Тема №3 Сегментация на аудиторията
Видове признаване според обекта на признаването
Изтегляне 0.5 Mb.
|
| Видове признаване според обекта на признаването
Признаване на новопоявил се субект на МП Признаване на държава Признаване на държавоподобни образувания Признаване на нация или народ, борещи се за национално освобождение Признаване на представителство на субект на МП Признаване на правителство Признаване на правителство в изгнание Признаване на органи на съпротива Признаване на воюваща или на възстанала страна Признаване на власт (подчертава разликата на този вид признаване от признаването на правителства) Двата основни вида признаване са признаване на държави и правителства. Някои видове обекти на признаване са постоянни образувания, други – временни, трети имат преходен характер. Признаване на държава За да бъдат правата и задълженията между държавите обвързващи, необходимо е те взаимно да се признаят като такива, т.е. да са си признали международната правосубектност и качеството субекти на МПП. Съществуването на дадена държава е факт от момента на появата й, но участието й в международните отношения зависи от отношението на останалите държави спрямо новото образувание. Признаването на нова държава може да се дефинира като едностранен акт, с който една или повече държави изрично или подразбиращо се заявяват, че признават дадено образувание за държава с международна правосубектност, способна да притежава международни права и да поема международни задължения. Признаването на държавата е акт на добра воля, а не задължение. То е официален акт, който по правило не подлежи на оттегляне. Във връзка с последиците от признаването се прилагат конститутивната и декларативната теории. Според поддържниците на конститутивната теория новата държава става субект на МП, само ако получи международно признание. Привържниците на декларативната теория застъпват позицията, че признаването е потвърждаване на съществуването на новата държава. Международната практика подкрепя декларативната теория. Признаване на нации, народи, борещи се за национално освобождение Нациите или народите притежават гарантирано от МПП право на самоопределение. От момента, в който заявят желание да променят своя политически статус, приемаме, че се превръщат в субекти на МП. Органите на народите или нациите са доказателство за съществуване на собствена политическа организация. Затова международното признаване получават не нацията или народът, които се борят за национално освобождение, а качеството им на субекти на МП. Едно следствие на този вид признаване е правото на борещата се нация да влиза в международни отношения с други държави. Този вид признаване заема важно място между признаването на държава и правителство, като изпълнява частично функциите и на двата вида. Това признаване е временно и преходно към признаване съответно на държава или на правителство. Признаване на правителства Този вид признаване означава, че признаваното правителство е единствен представител на дадена държава в отношенията й с държавата, предоставила признаване на това правителство. Винаги, когато се предоставя признаване на една държава, това включва в себе си и признаване на нейното правителство. Ако възникнат ситуации, при които правителството в дадена държава се смени и то по начин, който не е предвиден в закона, възниква въпросът за признаване на новото правителство. Примерно, когато става въпрос за смяна чрез преврат или гражданска война. Правителството, дошло на власт по такъв начин се нарича правителство де факто. Ако неговата власт не се простира върху цялата територия на държавата, а само върху част от нея, то се нарича “местно правителство”. Признаването на държави и признаването на правителства са тясно свързани. Значителна част от правата, които държавите упражняват се осъществяват чрез дейността на правителствата, затова към признаването на правителствата могат да бъдат приложени конститутивната и декларативната теория. В признаването на правителства има както правен, така и политически аспект, като политическите доводи при признаването на правителства са изразени в значително по-голяма степен, в сравнение с тези при признаването на държави. Преобладаващите политически елементи са основание да се оспорва необходимостта от института на признаване на правителства. Повечето държави прилагат признаването на правителства. В това преобладаващ е критерият за ефективността. Въпросите на легитивността на едно правителство, дошло на власт вследствие нарушения на вътрешнодържавното законодателство, не са предмет на МП. За МП има значение дали едно правителство може: да упражнява права и да изпълнява задълженията си според МП да действа независимо от чужди правителства да упражнява ефективна власт, както върху територията на страната, така и по отношение на собственото си население Признаване на правителство в изгнание или на емигрантско правителство Съществува международна практика на признаване на емигрантски правителства. Такова признаване е възможно и извън състояние на война в страната, за чието представителство се води спорът. Основания за признаване: невъзможност да се признае правителството в страната, ако то е на власт в резултат на чужда военна намеса и не е самостоятелно в осъществяване на външната си политика основателни предположения, че емигрантското правителство е запазило връзката си с населението на страната и се ползва с неговата подкрепа. С признаването на емигрантското правителство се изразява отрицателното отношение към правителството в страната. Това признаване не отговаря на критериите за ефективност. То е рядко срещано положение и е обикновено кратковременно. Признаване на органи на съпротива Възниква по време на Втората световна война. Става дума за организации на въоръжена съпротива против нацистка Германия инейните съюзници. Признаването се предоставя съответно на държавите, воюващи против фашисткия блок. В МП се появява терминът “признаване на власт”. Признаването на органи на съпротивата включва две категории органи – намиращи се на територията на окупираната държава и намиращи се извън нея. Това е преходна форма към създаването на правителства след края на войната. Признаване на воюваща и на възстанала страна Използва се през ХІХ век и в началото на ХХ век. Съвременното международно право прави излишен този вид признаване. Член 3 от Женевските конвенции от 1949г. е насочен към въоръжени конфликти от немеждународен характер; чл.13 т.2 от Женевската конвенция за подобряване положението на ранените и болните включва членовете на опълчения, доброволни отряди и организирани съпротивителни движения, Първият допълнителен протокол към Женевските конвенции от 1977г. включва и вътрешни въоръжени конфликти против колониализъм, расова дискриминация, чужда окупация....... По този начин правните последствия от признаването на воюваща и възстанала страна, прилагани като обичайноправни норми, са включени в договорни норми с по-широк обем. В наши дни практически този вид признаване не се среща. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|