Тази книга не е ръководство за самолечение. Описаната в нея система на хранене можете да приложите след консултация с вашия лекар
Изтегляне 1.35 Mb. Pdf просмотр
|
| ЗАКУСКАТА Сигурно много от нас ще си спомнят, когато в детството си четяхме постените на поликлиниките надписа „Закуската изяж сам, обеда раздели сприятелите, а вечерята дай на врага си. Под нея най-често пишеше източна мъдрост" или китайска поговорка. И в синхрон с тези напътствия нашите грижовни майки и баби се стремяха да ни осигурят най-питателната и калорична закуска, за да имаме, както ни казваха, сили за целия ден. Няма значение, че много пъти това ставаше без нашето особено желание, а често даже и насила. Трябваше да изядем и последното залъче, защото иначе щели да ни надвият. Така ние свиквахме и ни ставаше вече втора природа да си хапваме сутрин осморката, виенската кифла или пък онази вкусната с мармалад; сандвича от бял хляб с масло и саламче, топлата аромантна принцеса, да си изпием чашата прясно мляко или даже да си извоюваме цял един шоколад! И днес изпитваме някаква носталгия по това отминало време. Сигурно защото тогава просто бяхме млади, но може би също така, защото все пак кифлата си беше кифла, приготвена от „леличките" същата сутрин, а не опакован кроасан" със срок на годност месеци наред хлябът си беше хляб, макари бяла не мека, въздушна гъба, надута от изкуствени набухватели. Дори шоколадът не беше същият, защото Кравата" беше направена с масло, а не с маргарин. Този списък може да бъде продължен до безкрай. По-интересното за нашата тема обаче е друго. Как да примирим носталгията по това наше отминало детство, период, в който се изграждат и закрепват в поведението ни всички навици, с все по-новите и противоречиви съвети на съвременната диетология. От американските бестселъри по здравословно хранене и от последните модни писъци начетем изумени колко ужасно е въобще да се закусва и какви последици оставя това за цял живот. Изправени сме пред цяла една сложна ценностна криза - кого да послушаме Дали майчиния глас от ранното детство, заредил ни с толкова незабравима любов, нежности милувка или несигурния авторитетна променящата се като мода за дамски поли съвременна наука Къде е истината Поставени пред това противоречие, ние, като реакция, най-често съвсем се отказваме да мислим по този въпроси съвсем основателно, след като и умните глави" не могат да постигнат консенсуси регресирайки" се връщаме най-естествено към сигурното и познатото - към утробния уютна млечните ни раннодетски години, където всичко е мирно, сигурно и заредено с неподражаемата бяла топлота на мама. За щастие отговор има. И той не е в аргументите на най-новата и авангардна теория. За нас този път е изчерпани приключен, както се изчерпва и приключва лошата безкрайност" в математиката. Просто пътят не е този. Има и един друг път, който като едно дълбоко познание във всеки от нас ни напомня, че големите истини за живота са просто едно добре забравено старо, скрито в запрашените дипли на нашето несъзнавано. Всяко ново, както се знае, е едно добре забравено старо и нашата задача е само да си го припомним, като един добър и мъдър стопанин, който от съкровищницата си ще може да извади и старо, и ново. Това е пътят на живота, който носи в себе си всеки един от нас и истинският глас може да идва само от дълбината на неговото царство. Затова ние тук, от страниците на тази книга, вместо дави отговорим, по-скоро ще попитаме вас, защото сме убедени, че отговорът го знаете вие. Нашата задача, както и за всичко друго в тази книга, ще бъде само дави подскажем, дави подсетим ида ви подтикнем сами да си го припомните. Ваша е човешката природа, която носите, неин е (естествено) и отговорът, който тя ще ви даде за самата нея (а това сте вие самите. Итака, попитайте себе си, попитайте инстинкта на вашето забравено в бързината на ежедневието си тяло. Но недейте бърка невротичния навик, подтикващ ви машинално към чашката кафе и към мазната баничка, наредени сутринта на www.spiralata.net 40 опашката пред лавката, потропвайки нервно с крак, и стиснали вестник в ръка, с ужасните новини на първа страница. Собствено, това не е гласът. Истинският глас идва много по-отдълбоко. И ще го чуете, тогава, когато останете сами със себе си. Когато си зададете най-важния въпрос защо стена тази земя и какъв е смисълът на всичко, което правите в живота си. И тогава гласът" ще проговори и вие ще го чуете. Но можете да го чуете също и тогава, когато отдалечени от суетата на градския шум, се изкачите високо в планината и когато като на длан пред себе си видите нищожността на своите тревоги, болки и проблеми, пръснати като трохички сред сградите, подредени пред вас като кубчета от детска игра. Можете да го чуете също, когато се вгледате в очите наедно малко дете, които като блестящи от радост утринни маргаритки изказват на света почудата със своето Да. Да, отправено без разлика към всичко съществуващо, разкриващо своята новости небивалост пред тях. И така, какъв отговор си дадохте Един от вас сигурно ще каже, че се чувства най-добре, когато закуси плътно и е зареден за целия ден, като вечер консумира съвсем малко храна, за да може да спи спокойно и пълноценно, необезпокояван от храносмилането на тежката храна. Друг ще сподели - обратно - че се чувства прекрасно, когато изобщо нищо не закусва сутрин, защото тогава енергията му би се изчерпала за храносмилане и приема основната си порция храна вечер, когато апетитът е най-голям. Зареден с тази храна от вечерта, организмът му има време да я преработи, да снабди клетките с необходимите хранителни вещества до сутринта и тогава, готов за действие и изпълнен със сили, той е максимално работоспособен. Трети пък ще изтъкне, че на обяд ензимните системи са най-активни и храносмилането е най-ефективно, затова обедът на този човек ще е най-плътен, а закуската и вечерята ще са семпли и ненатоварващи. Убедени сме, че всеки от тези тримата ще има право и по своему отговорът, който той дава, ще е най-верният и най-добрият за него и за неговия ритъм на дейност. Имали обаче нещо общо между тези тримата, след като и тримата са прави? А ето и нашият отговор - обобщен, от една страна, на базата на многогодишния ни опит при срещата ни със стотиците съдбина тези, които ни се довериха. От друга страна нашата система се базирана многовековния опитна тези народи, включително българите в миналото, които са постигнали най-добри резултати за своето здраве. Убедени сме, че няма вековна народна традиция, която да няма достатъчното рационално основание за своето съществуване. С други думи, корените на тези традиции носят преданията за основни истини на живота и те добре работят в практиката, осигурявайки здравето на цели народи за дълъг исторически период. Общото е, че всички тези хора и всички тези народи, които са били здрави и които са живели в близост до природата в своя трудов ритъм, не са приемали храна сутрин непосредствено след Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|