Основи на понятието Идеята за емоционалната интелигентност се появява за пръв път още в ранните трудове на Дарвин във връзка със значението на изразяването на емоциите за оцеляването и за адаптацията.
През първото десетилетие на 20-ти век, въпреки че традиционните определения за интелигентност придават особено значение на когнитивни аспекти като памет и решение на задача, някои влиятелни изследователи в областта на интелигентността започват да признават важността на некогнитивния аспект. Така например още през 1920 г. Е. Л. Торндайк от Колумбийския университет използва термина социална интелигентност, за да опише умението на субекта да разбере и да управлява други хора.
Дейвид Уекслър на свой ред описва през 1940 г. влиянието на неумствените фактори върху интелигентното поведение и подкрепя становището си с аргумента, че нашите модели на интелигентността няма да са завършени, ако не можем адекватно да опишем тези фактори.
През 1975 година в книгата си Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences Хауърд Гарднър /влиятелен психолог и теоретик от Харвард/ формулира идеята за множествената интелигентност.
Обикновено се приема, че първата употреба на понятието „емоционална интелигентност“ е в докторската дисертация от 1985 г. на Уейн Пейн "Изследване на емоцията: Развитието на емоционална интелигентност" . На практика обаче за пръв път то е употребено от Лойнер (1966). Грийнсман (1989) предлага модел на ЕИ, последван от Питър Салови и Джон Майер (1990), Даниъл Голман (1995), Робърт Щернберг, Джак Блок и др.
