Тантриското преобразяване



страница2/22
Дата22.07.2016
Размер3.23 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

Тя плакала... дванадесет години натрупан гняв! Това човече да се измъкне като послeден мародер посред нощ - така изведнъж, без никакво предупрсждeние, без дори да смигне.

Буда се извинил.

- Всичко стана поради моето неразбиране. Бях невежа, нямах понятие какво върша. Ала сега вече знам, ето защо съм тук. Ти ми помогна страшно много. Нека забравим миналото, има ли смисъл само да сe разкъсваме по невъзвратимото? Погледни ме - случи се нещо велико. Върнах се у дома. Почувствах, че първото ми задължение е към теб - да дойда и да споделя с теб новопридобития опит.

Ядът на Яшодхара попреминал и тя погледнала мъжа си през сълзи. Колко променен изглеждал той! Та това съвсем не бил същият онзи човек, когото тя била свикнала да вижда край себе си преди 12 години. Бил съвсем различен от тогава, от него сякаш се леела светлина, тя виждала аурата му. Бил така омиротворен и тих... почти се губел.

Присъствието му се усещало почти като отсъствие. И ето, в миг, въпреки желанието си, тя загубила контрол над поведението си. Паднала в краката му и го помолила да я приобщи към учението.

Състраданието идва заедно с разбирането. Затова аз не казвам на моите санясини да напуснат семействата си. Останете в тях.

Рабиндранат Тагор е написал поема за този случай - за завръшането на Буда. Яшодхара го пита: "Кажи ми само едно. Виждам, че нещо си постигнал, каквото и да е то, нямам пред-става какво точно си постигнал. Кажи ми само едно-единствено нещо - не можа ли да стигнеш до него тук, в тази къща. Буда не могъл да каже "не!" Да, той осъзнавал, че и тук би постигнал същото, защото великото учение няма нищо общо с гората или с града, със семейството или с ашрама. То не е свързано с конкретно място, а единствено с най-исконната дълбина. А тази дълбина е достижима навсякъде.

Най-напред ще започнеш да чувстваш, че интересът ти към другия отслабва. Феноменът няма да има съвсем ясни очертания, ще се вглеждаш като през опушено стькло, като че навън е мъгливо, а ти искаш да достигнеш с поглед хоризонта. Постепенно нещата ще се изяснят, но все още ще бъдат като в сън. Мъглата вече е малко по-разредена. След време вече си напълно събуден - случило се е - вътрешната жена се е срещнала с вътрешния мъж. Двуполюсността вече я няма, изведнъж си станал единен. Шизофренията я няма, не си повече раздвоен.

С такава интеграция на вътрешното същество ти ставаш индивидуалност. Преди това не си индивидуалност, а тълпа, множество, ти си едновременно много хора, психиката ти е мултипсихика. И ето - изведнъж се подреждаш. Това е поуката от древната история, с която започнах.

Човекът помолил за три дни. Ако понякога се вгледаш в тези кратки разкази, ще останеш поразен - символите, заключени в тях, са велики. Човекът помолил за три дни, през които да запази мълчание. Защо три дни? Той искал да постави в ред три неща: съня, съновидението, будността. Първо редът дошъл по време на сън, после в съновидението, а накрая и в будното състояние. А когато ти си наред, цялото съществуване е наред:

Когато ти си индивидуалност, когато вътрешното раздвоение в теб изчезне, вън и вътре настъпва хармонията.

Може да ви прозвучи парадоксално, но ще ви кажа - индивидуалността е космосът. Когато си станал индивидуалност, няма как да не осъзнаеш, че си и космос. Досега си мислил, че си нещо отделно от съществуващото - сега вече не можеш да мислиш така. Адам и Ева изчезват един в друг. Това е целта, към която се стреми всеки - по един или друг начин. Тантра е най-сигурната наука за постигане на тази цел.

Още няколко неща - вече ви казах, че Муладхара трябва да бъде отпусната, защото само тогава енергията се движи на-горе, навътре. "Навътре" и "нагоре" е едно и също; "навън" и "надолу" е едно и също. Енергията може да се движи навътре и нагоре само когато Муладхара е отпусната. Ето защо първата ти задача е да отпуснеш Муладхара.

Сексуалният ти центьр е много напрегнат. Обществото те кара да мислиш прекалено много за сексуалния си центьр, той те е обладал - така иска от теб обществото - затова този център у теб е прекалено натегнат. Можеш просто да наблюдаваш. Винаги държиш

половината си система натегната, като че ли те е страх да се отпуснеш - мислиш си, нещо нередно ще се случи, ако му отпусна края. Цялото ти възпитание е изградено върху това напреженще. Отпусни го, остави го на самия него. Не се страхувай - страхът създава напрежение. Остави страха.

Сексът е прекрасен, той не е грях, а добродетел. Щом започнеш да мислиш за секса като за добродетел, ще можеш да се отпуснеш както трябва.

Вече ви говорих как да отпуснете Муладхара. Споменах и за Свадхищхана - това е центърът на смъртта. Не се страхувай от смъртта. Два огромни ужаса са доминирали човечеството - от секса и от смъртта. Да се страхуваш, е опасно, защото ужасът пречи на растежа. Изоставете страховете си, не се плашете нито от смъртта, нито от любовта и секса.

Третата чакра е Манипура - тя е натоварена с негативни емоции. Поради това чувстваш смущения в стомаха. При емоционални смущения Манипура реагира светкавично. Във всички езици по света съществуват изрази като "Не мога да го смеля". Това е буквално вярно. Понякога, когато не можеш да смелиш нещо, започва да ти става лошо, иска ти се да повърнеш. Понякога дори наистина повръщаш - на "нервна", психическа почва. Някой е казал нещо, ти не можеш да го "смелиш" и изведнъж ти става лошо... повръщаш, а след повръщането страшно ти олеква.

В йога съществува такава методология. Иогинът изпива сутрин известно количество вода - подсолена вода, при това водата трябва да бъде непременно хладка - и я повръща. По този начин Манипура се разтоварва. Това е велика техника, очистващ процес.

Ще се учудиш, но много съвременни терапии възприемат подобни похвати. Разбрали са, че повръщането помага. Действеният анализ го признава. Същото се отнася и за първичната терапия. Повръщането разтоварва Манипура. Тантра и йога винаги са знаели това.

Негативните емоции - гняв, омраза, ревност и т.н., винаги са били потискани. Твоята Манипура е претоварена. Потиснатите емоции не позволяват на енергията да тръгне нагоре, те са като скала, блокирала прохода. Разните Гещалт терапии и

др. подобни до една въздействат, без да съзнаваш, върху Манипура. Те се стараят да провокират яда ти, твоята ревност, алчността; те провокират твоята агресивност, склонността ти към насилие, карат ги да изплуват на повърхността като клокочещи мехури. Обществото си знае своето: то те учи да подтискаш всичко негативно, а да проявяваш само позитивното. Е, и двете са опасни. Да се правиш на позитивен, е фалш, лицемерие, да потискаш негативността, е опасно, отровно е, така отравяш целия си организъм.

Тантра казва: изрази негативното и дай път на позитивното. Ако те обладае гняв, не го подтискай, ако те връхлети агресивен импулс, остави го. Тантра не те съветва да колиш и бесиш, а ти сочи, че съществуват 1001 начина за изразяване на потиснатите емоции. Можеш например да отидеш в градината и да нацепиш дърва. Наблюдавал ли си дърварите? Те са по-мълчаливи от всеки друг. Виждал ли си ловци? Те са много добри хора. Вършат мърсотии, а са много добри. По време на лова нещо става с тях. Гневът и агресията отиват в убиване на животните. Така наречените хора на ненасилието са най-неприятните на света. Те не са добри хора, защото се намират върху вулкан. Не можеш да си спокоен с тях, в тях има нещо много опасно. Чувстваш го, можеш да го докоснеш дори, то се излъчва от тях. Можеш да отидеш в гората и да извикаш, да крещиш от гняв, да пищиш както ти дойде. Първичната терапия е тъкмо писък терапия. Терапията чрез срещи, гещалт терапията и първичната терапия са от огромно значение за отпускането на Манипура.

Щом отпуснеш Манипура между негативното и позитивното, настъпва баланс. Прй наличието на такъв баланс проходът се отваря, сега енергията може да се придвижи по-високо. Манипура е мъжка. Ако Манипура е блокирана, енергията не може да се изкачва. Манипура трябва да бъде отпусната.

Балансирането на полярността може да бъде от голяма иолза за постагането на равновесие между позитивното и негативното. Поради това в този ашрам разрешавам всякакъв вид методи от всяка точка на земята. Трябва да се възползваме от всичко полезно. Човек е вече така увреден, че няма място за тесногръдие. Може би няма да разбереш защо постъпвам по този начин, защо приемам едновременно йога, тантра, дао, суфи, джаина, будизъм, индуизъм, гещалт, психодрама, среща, първична терапия, балансиране на полярностите, структурна интеграция, ролфинг.

Защо те запознавам с всичко това? Не си чувал в някой, друг ашрам на Изток да постъпват така. Има си причина - човекът вече е така увреден, че трябва да събираме вода от всички извори. Само тогава можем да таим надежди за излекуване. В противен случай човек е обречен.

Четвъртата чакра е Анахата. Проблемът с тази чакрае в съмнението – ако си склонен към съмнение, четвъртата ти чакра ще остане затворена. Отваря я само доверието. Всичко оно-ва, което поражда съмнение, руши сърцето ти. Анахата е сърдечната чакра. Логиката, прекалената рационалност, цепенето на косъма на две, многото Аристотеловци - винаги рушат Анахата. Философията и скептицизмът също я рушат.

Ако искаш да отвориш Анахата, трябва да бъдеш по-доверчив. Поезията е по-полезна от философията, интуицията превъзхожда рационалността, чувството помага повече от мис-ленето. Трябва да превключиш от съмнение към доверие. Само тогава твоята Анахата ще се отвори, ще започне да приема мъжката енергия от Манипура. Анахата е женска. Съмненията я затварят, правят я фригидна, изсущават я, правятя неспособна да приеме мъжката енергия. Доверието я отваря, от нея блика влага, за да улесни навлизането на мъжка сила.

Следва петата чакра - Вишудха. За нея са противопоказни липсата на творчество, подражателството, папагалщината, маймунството.

Онзи ден попаднах на един малък анекдот...

Попитали един ученик: "Четири маймуни седели на един прозорец. Едната си отишла. Колко останали?"

- Нито една - отвърнало детето.

- Нито една ли? - учудил се учителят. - Внимавай, само една си е отишла.

- Та те са маймуни! - възкликнало детето. -Щом едната направи нещо, правят го всички.

Подражателството разрушава Вишудха. Не бъди подражател, не бъди индиго. Не се опитвай да станеш Буда или Христос. Внимавай с книги като тази на Томас а Кемпес "Подражание на Христос" - много внимавай! Подражанието няма да помогне. Липсата на творчество разрушава. Вишудха. Помагат й единствено творчеството, експресивността, неповторимият стил на живот, смелостта да направиш точно "твоето си" и никое друго. Изкустео, песен, музика, танц, творчество, всичко това помага. Каквото ида правиш, бъди новатор, прави го по неповторим начин. Вдей в него малко ицдивидуалност, остави някаква автентична следа. Дори когато чистиш пода, можеш да го направиш по свой си начин. Можеш да проявиш творчество във всяка твоя дейност, трябва да проявиш. Ако си креативен - добре, Вишудха ще се отвори. Тогава и единствено югава енергията ще може да се придвижи към Аджня, към центъра на третото око, към щестия център.

Това е процесът: първо прочисти всеки център поотделно, дай си сметка какво може да му навреди и му позволи да функционира естествено. Преградите са премахнати, енергията тръгва.

След шестата чакра е Сахасрара, турия, хилядолистният лотос. Разцъфваш. Да, точно така, разцъфваш! Човек е дърво - Муладхара е коренът, а Сахасрара - цветовете. Дървото цъфти, ароматът му се слива с вятъра. Това е единствената молитва, единственото жертвоприношение в краката на божественото. Взети назаем цветя не вършат работа. Трябва да поднесеш своите собствени.

А сега сутрата. Първата сутра:

Измаменият жадува блажената целувка и казва: върховното е тя, само тя. Подобно на човек, напуснал своя дом, и още от вратата

към някоя жена отправил взор, разпитва за насладите на любовта.

Целуването е символ на срещата между ин и ян, мъжко и женско, Шива и Шакти. Когато държиш жената за ръцете - това е целувка на ръцете. Когато докосваш устните й с твоите, това е целувка. Целуват се и гениталиите ви, когато се допрат един до друг. В тантра целувката символизира срещата на полярните противоположности. Понякога целуваш само когато погледнеш жена. Ако очите ви се срещнат, ако погледите се докоснат един друг - ето ти и целувка, срещата е станала.

Измаменият жадува блажената целувка и казва: върховното е тя, само тя.

Сараха ни учи, че измамените, т.е. онези, които не съзнават какво вършат, все жадуват за другия, все им липсва или мъжьт, или жената в зависимост от това дали самите те са мъж

или жена. Непрестанно чувстват нужда да срещнат другия, а все не става и не става. Абсурдността тук е следната - ти все искаш, все очакваш, непрекъснато се надяваш, а в ръцете ти пари само разочарованието. Сараха ни казва, че това съвсем не е истинска среща, защото тя може да стане единствено в Сахасрара чакра. Външните срещи са лишени от реалност, моментни, временни, чиста илюзия. Те са:

Подобно на човек, напуснал своя дом, и от вратата

към някоя жена отправил взор, разпитва за насладите на любовта.

Чудесно казано. Сараха твърди, че да държим ръцете на външните жени, загърбвайки собствената си, вътрешна жена, която е вечно твоя и вечно тръпне в очакване да я забележиш, означава да постъпваш като онзи, дето...

... напуснал своя дом,

и от вратата,

към някоя жена отправил взор,

разпитва за насладите на любовта...

Първо: напуснал своя дом... Ти напускаш дома си, собствените си дълбини и търсиш жената отвън, докато същинската жена всъщност е вътре в теб. Където и да отидещ, тази жена вечно ще ти липсва. Ако щеш, пробягай надлъж и шир цялата земя в преследване на какви ли не мъже или жени, ще гониш само миражи, красиви, но мимолетни небесни дъги, ще си останеш с празни ръце. Жената е вътре, а ти я търсиш навън!

После: и от вратата... Това също е символично. Ти винаги стоиш на вратата, т.е. при сетивата си,защото именно сетивата са тази врата. Очите, ръцете, гениталиите, ушите, всички те са врати. Ние винаги оставаме на вратата. Гледаме, слушаме, опипваме, т.е. оставаме винаги на прага на истинския си дом, забравяме дори как се влиза вътре. И ето ти го абсурда - ти не знаеш какво е любов и питаш някаква непозната за насладите, за любовното преживяване. Смяташ, че като ти разкажат чужд опит, ще блаженстваш. Това означава да предпочетеш менюто пред самата храна.

Сараха ни казва, че най-напред ти излизаш от самия себе си - стоиш на вратата, а после започваш да разпитваш минаващите какво е наслада, какво е живот и радост, какво е Бог. През цялото това време Бог те чака вътре в самия теб. Той пребивава в теб, а ти питаш хората. Нима смяташ, че по този начин ще разбереш нещо?

Раздвижването на живителните сили

в къщата на нищото

надига само удоволствия изкуствени,

безбройни.

Нещастия безкрайни

такъв йогин затрупват до припадък.

От небесата пада той,

примамен във порока.

Първо: сексът не е най-висшето удоволствие. Той е само началото, алфата от азбуката на удоволствието. Той обаче съвсем не е омегата. Сексът не е върховната реалност и блаженство, а само ехо от тях. Сахасрара е още много далеч. Когато половият ти център почувства малко щастие, знай, че това е далечно ехо от Сахасрара. Колкото повече се доближаваш до нея, толкова повече е щастието...

Когато се придвижващ от Муладхара към Свадхищхана, щастието се увеличава - първата среща на Муладхара със Свадхищхана носи голяма радост. Втората - още по-голяма.

При третата среща вече не можеш да повярваш, че може да има по-голяма наслада, но все пак такава има, понеже си все още далеч - не чак толкова, но все пак далеч - от Сахасрара. А Сахасрарае просто невероятна. Блаженството е така голямо, че напълно изчезваш в него, няма те. Не можеш вече да кажеш "Блажен съм", просто знаеш, че е така.

При седмата чакра ти си в неизказано щастие - и съвсем естествено. Радостта се отприщва при Сахасрара и после трябва да премине през шест нива, в които много от тази радост се губи - остава само ехо. Внимавай, да не помислиш това ехо за истинското. Разбира се, нещо от истинското се съдържа дори в това ехо. Опитай се да го откриеш. Хвани се за него и го последвай навътре.

Раздвижването на живителните сили

в къщата на нищото

надига само удоволствия изкуствени,

безбройни.

От заблудата, че сексът е най-висшето удоволствие, възниква грешката да гледаме на разни изкуствени неща като на нещо много важно и висше. Парите са станали важни, тъй като с тях можеш да си купиш всичко, дори секс... Властта е важна, защото чрез нея можеш да имаш колкото искаш секс. За бедняка всичко това е недостьпно. Царете някога са имали хиляди жени. Дори в 12 век Низам от Хайдарабат имал 500 съпруги. Разбира се, властимащият може да си достави точно толкова секс, колкото иска. Поради заблудата, че сексът е най-висшата реалност, налегнали са ни хиляди други проблеми - стремим е към пари, власт, престиж.

"Раздвижването на живителните сили в къщата на нищото..." Това е само въображение... Въобразяваш си, че това е удоволствие. Всъщност става въпрос за самохипноза, автосу-

гестия. Когато се сугестираш в достатъчна степен, това започва да изглежда като наслада. Помисли само - държиш ръката на жена и се чувстваш така добре... Та това си е чиста самохипноза, идея в ума ти.

"Надигането на живителните сили" Дори посредствени умствени представи са в състояние да раздвижат жизнените ти сили. Гледаш снимка в "Плейбой" и си готов - там няма никой - само линии и цветове, а енергията ти кипи. Енергията следва ума и въображението:

"Надигането на живителните сили.. " Можеш да създаваш сънища и мечти, можеш да ги прожектираш на екрана на нищото... "надига само удоволствия изкуствени, безбройни".

Ако се запознаеш с човешката патология, ще се удивиш - в главите на хората има такива идеи, че чак не е за вярване. Мъж не може да люби жена си, понеже не е погледнал преди това в порнографското си списанийце. Истинското изглежда по-малко истинско от фалшивото - той се възбужда единствено от нереалното, от миража. Сигурно си забелязал много пъти в собствения си живот, че за теб истинското е по-малко възбуждащо от нереалното.

Ето там седи Рашма от Найроби. Онзи ден тя попита:

- Копнея по теб, Ошо, в Найроби непрекъснато те сънувах, виждах те във фантазиите си. Дошла съм от толкова далеч, а сега сърцето не изпитва същия трепет. Нима е възможно?

Ами възможно е и дори е съвсем естествено, понеже ние се влюбваме по-успешно във въображаемото, отколкото в истинското. Неистинското се е превърнало в по-истинско от истинското. В Найроби ти си имала твоя си Ошо, имала си собственото си въображение, а аз нямам нищо общо с него, с твоята идея за мен. Когато, обаче, дойдеш при мен, се сблъскваш с истинския Ошо и той измества въображението. Идваш с една мечта в ума си, реалността бързо ще я разруши.

Промени съзнанието си, насочи го от въображаемото към истинното. Винаги се вслушвай в истинното. Само когато много внимаваш, ще се отървеш от капана на въображаемото.

Измисленото изглежда напълно задоволяващо по много причини. То е напълно под твой контрол. Можеш да притежаваш носа на Ошо колкото си искаш - във въображението си. Можеш да си мислиш точно онова, което пожелаеш, никой не е в състояние да ти попречи, да влезе в твоето въображение, там ти си напълно свободен. Можеш да ме рисуваш както ти харесва, да направиш от мен буквално всичко, да, очакваш нещо от мен, можеш - напълно свободен си. Егото се чувства чудесно в такава атмосфера.

Когато един учител умре, учениците му стават повече, отколкото приживе. Учениците са напълно доволни от мъртвия учител. Приживе им е било трудно с него. Буда никога не е имал толкова ученици като сега, след 25 века. Исус имал само 12 последователи, а сега зад него стои половината земя. Разбери влиянието на отсъстващия учител. Сега Исус е напълно в ръцете ти, можеш да правиш с него каквото ти хрумне. Вече не е жив, не може да разруши мечтите ти, въображението. Ако така наречените християни бяха видели истинския Исус, сърцата им щяха да изстинат веднага. Защо? Защото нямаше да повяр-ват. Въобразили са си нещо, а пък Исус си е човек от плът и кръв, ходил и по кръчми, пиел с приятели, клюкарствал, а това никак не се вписва в представата за "единородния Божи Син", прекалено обикновено е. А може би той си е просто синът на дърводелеца Йосиф... След като Исус вече го няма, никой не може да се намесва във въображението ти. Можеш да си го представяш, да го рисуваш, да създаваш неговите образи както си щеш.

Отдалеч е по-лесно - въображението властва напълно. Колкото повече се доближаваш до мен, трлкова повече се стеснява властта на въображението ти. Никога няма да ме видиш в

истинска светлина, ако не изоставиш въображението си. Така е и с всички останали удоволствия.

Раздвижването на живителняте сили

в къщата на нищото

надига само удоволствия изкуствени,

безбройни.

Нещастия безкрайни

такъв йогин затрупват до припадък.

От небесата пада той,

подмамен във порока.

Ако си въобразяваш прекалено много, ще загубиш небесното пространство. Въображението е самсара, твое съновидение. Ако сънуваш прекалено много, ще загубиш небесното пространство, твоята божественост, няма да бъдеш съ знателно същество. Въображението ще те погълне, ще те претовари, ще се загубиш в собствените си фантазии. Можеш да припаднеш там, а да мислиш, че си в самадхи. Има хора, които припадат и после казват, че са били в самадхи. Буда е нарекъл такова самадхи "погрешно самадхи". Сараха също ни казва: това е погрешно самадхи. Въобразяване на Бога, бродене из въображаемото, подхранванена илюзии, фантазиране до безкрай - ще припаднещ, ще загубиш всякаква осъзнатост, ще имаш свои собствени красиви мечти и нищо повече.

Това, обаче, е падение от небесните сфери. Според Сараха единственият порок е да паднеш от висотата на чистото осъзнаване. Какво има предвид той под "небеса" и небесно пространство? Пространство без никакви сънища. Съновидението е светът, без съновидения ти си в нирвана.

Подобно на брамина, който със ориз и масло

горящи приношения във святкащ огън хвърля, създава съсъд за нектар небесен, а мисли, че достигнал е върха.

В Индия брамините са извършвали ягни. Принасяли са в жертва ориз и масло на огъня и са си представяли, че приношението им стига до Бога. Да седиш около огъня, да постиш много дни, да извършваш разни ритуали, да пееш мантри, да четеш писания: с всичко това лесно се изпада в самохипноза. Можеш сам да се заблудиш и да мислиш, че си достигнал Бога.

Сараха казва: Тези, които истински желаят да влязат в Бога, трябва да запалят вътрешния си огън - само с външен пламък не се постига нищо. Онзи, който действително иска да постигне нещо, трябва да изгори зърното на собственото си желание, оризът не помага. Трябва да се изгори самото его, а не някакво си масло. Маслото е най-съдържателната част от млякото, най-пречистената. Така и егото е най-чистият сън, пречистено масло. Да го гориш и днес в огън е безполезно. Трябва да запалиш вътрешната си клада.

Придвижващата се нагоре полова енергия става пламък. Тя е огън! Дарява с живот дори когато не се излива навън, а тече нагоре. Половата енергия е най-прекрасното нещо. Живо-тът се заражда именно чрез нея. Животьт е огън, негова функция. Животът не може да съществува без огън. Без слънце не би имало дървета, хора, птици, животни. Именно трансформираният огън се превръща в живот.

Когато любиш жена, огънят се показва навън. Когато се придвижваш навътре, той също влиза заедно с теб. А когато хвърляш в този огън семената на желанието си, на мисълта, на амбицията, на алчността, те изгарят. Най-накрая хвърляш в пламъците и егото си - най-пречистеното си съновидение. То също изгаря. Това е истинската ягна, истинският ритуал,

истинското жертвоприношение.

Подобно на брамина,

който със ориз и масло

горящи приношения

във святкащ огън хвърля,

създава съсъд за нектар небесен,

а мисли, че достигнал е върха.

Той си мисли - така му отърва - че това е висшето. Този, който люби жена и мисли, че е достигнал възвишеното, всъщност хвърля по същия начин само във външния огън, т.е. в нещо външно. Така е и с жената, която мисли, че прави любов или че се придвижва във вътрешността на едно велико пространство от блаженство и благодат само защото се люби с мъж, изхвърляйки навън огъня си.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница