Технология на хотелиерското обслужване учебно помагало втора част

294
Определение за таймшеъринг в хотелиерството. Същност и развитие. Характеристика,
съдържание и особености на договорите за таймшеъринг. Съвременни изменения и приложение
на „Таймшеър“ в българското хотелиерство

В последните години се наблюдава създаване и популяризиране на нови, съвременни начини за ползване и владеене на хотелиерска собственост.
Таймшеърингът представлява съвместно придобиване на права върху определена вещ, обикновено недвижим имот, от няколко лица, като всяко лице получава правото да ползва самостоятелно имота през строго определен период от годината. Разпределението на времето на ползване е основната характеристика на таймшеъринга. В превод от английски език time-share означава разделяне на времето, споделено време. Договорът е вещноправен, за учредяване на ограничено вещно право на ползване.
Таймшеърингът е известен още и като таймшеър или таймшеринг.
Таймшеърингът в хотелиерството представлява съвместно придобиване на хотелиерска собственост, от няколко лица, като всяко от лицата има право да ползва самостоятелно хотелския имот за определено време и през определен период от годината. Може да се каже, че това е придобиване на собственост от хотелски имот за определено време или „продажба“ на ваканционно настаняване.
Таймшеъринг е оригинален хотелиерски продукт (хотелска стая, студио, апартамент, вила, каюта на круизен кораб и др.), който е собственост на клиентите или се ползва от тях за определен период ваканционно време в рамките на юридически регламентиран срок. Таймшеър е продукт, който включва туристически ресурси, предназначени за определени потребители, локализиран в туристически курорти, туристически места или обширни рекреационни територии. Има особен начин на реализация, защото условията за настаняване (нощувка) не се наемат, както при класическото хотелиерство, а се купуват като недвижима собственост или право на ползване, но за определен период. Най-разпространеният период е една седмица - това е и минималният период. Настаняването е разделено на едноседмични и двуседмични периоди - всеки период се продава отделно.
Взаимодействието на таймшеъринг обектите с околната среда е идентично с това на традиционното хотелиерство. Наблюдава се подчертан стремеж към опазване на околната среда, на природните и антропогенни ресурси.
Таймшеърингът възниква в Швейцария през 1966 г. През 1986 г. се осъществява на практика във Франция.
През същата година в САЩ и в Япония отделно и независимо една от друга възникват подобни форми.
Наблюдава се разрастване на таймшеър индустрията. Най-големият пазар на таймшеъринг индустрията са САЩ. Най-развитият таймшеър в Европа е морският рекреационен таймшеър, следван от планинския.
Най-много собственици на таймшеър има във Великобритания и Ирландия, следвани от Германия,
Австрия и Швейцария. Най-голям брой таймшеър курорти са разположени на Канарските острови, следвани от Балеарските острови. Наблюдава се тенденция на нарастване на продадените дялове

295 ваканционно време. Този ръст на продажбите засилва значението на таймшеър в световната туристическа индустрия.
Договорите за таймшеъринг се характеризират със следните особености:
➢ Договорът трябва да бъде в писмена форма и на езика на купувача;
➢ Както при всички договори, и тук участват две страни. От едната страна са собствениците на таймшеър обектите, а от другата – индивидуалните собственици или ползватели;
➢ Обект на договора е правото на ползване на вещ (хотелски обект);
➢ Правото на ползване се разпределя във времето между две или повече лица;
➢ Договорът се сключва за срок, по-дълъг от една година;
➢ Договорът е възмезден, защото вещта (хотелският обект) се ползва срещу заплащане;
➢ Предмет на договора е вещ (хотелски обект);
➢ Ползването на вещта (хотелския обект) се осъществява не непрекъснато, а през определени периоди от време;
➢ Съдържа точно описание на периода, през който може да се ползва имотът;
➢ Съдържа задължение за продавача - да не начислява в тежест на купувача разходи, които не са посочени изрично в договора;
➢ Съдържа информация относно възможността за промяна на описаното в договора право и свързаните с него разходи;
➢ Съдържа място и дата на подписване на договора.
Развитието на таймшеър индустрията се дължи на съвременни изменения, като например:
➢ Навлизането в бизнеса на таймшеър на големите хотелиерски вериги като „Mariott“, „Sheraton“,
„Hilton“ и „Ritz Carlton“. Имиджът на марката оказва благоприятно влияние и покачва доверието. Опитът на международните вериги в мениджмънта и маркетинга, в стандартизацията на хотелиерския продукт, висококвалифицираните кадри, достъпа до всички видове резервационни системи, финансовите и инвестиционни възможности, издигат таймшеър на ново качествено равнище. Още повече, че световните вериги са заинтересовани да поддържат ценността на марката и полагат усилия да намалят негативните аспекти.
➢ Усъвършенстване на законодателството, касаещо таймшеъринг, на национално и международно ниво. Постепенно се въвеждат мерки срещу нелоялна техника на продажби и срещу финансови измами.
В Европейския съюз, на база на директива 94/47/ЕС за защита на купувачите на таймшеър, страните членки хармонизират законодателствата си относно задължителния срок за размисъл преди покупка (15 дни) и забрана на авансовите плащания.
➢ Повишаване на еластичността на таймшеър продукта. Наред с фиксираните седмици по място и по време се въвеждат плаващи, разделени по място седмици. Рекреационният таймшеър успешно се допълва с културно-познавателен и делови таймшеър. Появяват се и видоизменени форми, като съчетание на класическо хотелиерско настаняване с таймшеър, като обектите могат да бъдат обособени или смесени.

296
Разширява се приложението на така наречената частична собственост, при която има само няколко собственика годишно на обекта.
В България таймшеърингът е в начален етап на развитие. Налице са редица предпоставки за успешния му напредък, като например увеличаването на хотелската суперструктура и наличието на законодателни промени. Договорът за разпределено във времето ползване на вещ е сравнително нов договор на българското право, уреден в Закона за защита на потребителите, в сила от 10.06.2006г.. Правната му уредба е наложена от задължението на България, преди да стане държава членка на Европейския съюз, да съобрази законодателството си с Директива 94/47/ЕО от 1994 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.1994г., относно защитата на купувачите, с оглед на определени аспекти от договорите, свързани с придобиването на правото на временно ползване на недвижими имоти. Чл. 151 от Закона за защита на потребителите, го определя като договор, сключен за срок, по-дълъг от една година, чрез който потребител срещу заплащане придобива право да ползва един или няколко имота или друга движима собственост, използвана за настаняване с нощувка за повече от един период на обитаване. Предмет на договора е учредяване или прехвърляне на право на частично ползване на недвижим имот за определен период от време. За останалите периоди от време търговецът може да сключи договори с други лица. С други думи, един недвижим имот се ползва от няколко лица, които имат право да го ползват само през определени периоди в годината – напр. само през лятото или през уикендите и т.н. Недвижимият имот е ограничен само до сграда или част от сграда, предназначена за живеене, т.е. само до жилище. Така уреденият договор е известният на европейското право договор за time-sharing.
Освен с туристически мотиви, придобиването на таймшеъринг се свързва с престиж и стил на живот.
Таймшеърингът е многовариантен и еластичен хотелиерски продукт, неговото разнообразие ще продължава като се съобразява с динамичните характеристики на пазара.

Изтегляне 7.76 Mb.

Сподели с приятели: