Емоционолната интелигентност всъщност е начинът да се постигне баланс между „двата мозъка” емоционалният и рационалният. Модел на Хауард Гарднър Формулира идеята за множествената интелигентност, която включва едновременно :
а)междуличностна интелигентност (способността да се разбират намеренията, мотивациите и желанията на другите хора) и
б)вътрешноличностна интелигентност (способността човек да разбира себе си, своите чувства, страхове и мотивации).
Според виждането на Гарднър традиционните типове интелигентност, например IQ, не успяват да дадат пълно обяснение на когнитивната способност. Ето защо, въпреки промените в наименованието на понятието, остава общото разбиране, че традиционните дефиниции на интелигентността не са в състояние напълно да обяснят резултатите от действията.
“Защо студентите с най-високи резултати на SAT при постъпването си в университета не се развиват най-добре в следването си и защо не постигат най-впечатляващите успехи в професията и в живота след завършване на образованието си?”
"EQ е нивото на способността ни да разбираме другите хора, какво ги мотивира и как да работим в сътрудничество с тях“
Въвежда понятието “спектър на интелигентността”, което включва: вербална съставка; математико-логически наклонности; пространствено мислене кинестетически способности; музикалност; умения за междуличностно общуване /интeрперсонална интелигентност/; интрапсихичен капацитет /вътрешно задоволство, хармония между начин на съществуване и психическо състояние/ - според някои психолози най-важното психологическо и житейско умение, изразяващо се в “способността да намираш утеха”
