Тема: стратегическо управление на фирма „дерони” оод-хасково разработил: научен ръководител
Стратегическо управление на човешките ресурси
Изтегляне 286.55 Kb.
|
| 1.5.Стратегическо управление на човешките ресурси
Стратегическото управление се определя като комплекс не само от стратегически управленски решения, определящи дълговременното развитие на организациите, но и от конкретни действия, осигуряващи бързото реагиране на измененията във външната среда, което може да доведе до преразглеждане на целите и коригиране на общата насока на развитие. То се основава на човешкия потенциал като най-ценен дълготраен актив (интелектуален капитал) на организациите, ориентира пряката им дейност към изискванията на потребителите, позволява да се постигнат конкурентни предимства в името на оцеляването и развитието в дългосрочна перспектива33. „Основната идея на съвременното управление на човешките ресурси е, че организациите могат да бъдат по-ефикасни, ако управляват човешките си ресурси със средствата на политиките и с използването на практики, способни да доставят на организациите добро количество персонал с адекватно поведение, необходимите компетенции и добро равнище на мотивация”34 От всички ресурси, използвани в дадена организация, човешките ресурси са най-важни – стратегически. Те се поддават най-трудно на управление, защото човек търси мотивация, удовлетворение и сигурност и се нуждае от съответен психологичен климат, за да работи добре. Качеството на човешките ресурси влияе непосредствено върху конкурентните възможности на фирмата и се явява един от най-важните фактори за създаване на конкурентни предимства. От идентификацията на индивидуалните професионални цели с тези на организацията зависи удовлетвореността на човека от взаимодействието с организацията, неговото отношение и принос към дейността й. Съвременното управление на човешките ресурси преживява своята истинска революция. В съвременното информационно общество икономиката на знанието прониква и променя всеки аспект на нашето всекидневие, фундаментално променя съвременните концепции за пространство, време и обем. Въпреки колосалните постижения в областта на информационните технологии, човекът остава капиталът, който може да осигури ефективната реализация на политиката, стратегията и конкурентното предимство. Управлението на човешките ресурси е централна дейност във всяка организация и има все по-голяма значимост за нейното развитие. В този контекст е важно да се придава приоритет на целенасоченото насърчаване за развитие на уменията за демонстриране на очаквано поведение, като се осигурява на хората качествено обучение, полезна обратна връзка и награди за добре свършена работа. Новата парадигма в моделите за управление предполага не строга йерархия, жестоки графици и правила, а нова организационна етика, работа в екип, непрекъснато взаимодействие, непрекъснати нововъведения, обучения и усъвършенстване. Необходимо е обединение на координатите на устойчивото развитие и промяната в съчетание с по-голяма гъвкавост и свобода. В същото време е важно да се подкрепят хората да използват целия си потенциал от способности и възможности, което се постига чрез принципите на интеграцията и трансформацията. За успешното управление и развитие на човешките ресурси е важно да се привличат хора със способности за свързване и подпомагане на различни подходи, стратегии и техники, както и да се развиват служители, които търсят нов стратегически капитал, нови зони на възможности. Необходими са нови стратегии, нови правила и поведения, тъй като новите социокултурни реалности не се съобразяват със старите властови отношения. „Три са основните принципи, на които се основава управлението на човешките ресурси. Първият е свързан с осъзнаването на ценността на човешкия капитал, който поставя акцент върху кариерното развитие, оценката на трудовото изпълнение, стимулирането на персонала и удовлетворяването на потребностите на работещите. Вторият принцип е фокусиран върху възприемането на служителите като основен актив на организацията, който създава устойчива конкурентоспособност и допринася за повишаване на добавената стойност. Третият принцип в управлението на човешките ресурси се отнася до интегрирането на целите на организацията и удовлетвореността на служителите. Постигането на целите на управлението на човешките ресурси изисква прилагане на компетентностите за планиране, прогнозиране, привличане, подбор, обучение, атестиране и кариерно развитие.”35 Развитието на човешките ресурси в организациите е комплексен процес, съчетаващ по уникален начин дейности на индивидуално и организационно равнище, чиито резултати носят ползи както за индивида и организацията, така и за обществото. Това намира отражение в разнообразните акценти на изследователите при анализа и дефинирането на развитието на човешките ресурси в организациите. Различните перспективи, от които в специализираната литература се разглежда развитието на човешките ресурси в организациите, стават основа за по-задълбочено и по-пълно разбиране на неговата същност, състояние и динамика.Развитието на човешките ресурси в организациите може да се разглежда и като целенасочена промяна на знанията и уменията на заетите за постигане на по - високо равнище на индивидуално и организационно представяне. В този смисъл развитието на човешките ресурси в организацията се разбира като целенасочена промяна на качествата на човешкия капитал на заетите, която протича в отделния индивид и се осъществява в определен организационен контекст. Изтегляне 286.55 Kb. Сподели с приятели:
|