актовете на МОТ.
Международната организация на труда приема различни видове актове - конвенции, препоръки, резолюции, декларации, протоколи и др.
Нормативно действие имат поначало конвенциите. Те са международни актове, които се приемат от МОТ, подлежат на ратификации от държавите-членки на МОТ и съдържат нормативни задължения. Тяхното спазване подлежи на контрол от Експертния комитет по прилагането на конвенциите и препоръките на МОТ.
Още в Преамбюла към Устава на МОТ от 1919 г. сред целите на организацията е посочена изрично „закрилата на трудещите се срещу общи и професионални заболявания и трудови злополуки”. По този начин косвено се утвърждава задължението на държавите да създават условия за безопасен и здравословен труд.
МОТ е приела множество конвенции и препоръки, свързани с безопасните и здравословни условия на труд. За България са в сила:
- Конвенция № 13 относно оловния карбонат (бояджийство) от 1921 г.;
- Конвенция № 27 относно обозначаване на теглото върху колети, транспортирани с кораб от 1929 г.;
- Конвенция № 32 относно защитата на докерите срещу злополуки (ревизирана) от 1932 г.;
- Конвенция № 43 за стъкларските предприятия от 1934 г.;
- Конвенция № 55 относно задълженията на корабопритежателя в случай на болест, злополуки или смърт на моряците от 1936 г.;
- Конвенция № 62 относно предписанията по безопасността (строителство) от 1937 г.;
- Конвенция № 120 относно хигиената в търговията и канторите от 1964 г.;
- Конвенция № 127 за максималното тегло от 1967 г.
| 
