Тема 1. Въведение в дисциплината икономически теории. Меркантилизъм и физиократи.
8
Физиократите.
След 1760 г. около д-р Кене ( лекар на краля и протеже на мадам дьо Помпадур) започва да се оформя една „секта" на „философите-икономисти".
През 1756 - 1757 г. Кене публикува в Енциклопедията три статии: „Чифликчия", „Зърнени храни" и „Население", а през 1758 г. се появява неговата „Икономическа таблица", в която той си поставя за цел да покаже обръщението на икономическите блага в общественото тяло, както Харвей (1578 - 1657) век по-рано открива законите на кръвообращението в човешкото тяло; през 1760 г. той допълва и завършва таблицата чрез своите „Общи правила за икономи- ческо управление на едно земеделско кралство".
Тази „секта" има за главни членове маркиз дьо Мирабо („Селската философия", 1763 г.);
Дюпондьо Немур („Физиокрацията, или същностното устройство на най-изгодното правителство за човешкия род", 1761 г.); Мерсие дьо Ривиер („Природният и естествен ред на политическите общества", 1767 г.); абат Бодо и Льо Троен.
Школата на физиократите в значителна степен противостои на възгледите на меркантилистите, защитавайки
идеята за свободната, с нищо неограничена търговия.
Физиократите първи превръщат икономическата наука от нормативна /отговаряща на въпроса какво е необходимо да се прави/ в позитивна /давайки отговор на въпроса какво е действителното състояние“. При това те принасят акцента на икономическите изследвания върху материалното производство. Именно затова с учението на физиократите започва втория етап на историята на икономическата наука.
Физиократичната доктринасе появява отначало като учение „за природния и естествен ред". Според тази концепция съществуват абсолютни, неизменни и универсални природни закони, установени от Върховното Същество: очевидността и посредничеството на разума позволяват на човека да открие този желан от
Бога ред - най-добрият, който може да бъде измислен.
„Под физически закон се разбира - пише Кене в „Природно право" (1765 г.) - закономерното протичане на всяко естествено физическо явление, което очевидно е най- изгодно за човешкия род. Под морален закон се разбира правилото на всяко човешко действие от морален характер, съобразено с физическия ред, който очевидно е най-изгоден за човешкия род.
Тези закони формират целостта, която наричаме природен закон."
В резултат на това позитивните закони трябва да бъдат отражение на природните закони:
„Повелите на монарсите, които ние наричаме позитивни закони, трябва да бъдат само декларативни актове на природните закони от обществен характер,
установени от Върховното Същество" (Дюпон дьо Немур). Суверенът трябва да охранява природния ред: философията на природния ред намира своята кулминация в политиката на просветения деспотизъм, идеята за който пронизва знаменития разговор между Екатерина Велика и Мерсие дьо Ла Ривиер.
Все пак ще бъде погрешно да се спираме само на този увенчаващ характер на физиократичната система, без да виждаме в нея друго освен една теологична концепция.
Вярванията на Кене със сигурност са могли да повлияят върху неговите политически препоръки и оценъчните му съждения, но икономическата му теория (аналитичната част на неговия труд) е освободена от
такива въздействия, доколкото се опира върху прякото наблюдение над икономическите факти. В своя „Диалог за търговията" (1766) Кене съветва:
„Посещавайте фермите и работилниците и наблюдавайте..."; говорейки за отношенията между различните класи, той пише: „Развитието на тази търговия между различните класи и
Тема 1. Въведение в дисциплината икономически теории. Меркантилизъм и физиократи.
9 нейните естествени условия въобще не са хипотетични. Всеки, който пожелае да размисли върху това, ще види, че те са точно копирани от природата."
В своето теоретично обосноваване Кене изхожда от
Сподели с приятели: