Хранене и начин на живот. Соматопсихология и психосоматика

използва и месото им за храна, докато и наум нему идва да издои кучето или да употреби убития вълк или лисица, за да си направи от тях домашни суджуци (разбира се, в екстремни условия човекът е ползвал за храна какво ли не - кучета, котки, плъхове, дори и хлебарки!).
Какво е общото и какво е различното в тези две групи иначе съвсем разнородни в зоологично отношение животни Отговорът е един и много прост - първите се хранят с растителна храна,
те са природни вегетарианци, докато вторите са хищници и се хранят с месо. Разбира се, и едните, и другите са конструирани" тъкмо такива, каквито саи се разболяват, ако разменят природната си видова храна. За корелацията тук е без значение дали тяхната храна ги определя като такива или те със своята анатомия и физиология определят храната си. Сигурно и двете зависимости са еднакво валидни, защото всеки организъм еволюира успоредно с еволюцията на своята храна. За нас е важно да отбележим, че такава зависимост съществува и при това тя е особено категорична и недвусмислена.
Близо до ума е ида се запитаме какво би станало, ако едно растителноядно същество, каквото по всички критерии е човекът, подмени своята естествена видова храна и стане хищник. Съвсем наивно и логично е да предположим, че той ще се и превърне в такъв Разбира се, консумирайки невидова храна, на нас все още не са ни пораснали кучешките зъби, подобно на вълци, нито муцуната ние станала като на хиена. Но измененията са вече неизбежно налице и те отразяват нашия характер. Необходимо е само да се вглеждаме в огледалото през един достатъчно дълъг период, за да забележим промяната на изражението си. Нима в погледани не проблясват вече светкавиците на хищника и нима не се отнасяме днес един към друг повече като вълци, които се самоизяждат, отколкото като човешки същества, които могат да си помагат, да си сътрудничат ида се обичат Отговорът е излишен и може да си го даде всеки от нас.
Не е необходимо повече да припомняме мъдростта на древните, че човекът е това, с което се храни, за да осъзнаем простата връзка между храната, тялото и душевността на човека. Днес това се нарича соматопсихична зависимости респективно съществуващата наука, която изучава това - соматопсихология. С други думи тялото влияе върху нашата душа. Каквото е качеството на нашето тяло - такъв ще бъде и животът ни!
За всеки от нас отличен опит е понятно поведението на болния човек, който е тревожен,
агресивен или депресивен, който е кисели се сърди на целия свят, на който всичко му пречи и вижда само проблеми, дори и там, където те могат да бъдат негов шанс и възможност. Затворен зад решетките на своя егоистичен затвор, той вижда света като едно страшно, опасно и враждебно място. Съвсем друг е същият този свят за здравия човек. Там, където има проблем, той вижда възможност за изява и развитие. Нещо повече - той не чака проблемите да го застигната сам ги създава, проблематизирайки своя свят. Той ще твори възможности, а няма да чака животът да го влачи насила списък и рев по своя стръмен и неравен друм.
Къде сме ние днес Като знае всичко това, всеки от нас сам ще си отговори.
Темата за влиянието на храната върху човешката психика е огромна и затова тук само ще щрихираме основните идеи, които могат да бъдат жалони за размисъл на всеки. Нейното изчерпателно изложение е предметна други студии. За целите на тази книга обаче, ще се опитаме да хвърлим малко светлина върху още няколко аспекта, касаещи влиянието на храната върху човешкия организъм.
Както вече изтъкнахме, хората по земното кълбо се хранят с различна храна. Установихме обаче, че здравите и дълголетни народи, въпреки външното многообразие, имат поразително сходна по своя състав храна. И все пак, разнообразието на храната при народите по света не може да бъде безоснователна причина, както и без предназначение за техния живот.
Храната на хората в тропика е богата на сурови растителни продукти. Освен това там се играе и танцува (дори и европейците днес отиват в отпуската си там, за да поиграят. Обратно - колкото по-студен и по-суров е климатът, толкова повече животинска храна те включват в менюто си. Това е логично и просто, защото суровите плодове и зеленчуци, както вече знаем, са нискокалорични и затова са разхлаждащи и олекотяващи (правещи ни игриви, весели и безгрижни. Докато животинската храна е високо калорийна и е необходима за образуването на повече телесна топлина в студените ширини. Тази храна концентрира и ни прави статични и замислени.
Неслучайно на север се пишат научни трактати, а в Централна Африка трудно се става философ
(най-благоприятен е субтропичният климат, който неслучайно е и люлкана почти всички древни цивилизации. Освен това в студения пояс няма достатъчно видова растителна храна за човека и той се принуждава, за да оцелее, да премине на хищническа, нечовешка храна. Самата хищническа
www.spiralata.net

94

храна на свой ред засилва неговата агресивност, така че той да може да бъде още по-добър ловец.
Така кръгът се затваря (сигурно неслучаен е и фактът, че най-големите съществували в историята войни, а именно последните две световни, са водени от обилно месоядни предимно северни народи. Разбира се, има още десетки взаимосвързани причини всичко това да бъде точно така,
както е. Естествени са обаче и последиците от това отклонение. Ескимосите, ползващи главно животинска храна, живеят екстремно и остаряват много бързо, докато предимно растителноядните племена, които при това периодично гладуват, като хунзийците например, живеят дълго и хармонично. Всички тези факти имат конкретното практическо приложение и в нашия живот тук и сега. Българинът в миналото през зимата е ял прасе и подобно на месоядните зверове в този период сее излежавали си е почивал без да работи. Когато е пуквала пролетта обаче, той е започвал очистителни пости и сее хващал за зеленото, като е ползвал поникналата коприва,
лапад, киселец и други зеленолистни култури. През лятото сее хранел с разхлаждащата сурова растителна храна, благодарение на изобилието от плодове и зеленчуци и тъкмо в този период неслучайно е работел най-много на полето (подобно на своите товарни растителноядни животни).
При всеки народ наблюдаваме тази периодика. Така, както денят се сменя с нощта и лятото със зимата, всяка култура редува периоди на хранене и периоди на въздържание. Карнавал

Изтегляне 1.35 Mb.

Сподели с приятели: