно съчетана със свобода, има и красота. Свързаната със зависимост любов е грозна.

Помни: свободата е по-висша ценност от любовта. Поради това тук, в Индия, наричат най-висшето мокша. Мокша означава свобода. Свободата е по-висша ценност от любовта.

Ако любовта руши свободата, тя не струва. За да се спаси свободата, трябва да жертваме любовта, свободата е по-висша ценност. Без свобода никога не ще бъдеш щастлив, невъзможно е. Свободата е същностно желание за всеки мъж, за всяка жена - истинска свобода, абсолютна.

Ето защо всичко онова, което заплашва свободата, предизвиква омраза. Нима не мразите любимия човек? Нима не мразите любимата си? Мразите. Тази омраза е необходимо зло, трябва да я толерирате. Понеже не си в състояние да си сам, трябва криво-ляво да креташ с някого, да се съобразяваш с него, да го толерираш, търпиш.

Любовта трябва да си остане същинска любов, любов-дар. Същинската любов е състоянието на влюбеност. Когато си се завърнал у дома, когато знаеш кой си, любовта навлиза във всяка фибра на съществуването ти. Ароматьт й започва да се лее около теб, можеш да дадеш и на другите.

Нима можеш да дадеш нещо, което нямаш?

За да дадеш, трябва да имаш.

Казваш: "Любовта при мен е в зависимост от външния свят..." В такъв случай това не е любов. Ако пък толкова искаш да си играеш с думите като К. С. Луис и Е. X. Маслоу, наречи я любов-нужда, несъщинска любов. Все едно да наречеш болестта "здрава болест" - безсмислено е, това е противоречие в понятията. Ако обаче си привързан кьм думата любов, о' кей, наричай си я несъщинска любов или любов-нужда. "Виждам колко си прав, когато говориш за пълното обръщане навътре..."

Не, още не можеш да разбереш. Чуваш какво говоря, разбираш думите ми интелектуално, но още не можеш да схванеш напълно. Аз говоря едйн език, а ти разбираш съвсем друг. Крещя от едно ниво, а ти ме слушаш на друго. Да, използвам едни и същи думи, но аз не съм като тебе. Как бих могъл тогава да придам на тези думи същия смисъл, които им придаваш ти? Ще ме разбереш само с интелекта си, а това би било недоразумение.

Всяко интелектуално разбиране е недоразумение.

Нека ви разкажа няколко анекдота.

Французин посетил Ирландия и влязъл в купето на един влак, където се намирали двама търговски пътници. Единият от тях казал на другия:

- Къде се губиш напоследък?

- Току що бях в Килмери, а сега пътувам за Килпатрик. А ти?

- Бях в Килкени и Килмишел, а сега съм се запътил към Килмор.

Французинът не вярвал на ушите си:

- Проклети убийци! - помислил си и побързал да слезе от влака на следващата спирка.

Чуйте сега: Кил-мери, Кил-патрик, Кйл-кени, Кил-мишел и Кил-мор (да убия мери, патрик, кени, мишел, да убия още...). Французинът май доста се е уплашил, горкият си мислел: "Проклети убийци!"

Такива неща стават непрекъснато. Казвам нещо; а вие разбирате съвсем друго. Естествено е. Нямам нищо против, само ви обръщам внимание.

Имало три момчета, наречени Беля, Маниери и Гледай-си-работата. Баща им бил философ и поради това им дал многозначителни имена. Ужасно опасно е на хора да се дават многозначителни имена...

Беля се загубил и Маниери и Гледай-си-работата отишли в полицейското управление. Гле-дай-си-работата казал на Маниери:

- Почакай отвън! - и влязъл. Вътре казал на дежурния:

- Приятелят ми се загуби.

- Как ти е името?

- Гледай-си-работата.

- Но къде са ти маниерите?

- Вън на прага.

- Белята ли си търсиш!

- Да. Белята, виждали ли сте я?*

Това става навсякъде. Искам да кажа, че преди да си изцяло вътре в себе си, любовта няма да потече. Разбираш думите, но им придаваш свое собствено значение. Когато казвам “преди да си изцяло вътре в себе си", нямам предвид някаква тройна теория, изобщо нямам намерение да философствам -просто соча един житейски факт. Казвам: не можеш да дадеш нещо, което не притежаваш, не можеш да прелееш, ако си празен. А любовта означава да прелееш. Когато имаш повече, от колкото се нуждаеш, само тогава можеш да дадеш, да подариш. Оттук и наимейованието любов-дар.