забременее, докато кърми и гледа детето си, а това сатри години, ако живее в номадно

работела често тежка физическа работа, можем да се досетим, че само така е могло да бъде осигурено едно здраво човешко поколение!
Всичко това е изразна основен биологичен закон, според който енергията в организма се
изразходва йерархично. Тя е предназначена преди всичко да удовлетвори неговите собствени нужди, а едва и само след това тази енергия се отдава и отделя за размножаване (например едно дърво, което пониква от семе, не цъфти още на първата година, така както и едно дете не се размножава, докато не порасне. Поради тази причина тогава, когато пред един организъм има предявени по-високи енергийни задачи, като повишен двигателен и умствен енергоразход или има процес на лечение, този организъм ползва икономично енергията си преди всичко за тези нужди.
Днес сме изгубили тези прости и основни ориентири. Откъсвайки се от природата, ние сме загубили и естествения ритъм на природата в нас самите!
Вървейки по-нататък в своето историческо развитие, човекът освен номадни орди,
препитаващи се със събирачество, формирали по-големи общности, каквото е племето (с развитието на стопанството, а след това се появила и държавата (която все повече концентрирала и интензифицирала това стопанство. От същество, изхранващо се със събиране на диви растения, плодове и семена и допълващ своя рацион с малко лови риболов, той се превърнал в стопанин, който сам вече отглеждал растения и животни. Началото на този преход от номаден към уседнало-племенен начин на животи хранене е станало преди около 20000 години. (Човекът обаче сее прехранвал със събирачество в течение на повече от 99% от времето на своето съществуване. Така че събирачеството е била една много успешна форма за изхранване и начин на живот!)
Заедно с всичко това се променили и хранителните навици на човека. Същевременно обаче в своите митове, в своите предания и най-вече в своята религия, той съхранил спомена и информацията заедно отминало време, в което бил щастлив, защото се чувствал част от природата, с други думи - чувствал се в собствения си дом, от който дом впоследствие бил изгонен. Тази екологична разлъка („екос" от гръцки означава жилище) е белязана не на последно място и с преживяването на болката, страданието, с други думи - на болестта.
Можем ли днес да се интегрираме отново в градината на природата Можем ли да отидем у дома си и трябвали отново да станем номади, за да бъдем здрави ида се почувстваме щастливи?
Никой исторически период не може да бъде върнат във вида, в който той вече е преживян,
така както и детето не може да се върне в утробата на майката. В това е и смисълът на човешкото развитие, без което развитие той би се обезсмислил. Но знаем също, че когато един цикъл премине, ние се озоваваме отново като чели насъщото място, но видяно вече седни други, много по-зрели очи. Като съвременни, осъзнати хора, знаейки всичко описано дотук, ние вече можем да бъдем тези, които водят своята еволюция напред. Ако досега естественият начин на живот е означавал хармония с природата, но под зависимостта и под диктата на природата, то сега нещата са същите, но само че обърнати с обратен знак. Сега ние можем да бъдем тези, които причиняват развитието и живота си. Ние можем да бъдем инициаторите, които няма да чакат техният дом да ги въдвори в себе си, а сами ще подредят - вече осъзнато - собствения си дом - природата. А за да можем да направим това, трябва да намерим пътя преди всичко към трапезата, която този домни предлага, като органична връзка с него. Така тя може да се превърне и в обединителната трапеза,
предлагаща (съпричастието на всички нас като човешки същества, обитаващи един общи вече осъзнато интегриран свят.

Изтегляне 1.35 Mb.

Сподели с приятели: