10
и пости
има навсякъде. Всеки народ по предание е знаел, че трябва да има оздравителни и очистващи периоди, в които е забранявал невидовата храна най-често под формата на религиозно табу. При това тази периодика е била в тясна и естествена връзка с природните цикли (температура, влага,
слънцегреене и т. н, така че дадената храна е отговаряла на съответните условия и по този начин е осигурявала най-доброто и най-адекватното за човешкия организъм в този период.
Доколко днес сме се отдалечили от този естествен ритъм на живота можем да разберем, като погледнем в нашите чинии. Ядем ли марули през зимата или кебапчета през лятото, седнали на скара-бирата край морето Разбира се, и тук последиците няма да закъснеят и ние вече знаем какви са те. Теса същите, каквито са били и в миналото, когато европейците, колонизиращи тропиците, продължили да закусват в топлия климат с бекони яйца, причинявайки избухването на всевъзможни болести и епидемии, които преди това тези райони никога не са познавали. Затова неслучайно за местното население белият човек дълго време е бил бледоликият синонимна злото и смъртта (дори и папата днес официално се извини на африканското население за щетите, които европейската цивилизация е нанесла на африканския континент!).
Като разумни и пораснали хора днес трябва да се замислим дали имаме право да
нарушаваме нашето видово хранене тогава, когато дори през зимата днес разполагаме с
достатъчно видова, човешка храна - семена, зърнени култури, ядки и варива.
Тази плътна и калорична, но този път човешка и родна на организма ни храна е предназначена да ни затопля, да ни дава достатъчно сили и енергия по естествения за нас път през студения период (повечето време от който, между впрочем, прекарваме на стайна, тропична по градуси температура. Ако някога месото е играело ролята на екстремна и принудителна храна за
човека, борещ сена животи смърт в едни трудни за оцеляване условия, то днес нашият
живот няма нищо общо с това. Трябвали да продължаваме да използваме една исторически
Сподели с приятели: |
