Меркантилизъм- място и роля в икономическата мисъл

Тема 1. Въведение в дисциплината икономически теории. Меркантилизъм и физиократи.
6
Във Великобритания търговията и мореплаването се очертават като най-надеждните източници на богатството. През XVI век една твърде стриктна регламентация на размяната си поставя за цел да осигури положително салдо от злато чрез въвеждане на принципа за „баланс на договорите". През XVII век законите на Кромуел и на Чарлз II за корабоплаването осигуряват защитата на търговската флота и разоряват Холандия: един чуждестранен кораб не може да внесе в Англия друго, освен стоки, произведени в неговата собствена страна
(какъвто не може да бъде случаят с холандските кораби); освен това търговията между
Англия, Америка, Африка и Азия е разрешена само чрез кораби, произведени в английски корабостроителници и обслужвани от английски екипажи и офицери. Така Лондон измества
Амстердам и става главен център на международните търговски потоци.
Ако в Англия „търговецът пишеше за търговец, то в Германия официалното лице пишеше за официално лице". Така се формира една камералистка наука (Kameralwissenschaft), загрижена преди всичко да изработи доктрина за държавата и за публичната администрация.
2
Периода на утвърждаване на икономическата наука след древногръцките мислители се продължава от меркантилистите. Те не представляват единна школа, обаче известното сходство между техните възгледи позволява да се отделят в особено направление на икономическата мисъл.
В повечето случаи това са делови хора и държавни дейци излагащи своите възгледи под формата на памфлети по злободневни теми на деня. Меркантилизмът възниква в хода на борбата за национална държава, която се стреми да получи самостоятелност. Тази борба съдържа два момента. Първо – да се достигне вътрешно единство на страната като се преодолеят всички прегради за обединението на феодалните раздробености и второ – с преодоляване властта на католическата църква. По такъв начин ако древногръцките философи и средновековните мислители се стремят да покажат как трябва да действа отделно взетото домакинство или търговец, то меркантилистите се опитват да дадат нормативно описание за дейността на държавата
. Меркантилизма може да се представи като съчетаване на два подхода. Първо – това е извеждане на преден план на интересите на националната държава. Могъществото на държавата е главна цел и достигането на тази цел става с усилията на цялото общество. Благосъстоянието на отделните поданици има смисъл ако служи за усилване на държавната мощ. Втората характерна черта на меркантилизма е протекционизъм – т.е. защита на интересите на националните производители.
При това меркантилистите поставят акцента върху анализа на сферата на обръщението, оттук става ясен и смисъла на това направление. Важен елемент на меркантилните възгледи е разбирането им за неизменност на световните запаси от ресурси. В тази връзка за главен показател за могъществото на страната меркантилистите считат натрупването на запаси от благородни метали.
Държавата с всички сили трябва да привлича на своя територия съкровища. Това произтича от значенето на парите в икономиката. Парите се разглеждат като своеобразен капитал, увеличаването на количеството на който довежда до ръст на производството. От друга страна, парите изпълняват важната функция на средство на обръщение и облекчават обмена. Затова разширяването на паричните запаси на страната довежда до увеличаване на икономическата активност, а следователно и до нейната мощ. На тази идея /влиянието на парите върху реалния доход и заетостта/ обръща внимание по – късно Дж. М. Кейнс, който оценява теорията на меркантилизма по – висока от тези на класиците и неокласиците. Методите които предлага меркантилизма са различните в отделните периоди. Ето защо се говори за ранен и късен меркантилизъм. Ранният меркантилизъм, или системата на паричния баланс, обхваща 15,16 век .
Тезата е че доколкото богатството, това са парите главната цел на държавата се състои в привличането в страната на пълноценни монети /благородни метали/ от чужда валута и

Тема 1. Въведение в дисциплината икономически теории. Меркантилизъм и физиократи.
7 възпрепятстването на изтичането зад граница на собствена валута. Това се постига с принудителни средства и забрани. По нататъшния подход демонстриран от меркантилистите през 16 – 18 век получава названието „система на търговския баланс“. Целта остава същата, изменят се средствата за нейното достигане – трябва не да се препятства изнасянето на пари от страната, а да се стимулира привличането им в страната. В тази връзка Томас Ман е един от първите икономисти, който разработва „концепцията за търговския баланс „. Застъпва тезата, че салдото на търговския баланс е важен източник за натрупване на богатство в страната. Целта е максимизация на положителното салдо на търговския баланс. За постигането на това се използва протекционистична политика, както по отношение на външната търговия, така и по отношение на промишлената политика.
Като цяло
приносът на меркантилистите към икономическата наука е незначителен. Те са загрижени главно да предлагат ограничения на политическата икономия. Техните изследвания върху националното стопанство, протекционизма и размяната не се безинтересни, но слабостта на тези автори идва от това, че те изхождат от местните стопански реалности, които Шмолер нарича „изкуствен механизъм, чиито многобройни части не могат да бъдат поддържани в равновесие, освен чрез цял набор от правила и наредби".
Меркантилистите нямат системно виждане върху стопанството и неговото функциониране.
В края на XVII и началото на XVIII век няколко труда бележат известно усилие за систематизиране, което се развива в течение на целия XVIII век.
Сър Уилям Пети
(1623 - 1687 г.), в своята „Политическа аритметика" се стреми да анализира икономическите проблеми от статистическа гледна точка.
Кантийон
(1680 -1734 г.) е този, които открива научната фаза на политическата икономия чрез своя основополагащ труд „Очерк върху природата на търговията като цяло" (1755 г.). Той е първият, който представя едно съгласувано виждане върху икономическите явления и задълбочено анализира (още преди Жан- Батист Сей) функцията на предприемача, който извършва определени плащания спрямо факторите на производството и продава на нефиксирани цени, поемайки по този начин рисковете на производството. Кантийон дава за първи път едно цялостно виждане за икономическата
„верига". Шумпетер ( в „История", стр. 222) му приписва бащинството на Икономическата таблица, която Кене по-късно точно формулира.
3

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: