Форми на международното признаване
de jure
de facto
ad hoc
Различията са в обема на признаването, което намира зираз в обема на правоотношенията, които могат да се установят между двете страни.
De jure
Признаващата държава е готова да развива отношенията си на основата на МП и изразява това формално. Признаването де юре е пълно, защото обхваща всички възможни отношения между държавите, които биха могли да възникнат. Това признаване създава предварителна юридическа основа – доколко тези отношения се развиват съгласно МП – за едни бъдещи отношения, като ги изпреварва. Ето защо се нарича и изпреварващо признаване. Практически това означава, че се установяват дипломатически отношения и се сключват двустранни договори от всички области на взаимното сътрудничество
De facto
Официален вид признаване, като разликата с признаването де юре е в обема на отношенията, които възникват след признаването. Признаването де факто се установява като резултат от вече реализирани двустранни отношения в определени области. Това не е изпреварващо признаване, то следва събитията, констатира се като следствие на юридическите факти.
Готовността да се развиват отношенията между страните, без да се предостави признаване де юре свидетелства за по-ниско ниво на взаимните отношения. Ето защо признаването де факто е непълно. То може да се разглежда и като преход към признаване де юре. Обикновено признаването де факто се свързва със сключване на икономически договори. Възможно е и установяване на консулски отношения.
Признаването де юре е масова практика, докато признаването де факто е изключение и обикновено е временно състояние.
Ad hoc
Спорен е въпросът дали това е форма на признаване. Признаващата страна, при установяване на контакти с непризната страна, изрично уговаря, че тези контакти по никакъв начин не могат да се разглеждат като форма на признаване, нито като начало на действия, водещи до установяване на признаване де факто или де юре.
Доколкото международното признаване е едностранен акт, то признаването ад хок не е форма на признаване. От друга страна това признаване се различава от пълната липса на каквито и да е отношения. От правна гледна точка признаване няма, от фактическа страна обаче признаването ад хок заема средно място между пълното отсъствие на отношения и признаването де факто. То все пак е израз на някаква, макар и най-ниска степен на признаване и е начин на съчетаване на прагматичния с догматичния подход, т.е. да отговори на необходимостта, диктувана от интереса да се установят взаимни контакти и същевременно да се спази политическо или правно изискване да не се предоставя същинско признаване.
Тема № 19 Правни последици на признаването. Видове признаване според обекта на признаването. Ролята на международните организации за международното признаване
Сподели с приятели: |
