организационна типология, чрез която се представят различните модели на адаптивно поведение, използвани от дадена фирма в рамките на една индустрия, пазар или групировка.
Общият модел на адаптация, наричан от Майлс и Сноу още „адаптивен цикъл”, съдържа в себе си три основни проблема: предприемачески, инженерингов и административен.
Предприемаческият аспект на адаптивния цикъл означава идентификация на новите възможности за фирмата и изработването на подходящо фирмено поведение от най-висшето до най-низовото фирмено равнище.
Инженеринговият проблем се отнася до формирането на система, която прави възможно практическото решаване на предприемаческия проблем на оперативно равнище.
Административният проблем е свързан с провеждането на фирмата на съответната организационна адаптация към промените във външната среда, с търсенето на адекватна организационна система, способна да реши предприемаческия и инженерния проблем.
На основата на предишни чужди и свои изследвания Майлс и Сноу извеждат четири основни типа стратегии, чрез които една фирма може да се адаптира към промените в заобикалящата я среда: проспектор, защитник, анализатор и реактор.
Проспектор
Тази стратегия е предназначена за адаптация към динамична, развиваща се външна среда, където откриването и реализацията на нови възможности е по-важна задача в сравнение с постигането на краткосрочната ефективност. Чрез стратегията на проспектора фирмата се стреми да открие и реализира нови пазарни възможности посредством въвеждането на нови продукти и услуги, поддържайки и развивайки репутацията си на иноватор в съответната индустрия, пазар и кръг от потребители. С помощта на проспектора фирмите реализират чести промени, които да им осигурят конкурентни предимства. За да прилага такава стратегия, фирмата трябва да развие и поддържа гъвкави инженерингови и административни системи. В повечето случи тази стратегия се прилага от големи водещи фирми и отчасти от средни фирми.