Тема първа. Общуване в бизнеса
Изтегляне 4.22 Mb. Pdf просмотр
|
| 2. Изисквания при съставянето и оформянето на писменитe документи. Стандартна страница Създаването на документа включва два етапа: съставяне и оформяне. Съставянето е работен процес, при който се формира съдържателната част на документа, като се изисква правилно словесно оформяне на граматическата и синтактичната постройка, която не допуска различни тълкувания. Оформянето е кореспондентска дейност, при която на документа се дава точно определен вид, в съответствие с изискванията, каквито законодателството, вътрешният ред и организацията на работа са установили. Стандартните формати на листа за съставяне на документи, които най- често се използват имат следните характеристики: А4 - основен канцеларски формат (210х297 мм); А5 - половин канцеларски формат (148х210 мм); А3 - двоен канцеларски формат (297х420 мм); А4Н, А4L - символът “Н” означава, че документът е разположен вертикално на листа, а символът “L” - хоризонтално (от френски език Н - haut- висок и L - long- дълъг). Писмените материали и документи се разполагат на лицевата страна на листа (бланката) в границите на печатното поле - рамка, оформена от написания текст. Стандартната машинописна страница при формат А4 и междуредие 1,5 има следните параметри: Горно поле (top) – 2,54 cм; Ляво поле (left) – 3,17 cм; Дясно поле (right) – 3,17 cм; Долно поле (bottom) – 2,54 cм; Header – 1,27 см; Footer – 2,29 см; Брой на редовете на една страница при междуредие 1,5 - 31 (34), а при положение “2” (double spase) за междуредов интервал - 24 реда. 3. Основни правописни правила - правопис и правописна култура ”Умението да се говори просто и красиво е цяла наука” К. Станиславски Съобразеният с правописните правила текст се възприема леко и гладко. Доброто владеене на правописните правила се нарича правописна култура, която помага на образования човек през целия му живот. В съвременната правописна практика, свързана със съставянето и оформянето на писмената документация са се утвърдили като положителни следните принципни положения: 1. Препинателните знаци (точка, запетая, двоеточие, точка и запетая, удивителна, въпросителна, както и препинателните знаци в група) се пишат непосредствено след предшестващите ги думи, след тях задължително се дава интервал. Пример: Когато избирате тон и стил, които съответстват на целите на вашето писмено общуване, тогава документът става още по-ясен и конкретен. 2. Точка не се пише в края на заглавия и след съкращенията от метричната система - м (метър), км (километър), мм (милиметър), л (литър), см (сантиметра) и т.н. Пример: При общуване се спазва 90 см дистанция. 3. Знакът “тире” има няколко предназначения: употребява се като разделителен и съединителен знак (дефис). В тези случай пред и след него не се дава интервал. Пример: научно-технически, кандидат-студентски, по-добре; на мястото на пропуснати думи (предлози, съюзи, глаголи, които са веднъж употребени или се подразбират), преди и след него се дава интервал (голямо тире), например: Примери: Международно висше бизнес училище – Ботевград (пропускаме думата „град“); Основното правило в комуникациите е: „на мислите да е широко, а на думите – тясно“. 4. Между скобите (кавичките) и ограденият от тях текст не се поставя интервал. скобите означават, че заключеният между тях текст има допълнителен, страничен характер. Във всички случаи пояснението, заградено със скоби, стои непосредствено след поясняваната дума. Знакът (/) не е скоба. Той означава деление или дроб: 2/3 от служителите, или има друго значение (най-често замества думата „или”: роден/а...; Отношенията мениджъри/служители са Изтегляне 4.22 Mb. Сподели с приятели:
|