Тази книга е предназначена да се ползва само като справочник, а не като

Оставащи храни, които осигуряват разнообразие:
Маслини (зелени, каламата, пълнени, в оцет, в зехтин), авокадо, мариновани зеленчуци, аспержи, пипер, репички, домати и сурови семена (тиквено, слънчогледово, сусам). Важно е да разширите избора си на храна извън обичайно използваните продукти, тъй като част от успеха на диетата представлява разнообразието, което осигурява изобилни витамини, минерали и фитонутриенти. (Обратно, част от причината за неуспеха на многото комерсиални диети се дължи на тяхната липса на разнообразие. Съвременният навик да се концентрираме в един източник на калории от една група храни – пшеницата например означава, че много хранителни вещества ще липсват и оттам идва нуждата от обогатяване на храната.)
Подправките за ястието са, както умните хора за разговора: те могат да ви накарат да изпитате всички възможни емоции – да ви бъде интересно, полезно, забавно или весело. Снабдявайте се редовно с хрян, уасаби, синап, горчици в огромно разнообразие и си обещайте никога да не използвате отново кетчуп (особено ако е правен с глюкозо-фруктозен сироп). Тапенади (пастети, направени от маслини, средиземноморски храст, артишок, гъби портобело и печен чесън) могат да се купуват готови, с което ви спестяват време и усилия и са отлични пастети за мазане върху патладжани, яйца или риба.
В търговските мрежи се предлагат най-различни видове салса или можете да си приготвите сами много лесно само за няколко минути, като използвате кухненски комбайн.
Подправките не трябва да започват и да свършват със солта и пипера. Пресните или сушените подправки представляват не само голям източник на разнообразие, но привнасят допълнителни качества към вкуса на храната: босилек, риган, канела, тамян, индийско орехче и дузина други растителни подправки се предлагат във всеки добре зареден магазин за хранителни стоки. А защо не си ги наберете сами от селската градина или от планината?
Булгурът, камутът, ечемикът, тритикалето и ръжта имат общ генетичен произход с пшеницата и следователно притежават като минимум някои от потенциалните и ефекти, които трябва да се избягват. Други непшенични зърнени култури като овес (при някои хора с непоносимост към глутена, онези с имунно-медиирани заболявания – цьолиакия например, дори и овесът може да попадне в списъка на забранените култури), киноа, просо, амарант, семена от киа и сорго представляват по същество въглехидрати без пшеничните ефекти върху имунната система или мозъка. Възможно е те също да предизвикат метаболитен хаос. Следователно най-подходящият начин за използване на тези зърнени култури е след приключване на процеса пшенична абстиненция, след като бъдат постигнати подобренията в метаболизма и понижаването на теглото, диетата да се облекчи. Ако обаче вие сте сред хората с много висок риск за пристрастяване към пшеничните продукти, трябва да внимавате много с тези зърнени култури. Тъй като са богати на въглехидрати, те също така повишават рязко нивото на кръвната захар при някои хора. Овесената каша например, без значение дали е приготвена от мелнично смляно брашно и е сготвена на бавен огън, ще качи кръвната ви захар до невероятни стойности.
Нито една диета не трябва да бъде доминирана от която и да е от тези зърнени култури,

нито имате нужда от тях. Но повечето хора могат да си ги позволяват в скромни дози
(например от 1/4 до 1/2 чаена чаша). Изключението: ако сте диагностицирани с чувствителност към глутен, тогава трябва много внимателно да избягвате ръжта, булгура, тритикалето, камута и вероятно овесените ядки.
В света на зърнените култури има една от тях, която се откроява, тъй като тя се състои изцяло от протеини, фибри и мазнини – лененото семе. Тъй като то по същество не съдържа въглехидрати, увеличаващи кръвната захар, смляното ленено семе е единствената зърнена култура, която се вписва идеално в този подход (несмляното зърно е несмилаемо).
Използвайте смляно ленено семе като зърнена храна за закуска (залято с горещо прясно краве, козе, овче, неподсладено бадемово, соево или кокосо мляко, кокосова вода, с добавени орехи или боровинки) или го добавяйте към храни като извара или чили. Вие също така можете да го използвате за паниране на пиле и риба.
Предупреждението за непшеничните зърнени култури се отнася и за бобовите растения (освен фъстъците). Бял, черен, испански, перуански и други съдържащи скорбяла бобове, имат и здравословни компоненти – протеини и фибри, но въглехидратите в тях е възможно да създават проблеми при консумация в големи количества. Една чаена чашка порция боб обикновено съдържа от 30 до 50 грама въглехидрати, количество, достатъчно да въздейства много силно върху кръвната захар. Поради тази причина, както и при непшеничните зърнени култури, се предпочитат малки дози (1/2 чаена чаша).

Изтегляне 1.6 Mb.

Сподели с приятели: