ТЕМА 10. ПСИХОПАТОЛОГИЯ Диференциалната психология се опитва да обясни хазличията между хората, а тези различия съществуват и при психическите разстройства. Хората са различни и в норма и в патология. Един психично болен е личност също като здравия, но вида на разстройството със съответните симптоми, определят (заменят) личността и се забравят другите й психологически характеристики.
1.Анормалност – Това е ключовото понятие за определяне на писхопатологията. Има няколко подхода при нейното обяснение:
Статистическо отклонение – концептуализира анормалността от гл точка на поведения ,които са крайн и редки. /но тук са и гениите/ и следователно анормалността не е само статистика.
Дезадаптивност – Степента в ,която състоянието пречи на човека да изпълнява всекидневните си дейности / учи, работи, общува/. Субективно страдание – дистрес.
Клиничност –Набор от симптоми , които са критерии за болест /нозологична единица в МКБ или ДСМ. /например шизофрения/. При клиничния подход, както и при социалния има изменчивост във времето. Например до 1973г хомосексуализмът е бил псих. разстройство.
