природата няма млекопитаещо същество, което да продължи да бозае, след като веднъж то
вече е отбито. Нещо повече - още по-малко ще срещнете в природата едно животно да бозае
от друго животно, принадлежащо към различен биологичен вид - напр. слонът да захапе
вимето на антилопата или жирафа, вълкът да бозае от лисицата и т. н. Колкото ида звучи невероятно, човекът прави тъкмо това - той. бозае от кравата, овцата, козата, камилата и т. н. Нещо повече - извратил е дори самите животни до степента, в която те стават просто едни чешми за мляко, превръщайки се в едни подобни на бидони, изродени, болни, с подути кореми, карикатури на самите себе си. Погледнете само кравата за пример. Едно такова животно е очевидно болно.
Тромаво, с огромния си патологичен корем, то в естествената си среда би било напълно беззащитно и още в първите часове там би загинало най-малкото под лапите на някой хищник.
Тези фрапантно болни животни естествено и справедливо ще предават своята болести на тези,
които са злоупотребили с тях - хората. И тук става думане само за инфекциите (туберкулоза,
бруцелоза и др.), които кравите с млякото си пренасят и което налага неговото последващо пастьоризиране. Много по-коварно е дългосрочното поразяван, което то оказва върху човешкия организъм, както ще видиге след малко, бидейки невидова храна.
Но извращенията не спират дотук. Трагедията е още по-голяма, като добавим, че след издояването на млякото тепърва започва многоетажната алхимия на неговото обезобразяване.
Ако то е предназначено да се използва като „прясно" мляко, тогава се подлагана пастьоризиране, хомогенизиране, много пъти облъчване, обогатяване с витамини А и др. У
дома ние на всичкото отгоре гои сваряваме, много пъти подслаждаме, добавяме какао, кафе или какво ли още не, приготвяме от него сладкиши и така поредицата става безкрайна. Ще кажем само няколко най-важни неща първо, прясното мляко е изключително трудно усвоимо т човешкия организъм, тъй като той почти не разполага с ензима лактаза, който разгражда млечната захар -
Сподели с приятели: |
