10. КРАСИВИ БЕЗ КОЗМЕТИКА Може би малцина са тези козметици днес, които знаят, че козметиката всъщност е наука за Космоса. Просто защото на старогръцки Космос означава красота. Древните са носели в себе си достатъчно живия спомен, който име говорил, че всичко във вселената е цялостно, балансирано и хармонично. Видяна с тези очи, такава вселена е безспорно и красива. С други думи, тя представлява Космос. Същевременно с това теса осъзнавали, че и човекът е една частица от този Космос. Но тази частица по един особен начин има свойството да включва в себе си вселената, те. космоса. Затова според тях човекът a priori (поначало) е космичен, те. красив, той е микрокосмос или частица, затворила хармонията, баланса и красотата. Така човекът не е фрагмент, реещ се в безкрайността, нещо много повече - той се явява самата тази безкрайност Затова всички елементи дървета, цветя, животни, хора, облаци и звезди са негови вътрешни екологични части - части от неговото „вселенско тяло. И ако днес не осъзнаем отново този интегрален и космически възглед за човека, не можем да бъдем нито истински красиви, нито истински здрави. Едва днес, събудени като след вековен сън, си припомняме отново тази основна истина на живота. В този смисъл екологията не е мода, тя е преразказано човешко битие. Ако можехме да разберем, че светът, в който живеем, не е чуждото или враждебното около нас, а просто нашата собствена реалност, която ние, позабравили, разкриваме чрез живота си отново и отново, то бихме осъзнали тогава, че и нашето тяло не завършва с границите на собствената ни кожа. Напротив - то включва много повече напр. нашият глас се чува метри пред насочите ни виждат още по-далеко, ас мисълта и душата си всъщност можем да бъдем навсякъде. Така човекът е и се преживява като Вселена. Още повече, като Вселена, която той самият твори, и която излъчва подобно на кинолента пред очите си. Разгледан по този начин, светът е част от самите нас, дървета са част от нашите бели дробове, реките и моретата - част от нашата кръв, слънцето - светлината от нашата душа, а другите хора - вселени от собствената ни Вселена (собствено, това е единственият начин да ги обикнем. Чрез днешната екологична проблематика тези истини осъзнаваме вече все по-осезателно и върху собствения си гръб. От казаното прозира и простият житейски факт, че истинската дългосрочна красота на човека може да се поражда само отвътре. В своя „еко-свят" човекът е като един стопанин, който може да изважда от съкровищницата си едно или друго. Това, което сме отвън, е само изразна това,
Сподели с приятели: |