Суровата храна или органично непроменената система трябва да съставлява поне половината) от дневния ни хранителен рацион. Това е минимумът, който ни осигурява здраве. Освен това нашата човешка храна трябва да бъде предимно растителна (плодове, зеленчуци, семена).
Животинската храна като невидова за човека е допълнителна и незадължителна. Днес я наричаме храна за удоволствие, храна за уикенда" или просто празнична храна. Човекът няма биологична потребност от нея и тя изпълнява в неговия живот само социално-културни функции.
Относително безопасният максимум от животински продукти се движи в следните референтни граници- кисело мляко - до 150-200 гр. / дневно- сирене (видове) - до 50-100 гр. дневно- краве масло - до 20-40 гр. / дневно- яйца - доброя седмично- месо - до 150 гр. /1
път седмичноОт животински продукти трябва да са свободни поне два дни седмично (постни дни).
Най-подходящи са млечните продукти, които са приготвени от козе мляко (козе сирене и др.).
Те не трябва да се обработват термично, но могат да бъдат добавени към топла (гореща) храна задължително след топлинната й обработка.
От яйцата е желателно да се ползва жълтъкът - суров, или ако се употребява цялото яйцето да бъде рохко" сварено.
Месото е най-опасният невидов продукт в храната ни. Затова неговата употреба трябва да е изключително внимателна.
Допустимият максимум, както посочихме, е 150 гр. седмично, при това със задължителни постни периоди в годината (за българите в миналото около 200 дни. От месните продукти преимущество имат рибата, птичето месо и заешкото. Биологичната стойностна месото е изключително зависима от степента на термична обработка. Съветът ние да се използва по възможност непрепечено месо („ал англе"),
обработено подходящо на пара, във фолио и др.
Препоръчително е също преди основната му обработка да се постави за 1 -2 min във врящ зеленчуков бульон за екстрахиране на трупните отрови, съдържащи се в него.
Здравословната човешка храна трябва да бъде добре съчетана.
Плодовете, поради съдържащите се в тях захари и респективно съществуващата опасност от ферментация, се консумират винаги и само на гладно, несъчетани с други храни (с изключение на малко количество кисело мляко или заквасена сметана).
Животинските продукти (млечни, яйца, месо) се приемат винаги разделно - съчетани единствено само със зеленчук (без картофи.
Зеленчукът е най-добре, ако бъде суров или задушен на пара. Например съчетават се добре сурови зеленчуци със сирене (шопска салата, таратори др.);
задушени зеленчуци с добавено след термична обработка сирене, кисели мляко, заквасена сметана. Киселото мляко и заквасената сметана,
както казахме, могат да се съчетават и с плод.
Кравето масло е неутрално и прави изключение. То може да бъде съчетано с всяка от другите групи храни. Добавя се задължително накрая, след термичната обработка (например към топлия ориз, спагети, боб и т. н. Никога не се ползват два разновидни животински продукта заедно
(напр. месо и сирене).
Растителните продукти (с
изключение на плодовете, за които стана дума) могат да се съчетават свободно помежду си (напр. салата в съчетание със задушени зеленчуци, ориз и бобови култури. За осигуряване на оптимален белтъчен внос (обратно на разделността при животинските продукти)
следва да се съчетават заедно на един хранителен прием зърнени култури ибобови варива, желателно и ядки (например нахут с гарнитура ориз, поръсени със смлени сурови ядки).
Човешката храна следва да бъде в своята естествена системна концентрация. С
други думи, тя трябва да е
неразредена. Не се препоръчва консумацията на супи. Теса трудносмилаеми, тъй като намаляват концентрацията на ензимните системи в смилателните сокове на организма. Пожелание могат да се композират по-гъсти крем супи или да се направи заливка с подходящи сосове.
Въглехидратните храни като зърнени (ориз, царевица, елда, овеси т. н, картоф, спагети и др.,
се
приготвят плътни, неразкашкани и неслепнати. Желателно е съчетаването им с други храни да става след предварителното им приготвяне.
Сподели с приятели: