Тема Въведение в дисциплината икономически теории

Тема 1. Въведение в дисциплината икономически теории. Меркантилизъм и физиократи.
11 5. Леонтиев, В., Есета по икономика, С., 1994.
6. Шумпетер, Й.; История на икономическия анализ, част 1, С., 1995 г.
7. Бекер, Г.; Теория на цените, С., 1993 г.
8. Фридман, Д., Теория на цените, том 1, С. 1993 9. Икономически теории /прозрения и пристрастия на великите икономисти/, трето издание, Велико търново, 2000, отг. Редактор проф. М. Кънев;
10. Бекярова, К., Пипев, И., Икономически теории, С. 2002 11. Григоров, К. История на икономическите учения, шесто издание, С., 1982 12. Икономически теории, първа и втора част под общата редакция на доц. д-р
В.Владимиров, В., 1999, 2001 г.
ВЪПРОСИ ЗА САМОПОДГОТОВКА
1. Кои са основните подходи, чрез които може да се представи същността на меркантилизма
2. Кои са основните класи в “икономическата таблица“ на физиократите
3. Каква е същността на учението на физиократите за „чистия продукт“
4. Дайте примери за съвременни прояви на протекционизъм

1
Тема 2 . Английската класическа школа - въведение.
В тази тема разглеждаме мястото и основните теоретични постановки на класическата школа. С нейното възникване може да се говори за завършване на етапа на формиране на икономическата теория. Тълкуваме класическата школа като значимо направление от икономическата наука през втория период от нейното съществуване.
Очаквани резултати. В края на тази тема ще можете да:
-
Интерпретирате основните черти на класическата школа;
-
Очертавате параметрите на учението на Адам Смит и анализирате основните му теории;
-
Интерпретирате учението на Д. Рикардо;
-
Оцените мястото на Ж. Б. Сей в развитието на икономическата теория;
-
Сравнявате постулатите на класическата школа с тези на историческата школа;
Основни понятия: стойност, закони на движение, икономически човек, невидима ръка, разделение на труда, рента, национални особености, закон на „Сей“, laissez faire, laissez passer, икономически либерализъм.
През 1764 г. професорът по морална философия от университета в Глазгоу Адам Смит, по време на едно свое пътуване из Франция, влиза в контакт с физиократите. През 1776 г. той публикува „Богатството на народите" - първия забележителен труд на английската класическа школа. Впоследствие - до 1850 г., тази школа излъчва знаменити представители и бележити трудове на икономическата наука.
Томас Робърт Малтус (1766 - 1634 г.) се прочува със своя „Очерк за принципа на народонаселението" (1-во изд. през 1798 г, 2-ро изд, през 1803 г. и 6-о изд. през 1826 г.), който фактически засенчва един друг негов труд - „Принципи на политическата икономия и на данъците" (1820 г.). В последния някои съвременни автори, между които и Кейнс, откриват част от своето вдъхновение.
Дейвид Рикардо (1772 - 1823 г.), банкер със строга логика, изработва „Принципи на политическата икономия и на данъчното облагане"(1817 г.), като изхожда от критиката на
„Богатството на народите". Така той създава една система, чиито заключения произтичат неумолимо от основните аксиоми - една съгласувана цялост от инструменти за анализ с универсално приложение.
Джон Стюарт Мил (1806 - 1873 г.) се отличава както с трактата си „ Логика" (1843 г.), така и със своите „Принципи на политическата икономия и някои техни приложения към

Тема 2 . Английската класическа школа - въведение.
2 социалната философия" (1848 г.). Тази книга представлява най-забележителният синтез на класическата система, като в същото време е едно усилие за съчетаване учението на Рикардо с трудовете на Жан-Батист Сей (1767 - 1832г.). Последният, бидейки голям френски индустриалец и преподавател по политическа икономия, по думите на Л. Боден „поставя личността на предприемача върху икономическата сцена" и излага знаменития закон за задграничните пазари. Според него „продуктите се разменят срещу продукти" и така се изключва възможност-та от криза на общо свръхпроизводство.
Теоретичната мисъл на английските класици се характеризира със специфични нюанси.
8
Главните черти на класическата система могат да се дефинират чрез три особености:
1. На първо място тя предлага една статична гледна точка върху стопанството, центрирана в процеса на формиране на стойността и цените на стоките. Около естествената им стойност, пропорционална на производствените разходи, гравитира тяхната текуща цена, която не може да се отклони от първата без незабавната намеса на корективните сили. За английските класици производствената цена на една стока има тенденция да се свежда до вложения а нея труд. Адам Смит приема философската теория за стойността на труда. Според нея стоките придобиват стойността на труда, необходим за създаването им, който се компенсира от тяхното притежание. Тази теория се прилага изцяло само по отношение на природата. А. Смит построява още една икономическа теория, при която разменната стойност на една стока има тенденция към изравняване с течение на времето със заплатата, рентата от земята или лихвата от капитала, необходими за получаването на тази стока.
Рикардо изключва поземлената рента, която според него е само последица от цената на продукта; той поставя ударението върху труда, на който подчинява капитала. Така Карл Маркс намира у Рикардо своята чиста трудова теория за стойността.
Теорията за цените се допълва от теорията за разпределението, която се опитва да обясни рентата от земята, заплатата, лихвата и печалбата.
Английските класици се опитват да открият законите на тези явления, т.е. да формулират общия и неизбежен характер на определени отношения, независимо от техните последствия - ползотворни или разрушителни. Това подтиква Карлайл да разглежда политическата икономия като „мрачна наука". А Джон Стюарт Мил от своя страна различава законите на производството (които той смята за необходими) от законите на разпределението, които зависят от институционалните и обществените фактори.
2. Класическата система представя една обща гледна точка върху еволюцията на стопанството, често пренебрегвана от коментаторите, но която неотдавна получи много по- сериозна оценка. Така започна да се говори за „грандиозната динамика" на класиците (Дж. У
Баумол).
Трите решаващи елемента на тази динамика са:
□ принципът на народонаселението, провъзгласен от Малтус. Според него при отсъствие на задържащи фактори, населението има тенденция да нараства в геометрична

Тема 2 . Английската класическа школа - въведение.
3 прогресия, докато хранителните продукти имат тенденция да се увеличават в аритметична прогресия;
□ законът за намаляващата възвръщаемост, според който допълнителният труд, упражнен върху определена земя, създава намаляващи темпове на растеж на добива. Този закон посочва тенденцията за неотклонно намаляване на площите на добрите, обработваеми, плодородни земи;
□ принципът на натрупването, според който вложението, което увеличава капитала на общността и позволява разширение на производството, зависи от нивото на печалбата, като ръстът на печалбите служи едновременно за стимул на инвестициите и за източник на доходи, който прави спестяванията възможни.
Изхождайки от своите принципи, английските класици показват как прогресиращата икономика има тенденция да се превърне в стационарна икономика. Прогресиращото състояние се характеризира с високо равнище на инвестициите, което увеличава както общата продукция, така и заплатите. Това води до нарастване на населението, понеже работниците имат склонност да увеличават своите семейства, когато почувстват повишаване на жизненото си равнище. Но поради ограниченото количеството на земите се появява намаляваща възвръщаемост от допълнителния труд. Тъй като населението се увеличава, след като бъде платена рентата за земята, заплатите имат тенденцията да поглъщат целия общ продукт. Така доходоносността на инвестициите намалява, докато накрая импулсът за инвестиране изчезне напълно. По този начин се стига до стационарното състояние.
За Джон Стюарт Мил стационарното състояние, ако е съчетано със стагнация в материалната сфера, може да подтикне индивида да се обърне към интелектуално и нравствено самоусъвършенстване и да потърси, далеч от „арената, където хората се тъпчат с крака, блъскат с лакти, смазват и преследват", свободно време и усамотение, които са условия за неговата себереализация.
3. И накрая, английските класици предлагат това, което Алфред Маршал нарече
„система на икономическата свобода". Те смятат, че в лоното на определена институционална рамка именно безличният механизъм на пазара е този, който позволява да се хармонизират по най-добрия начин индивидуалните интереси. „Производителят - пише Смит в един от знаменитите си текстове - не търси друго, освен собствената си печалба", но „в този случай, както и в многото други, той е принуждаван от една невидима ръка да преследва цел, различна от неговите първоначални намерения".
Лайънъл Робинс доказва в своето изследване върху теорията на политическата икономия при английските класици, че тяхната система, макар и да не е била хармонична, почива от една страна върху строг анализ на цялостната икономическа активност, а от друга - върху един извъникономически принцип - принципа на полезността. Според него всички действия, закони и институции се оценяват в зависимост от техния принос за човешкото благосъстояние. Така английските класици скъсват с всички етични и теологически системи в полза на индивидуалния утилитаризъм, при който щастието не може да бъде наложено и не съществува по друг начин освен чрез субективната, преценка на заинтересуваните.

Тема 2 . Английската класическа школа - въведение.
4
Подобна концепция не изключва ролята на държавата, чиято главна задача е да установява правилата, в рамките на които ще се осъществяват индивидуалните инициативи.
Пазарът е творение на човека. Той може да функционира задоволително само в рамките на една добре приспособена околна среда: „Невидимата ръка - пише Робинс - е тази на законодателя, т. е. ръката, която отстранява от сферата на търсенето на личния интерес онези възможности, които не се хармонизират с общественото благо." Но след като пазарът бъде веднъж създаден и започне да функционира, става вредна всяка намеса в неговата дейност .
Според историческите условия и еволюцията на обществата все пак „предписанията" на държавата варират. Бентам сравнява ситуацията в Англия, където сферата на индивидуалната активност е твърде широка, с тази в Русия при Петър Велики, където
„списъкът на спонтанните действия е почти празен, а този на предписанията е пропорционално изобилен."
Ако трябва да резюмираме интелектуалната ориентация на английските класици, ще бъде достатъчно да цитираме коментара на Рикардо върху дефиницията на Ж. Б. Сей от 1814 г. за политическата икономия. Според Сей „задачата на политическата икономия е да изясни как се формират, разпределят и консумират богатствата". Рикардо пояснява това в своите
„Бележки по Малтус": „Г-н Сей много точно отбелязва, че задачата на икономиста не е да дава съвети Той е призван да ви подскаже как можете да станете богат, а не да ви съветва да предпочетете богатството пред безгрижието, или бедността пред богатството" ,

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: