Тази книга е предназначена да се ползва само като справочник, а не като

Акне: често срещано бедствие при юноши и младежи, причиняващо далеч повече вълнения, отколкото нощта на бала в гимназията.
Лекарите от XIX век са го наричали „stone-pock“, докато древните лекари често са отбелязвали подобен на обрив прояви, но без сърбеж. Това състояние се приписва на всичко: от емоционални вълнения, особено такива, свързани със срам или вина, до девиантно сексуално поведение. Леченията често пъти са взимали страховита форма, като са включвали мощни разхлабителни, клизми, вонящи серни бани и продължително излагане на рентгенови лъчи.
Не са ли и без това юношеските години достатъчно трудни?
Сякаш тийнейджърите се нуждаят от някаква допълнителна причина да се чувстват неловко, та акнето в диапазона от 12 до 18-годишна възраст е много често явление. Заедно с нашествието на смущаващите хормонални ефекти, то представлява един почти универсален феномен в западната култура, засягайки повече от 80 % от тийнейджърите, до
95 % в диапазона от 16 до 18-годишна възраст, като понякога достига обезобразяващи степени. Това обаче не е спестено и на възрастните, като 50 % от хората над 25-годишна възраст често пъти биват сполетявани периодично от пристъпи на това явление.
Макар и акнето да е почти универсално явление при американските тийнейджъри, то не е такова при всички цивилизации. При някои цивилизации изобщо не се наблюдава акне. Цивилизации в широк диапазон, като такива от китаванските островитяни в Папуа
Нова Гвинея, племената аче, занимаващи се с лов и събиране на диви растения от
Парагвай, местното население на долината Пурус в Бразилия, африканските банту и зулуси, жителите на град Окинава в Япония и индианците от канадското племе инуит по някакво странно стечение на обстоятелствата не страдат от това досадно и смущаващо акне.
Възможно ли е на тези цивилизации да им е спестена отвратителната неприятност с име акне поради някаква уникална генетична имунност?
Доказателствата навеждат на мисълта, че тук изобщо не става въпрос за гени, а за хранителни режими. Цивилизациите, които разчитат само на храни, осигурявани от уникалното им местоположение и климат, ни позволяват да наблюдаваме ефектите от храните, когато биват добавени или премахвани от диетата. Населенията без акне, такива като китаваните от Нова Гвинея, живеят само от зеленчуците, плодовете, кокосовите орехи, грудките и рибата, които събират и ловуват. Парагвайското племе аче се хранят по подобен начин, като при това добавят сухоземни животни и култивирана маниока, фъстъци, ориз и царевица, и също така не страдат от акне. Жителите на Окинава, които вероятно са най-дългоживеещата група хора на света, до 80-те години на XIX век са консумирали храни, богати на един изключително обширен диапазон от зеленчуци, сладки картофи, соя, свинско и риба – акнето на практика не е било известо сред тях.
Традиционната храна на племето инуит, състояща се от тюлени, риба, карибу и всякакви морски растения, дребни безкостилкови плодове и корени, които виреят по техните земи, по подобен начин им е спестявяла акнето. Храната на африканските банту и зулу се

различават съобразно сезона и терена, но са богати на местни диви растения, такива като гуава, манго и домати, в допълнение към рибата и дивеча, които улавят; още веднъж – никакво акне.
С други думи, цивилизациите, при които акнето е непознато, консумират или минимални количества, или никакви пшеница, захар и млечни продукти. С навлизането на западното влияние въведените обработени нишестета, такива като пшеница и захари при групи като жителите на Окинава, племето инуит и зулусите, акнето бързо се проявило. С други думи, цивилизациите без акне не притежават никаква специална генетична защита, а просто следват хранителен режим, при който отсъстват храни, провокиращи това състояние. Въведете ли в храната си пшеница, захар и млечни продукти и продажбите на козметичните продукти против акне скачат до небето.
Ироничното в случая тук е, че в началото на XIX век е било „общоизвестно“, че акнето се причинявало или влошавало от консумирането на храни, богати на скорбяла, такива като палачинки и бисквити. Тази представа обаче изпаднала в немилост през 80-те след едно неправилно проведено изследване, което сравнявало ефектите от консумацията на шоколадово блокче спрямо тези при плацебо. Заключенията на изследването били, че не се забелязвала разлика при акнето сред 65-те участника, без значение на това кое блокче са консумирали – блокчето плацебо било на практика същото като шоколадовото по отношение на калории, захар, мазнини като отсъствало само какаото. (Любителите на какао имат причина да ликуват: какаото не причинява акне. Наслаждавайте се на вашия 85
% черен шоколад с какао.) Това обаче не спряло общността на дерматолозите от омаломажаването на взаимовръзката между акнето и храната в продължение на много години, като основно се базирали на това единствено изследване, което цитирали непрекъснато.
В действителност съвременната дерматология демонстрира главно невежество за причината, поради която толкова много съвременни тийнейджъри и възрастни страдат от това хронично, понякога обезобразяващо състояние. Макар и обсъжданията да са съсредоточени около инфекцията с Propionibacterium acnes, възпаление и прекалено производство на мастните жлези, леченията имат за цел да потискат проявата на акнето, а не да идентифицират причините. Така че дерматолозите бързо предписват антибактериални кремове и мазила, орални антибиотици и антивъзпалителни лекарства.
Изследванията още веднъж потвърждават ролята на въглехидратите за появата на акне в резултат от повишеното ниво на инсулина под тяхно въздействие.
Проучванията върху механизма на действие на инсулина показват, че той стимулира отделянето на инсулиноподобен фактор на растежа – I, или IGF-I в кожата.
IGF-I на свой ред стимулира тъканния растеж в космените фоликули и дермата (кожният слой, който се намира точно под повърхността на кожата). Инсулинът и IGF-I също така стимулират дейността на мастните жлези, които отделят себум, който представлява защитен мастен слой, произвеждан от мастните жлези. Свръхпроизводството на кожна мазнина, заедно с растежа на кожната тъкан, води до характерната зачервена издутина на пъпката.

Други източници също така дават непреки доказателства за ролята на инсулина за появата на акне. Жените с поликистозен овариален синдром (PCOS), които демонстрират прекомерни инсулинови реакции и по-висока кръвна захар, са изключително предразположени към акне. Медикациите, понижаващи инсулина и глюкозата при жени с
PCOS, такива като лекарството метформин, понижават акнето. Макар и оралните диабетични медикации обикновено да не се предписват на деца, забелязано е, че младежите, които приемат орално лекарства за диабет, понижаващи кръвната захар и инсулина, действително страдат по-малко от акне.
Нивата на инсулин са най-високи след консумацията на въглехидрати; колкото е по-висок гликемичният показател на консумираните въглехидрати, толкова повече инсулин се отделя от панкреаса. Разбира се, пшеницата със своя необичайно висок гликемичен показател причинява по-висока кръвна захар от почти всички други храни, като вследствие на това води до отделянето на повечето инсулин, отколкото почти всички други храни. Не трябва да ни изненадва, че пшеницата, особено под формата на подсладени понички и курабийки – т.е. пшеница с висок гликемичен показател + захароза с висок гликемичен показател – причинява акне. Същото нещо обаче е в сила и за вашия пълнозърнест хляб, който хитро е замаскиран под етикета „здравословен“.
Паралелно със способността на инсулина да провокира образуването на акне действат и млечните продукти. Макар и повечето здравни власти да са обзети от фикс идеята за съдържанието на мазнини в млечните продукти и препоръчват нискомаслени или обезмаслени, акнето не се причинява от мазнини. Уникалните белтъци в продуктите от краве мляко са виновни за задействане на непропорционално количество инсулин по отношение на съдържанието на захар, едно уникално инсулинотропично свойство, обясняващо 20-процентно увеличение на тежки форми на акне при консумиращите мляко тийнейджъри.
Тийнейджърите с наднормено тегло и затлъстяване обикновено стигат до този момент не чрез свръхконсумация на спанак или зелени чушки, нито на сьомга или тилапия, но от храни, богати на въглехидрати, като закуските от зърнени или брашнени варива. Тийнейджърите с наднормено тегло и затлъстяване страдат повече от акне в сравнение със слабите и стройните тийнейджъри и точно в това е проблемът: колкото е по-тежко едно дете, толкова е по-вероятно то да развие акне. (Това не означава, че слабите деца не могат да имат акне, а че статистическата вероятност от проява на акне нараства с увеличаването на телесното тегло.)
Съвсем логично хранителните усилия, понижаващи нивата на инсулин и кръвната захар, трябва да понижават и акнето. Едно съвременно изследване сравнява диета с висок гликемичен индекс с такава с нисък гликемичен индекс, спазвана от студенти в колеж в рамките на 12 седмици. Ниско гликемичната диета е демонстрирала 23,5 % по-малко кожни лезии в сравнение с 12 %-ното понижение в контролната група. Участниците, които най-много са намалили въглехидратите, са се радвали на почти 50 %-но понижение на броя случаи от лезии от акне.
Накратко, храните, повишаващи кръвната захар и инсулина, водят до образуването на акне. Пшеницата повишава нивата на кръвната захар, а оттам и на инсулина, повече от

почти всички други храни. Пълнозърнестият хляб, с който тъпчете децата си в името на здравето, в действителност влошава проблема. Макар и да не спада към животозастрашаващите състояния, акнето принуждава страдащият от него да прибягва до какви ли не начини на лечение, някои от които са потенциално токсични, като изотретиноина, който влошава нощното зрение, способен е да влияе на мисленето и поведението и причинява гротескни вродени уродливости при развитието на плода.
Обратно, премахването на пшеницата понижава случаите на акне. След елиминирането и на млечните продукти и други преработени въглехидрати, такива като чипс, тако и тортили, до голяма степен ще спрете инсулиновия механизъм, който задейства образуването на акне. Дори може да накарате и някой тийнейджър да ви благодари, стига да съществува такъв на света.

Изтегляне 1.6 Mb.

Сподели с приятели: