Тема индивид, индивидуалност, личност /философско –антропологически аспекти
Биологична основа на емоциите. Връзката емоционално – рационално
Изтегляне 226.62 Kb.
|
Свързани:
изпитна задача ПО
- Навигация на страницата:
- Работата на амигдалата и нейното взаимодействие с неокортекса са в самата сърцевина на емоционалната интелигентност
| Биологична основа на емоциите. Връзката емоционално – рационално
Натискът от природата е направил емоционалните ни реакции толкова ценни за оцеляването ни. Последните столетия намалява, но емоцията остава не като атавизъм (психически феномен), а просто като мозъчна структура. Същата не закърнява, а даже се развива , защото оцеляването на вида придобива нови измерения и предизвикателства. Каксе е формирала тази мозъчна структура, която отговаря за емоцията? Милиони години мозъкът е расъл от долу нагоре, като по-високо разположените му центрове са се развивали като усложнени модели на по-ниските и древни части.Мозъкът на ембриона го повтаря в развитието си /отдолу-нагоре/. Най-примитивната част на мозъка, с която разполагат и всички биологични видове с нервна система, която да е поне една стъпка над минималната, е мозъчният ствол, който обгръща горния край на гръбначния мозък. Този базов мозък регулира основни жизнени функции като дишането и метаболизма на другите органи, а освен това контролира стереотипните реакции и движения. Той не мисли, нито пък учи, а по-скоро съдържа набор от предварително програмирани регулатори, които осигуряват функционирането на тялото по начин, който да гарантира неговото оцеляване. Този мозък е царувал в епохата на влечугите - представете си змия, която съска при сигнал за заплаха или нападение. С възникването на първите бозайници в емоционалния мозък се появяват нови слоеве с ключово значение. Те са групирани около мозъчния ствол и изглеждат приблизително като поничка с отхапан край, в който влиза мозъчният ствол. Тъй като тази част от мозъка обхваща мозъчния ствол, тя е наречена лимбична система, от латинската дума за пръстен, limbus. Тази нова невронна територия става носител на емоции. В процеса си на развитие лимбичната система е създала два мощни инструмента: ученето и паметта. Човекът знае от какво да се пази и кое е опасно. Емоцията предизвиква отбягване на храна, хора и животни. Преди около сто милиона години мозъкът на бозайниците започва да расте неудържимо. Върху тънкия двуслоен кортекс - зоните, които планират, анализират сетивата и координират движението - се появяват няколко нови слоя мозъчни клетки, които формират неокортекса. За разлика от древния двуслоен кортекс, неокортексът има невероятен интелектуален потенциал. Неокортексът на homo sapiens е много по-голям от този на всички други биологични видове и тъкмо на него дължим онова, което приемаме за специфично човешко. Той е седалище на мисълта, той съдържа центровете, които сглобяват и анализират данните, подадени от сетивата. Но тези висши центрове не управляват целия емоционален живот; по жизнено важни сърдечни въпроси - и най-вече при критични емоционални ситуации - командването се поема от лимбичната система. Тъй като много от висшите центрове на мозъка са се развили от лимбичната област и са разширили именно нейния обхват, емоционалният мозък играе жизнено важна роля в невронната архитектура. Тъй като са корена, от който са израснали новите мозъчни зони, емоционалните му части са свързани чрез безброй сигнални връзки с всички елементи на неокортекса. Това дава на емоционалните центрове огромна власт да влияят на работата на останалата част от мозъка - включително и на мисловните центрове. Хипокампът и амигдалата са двете основни части на примитивния обонятелен мозък, който в хода на еволюцията е развил мозъчната кора, а след това и неокортекса. И до днес тези лимбични структури вършат повечето работа на мозъка, свързана с учене и припомняне; амигдалата пък е специалист по емоционалните въпроси. Ако амигдалата бъде отделена от останалата част на мозъка, резултатът е поразителна неспособност да се оценява емоционалната значимост на събитията. Това състояние понякога се нарича „афективна слепота". Амигдалата е нешо като склад на емоционалната памет, а следователно и на смисъла като такъв; животът без амигдала е живот, лишен от личен смисъл. С амигдалата е свързано не само чувството на привързаност: всички страсти зависят от нея. Животните с отстранена или изолирана амигдала не изпитват страх или гняв, губят стремежа си за сътрудничество и конкуренция и вече нямат никаква представа къде е мястото им в социалния ред на вида - емоциите им са замъглени или направо липсват. Изследванията на Джозеф Льоду обясняват как амигдалата може да поеме контрола върху всичко, което правим, въпреки решенията на мислещия мозък - неокортекса. Работата на амигдалата и нейното взаимодействие с неокортекса са в самата сърцевина на емоционалната интелигентност. Амигдалата може да породи емоционална реакция по бързата процедура, дори между нея и неокортекса да протича паралелно съвсем различна реакция. Амигдалата може да ни накара да се хвърлим презглава в действие, докато малко по-бавният (но и по-информиран) неокортекс разработва подробния си план за действие. Основният недостатък на подобна невронна система е, че спешното съобщение, предавано от амигдалата, в много случаи (макар и не толкова често) е „с изтекъл срок на годност", особено в непрестанно изменящия се социален свят, в който живеем днес. Изтегляне 226.62 Kb. Сподели с приятели:
|