Тема първа: Методологичен увод в История на педагогиката
Педагогическите идеи на Йохан Песталоци
Изтегляне 439.5 Kb.
|
| Педагогическите идеи на Йохан Песталоци.
Тези идеи могат да се обособят в две групи - идеи за възпитанието и идеи за обучението. Въпреки, че животът му протича в усилия да подобри училищното образование, той дава мощен тласък за развитие на идеите за нравствеността във възпитанието. Това не е случайно, особено когато историческият момент предлага на хората трудности и лишения. В тях, философията започва да отделя повече внимание на нравствеността, ако е истинска философия. Етиката като наука за нравствеността е още във философията. Песталоци има несъмнен принос към въпросите на семейното възпитание, като люлка на нравствеността. Оттук то се пренася в училището, където без да го обосновава теоретично, той насочва вниманието към въпроса как обучението може и да възпитава, който доразвира по-късно неговият пръв популяризатор и последовател Йохан Хербарт. Друг акцент в идеите му за възпитание е поставен върху трудовото възпитание. Като рожба на времето си, Песталоци го вижда като усвояване на определени занаятчийски умения и така свързва обучението с производителния труд. Идеите за обучението Песталоци развива съобразно своите възгледи за възпитанието и опита натрупан в практическата дейност. Обосновава принципа за нагледност в обучението, което води до познание. Търси мястото на наблюденията в него. Нещо повече, той дори въвежда едно ново понятие „нАглед”, което представлява обобщената представа за нещо. Познанието започва именно с образуването на тези „нАгледи”, за което помагат усещанията и сетивните възприятия. Като всяка представа, така и „нАгледът” е психичен образ. В книгата си „АВС на нагледността” или „Азбука на нагледността” Песталоци обосновава своите възгледи за същността на нагледността в обучението. Разглежда и други дидактически принципи, без спазването на които няма добро обучение. В неговите образцови училища обучението се е съобразявало с тях: принцип за последователност, за системност, за трайност, за съобразяване с възрастовите особености, за необходимост от психологически подход. Централно място в идеите на Песталоци за обучението заема неговата „Теория на елементарното образование”. В нея не става дума за елементарно в съвременния смисъл на думата, както може да се очаква, а за нещо друго. То е свързано с желанието на Песталоци да намери онези основни елементи на обучението, чрез което се стига до новото знание и без които то не може да бъде усвоено. Така той поставя въпроса за структурата на познавателния процес, неизвестно дали си е давал сметка за това.-По-вероятно е това да е достигнал по пътя на опита. Тези три градивни елементи са формата, числото и думата. Обосновава се с това, че когато човек възприема нещо, в началото е неговата форма, след това забелязва количеството му и накрая името му (думата). Благодарение на тази теория, Песталоци успява по-късно да разработи основите на някои методики по учебни предмети от началното училище. Историците на педагогиката са на мнение, че в практическата си дейност Песталоци налага малко педантично идеята за „елементарното образование”. Изисква твърдо обширно описание на формите, ненужни повторения и т.н. От позицията на 200 години след Песталоци можем да кажем, че с тази теория той отключва възможностите да се потърси психологическия механизъм на обучението, за да може то да се постави на здрави и верни, научни основи. Към педагогическите идеи и приноси на Песталоци трябва да се включат и неговите усилия да разработи методиките на обучение в началното училище, наречено тогава в родината му „народно училище”. Формата и числото като основни елементи го насочват към обучението по геометрия и аритметика. Геометрията позната като „измерване” запознава с различните фигури и други геометрични построения, а аритметиката - с аритметичните действия, в основата на които е десетичната система. Думата или словото насочват търсенията на Песталоци към методиката на езиковото обучение – като запознаване със звуците, обогатяване на речника и граматиката. В основите на ограмотяването, той поставя звуковия метод /звук – сричка - дума/. Полага усилие да разработи методиката на географията, препоръчва наблюденията в природата, използването на картата, моделирането на земни форми. В основата на педагогическата система на Песталоци стои нравственото възпитание и нагледното, достъпно и активно обучение. Изтегляне 439.5 Kb. Сподели с приятели:
|