Тема Въведение в дисциплината икономически теории
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
| следния принцип: „Да се постигне максималното възможно увеличение на наслаждението при възможно най-строго ограничаване на разходите." От друга страна, той е убеден, че максималното задоволяване на нуждите на всички членове на обществото ще доведе (в условията на пълна конкуренция) до възможност за всеки да осъществи своя личен интерес. Като изхожда от тази взаимна допълнимост на индивидуалните интереси, Кене стига до извода за съществуването на универсална хармония между интересите на обществените класи. Илюстрирайки как всяка класа зависи по отношение на жизнените си условия от другите класи, „Икономическата таблица" е един опит за доказване на тази концепция. Тя обаче е преди всичко първо представяне на икономическия кръгооборот, на взаимозависимостта между икономическите дейности, на връзките между производството и разпределението: тя показва как селското стопанство предлага един „ чист продукт ", който впоследствие се разпределя между различните класи на обществото. За Кене и физиократите производителна е само земята - тя е единствената, която е в състояние да предложи и произведе чист продукт, т.е. да предостави добив над предварително вложеното. Други дейности (производството и търговията) са „безплодни", тъй като трансформират благата, без да ги умножават. Кене отличава класата на собствениците (или владеещата и разпределяща класа), класата на чифликчиите и безплодната класа (тази на индустриалците, търговците, надомните работници и свободните професии). Класата на чифликчиите получава чист продукт: тя запазва известно количество семена за посев, за изхранване на животните и за собствена издръжка; после отдава останалото (под формата на аренда) на класата на собствениците. Класата на собствениците получава тази аренда като възнаграждение за поземлените вложения, които е направила с цел да разработи и оползотвори земята. Част от тях тя връща на класата на чифликчиите срещу покупката на хранителни продукти, а друга - на безплодната класа в замяна на фабрични такива или услуги. Безплодната класа получава тази част и я връща на земеделците в замяна на необходимото препитание. С това „кръгът" се затваря. 4 Коментирайки тази част от труда на физиократи- те, Шумпетер пише в своите „Епохи" (гл. II, 3): „Те показват как през целия икономически период в стопанството навлиза ново количество от стоки - произхождащи, съгласно техния начин на мислене, от неизчерпаемата съкровищница на природата, които стават притежание и преминават нататък през различните групи от членове на това стопанство, докато се достигне финалния стадий на обръщението. Тези групи се характеризират със специфични функции и процесът на обръщение на стоките между тях се осъществява чрез размяна. Актовете на размяна формират звената на веригата, която свързва всички тези групи или класи. Така икономическият живот на една нация се представя като цялостна система от връзки на размяна, която (периодично подновявайки се) запълва пространството между производството и потреблението. Количеството на стоките, произведено през икономическия период в икономическата система, е разглеждано като социален продукт, който във всички случаи бива преразпределян." Чрез своята „Икономическа таблица" Кене и физиократите въвеждат понятието за взаимозависимостта на икономическите дейности, които Валрас по-късно преоткрива: те възприемат един метод на анализ, който Леонтиев възкресява през XX век. Формализирайки отношенията между основните обществени класи, те очертават онова равновесие от глобални количества, което кейнсианците изучават след 1936 г. Тема 1. Въведение в дисциплината икономически теории. Меркантилизъм и физиократи. 10 Школата на физиократите е своеобразен френски вариант на класическата икономическа теория. Най- важната отличителна особеност на тази школа е, че тя изгражда своята икономическа система върху представата си за земеделието като единствена производителна сфера на стопанството и налага догмата за земеделския труд като единствен производителен труд създаващ богатството. Основа на икономическата система на физиократите е учението за „чистия продукт". Той е равен на чистия доход на обществото и се създава в земеделието. В схемата на физиократите този „дар на природата" е излишък на материя над вложената в производството. И едновременно с това е излишъкът, който остава след като от произведената продукция се приспаднат разходите за производство. Ето защо чистият продукт изпъква обективно като добавъчна стойност. Той се дели на две части: едната е за преживяване, а другата - за излишък, което е фактически поземлената рента. Ето защо чистият продукт приема икономическата форма на поземлена рента, която фермерите изплащат на земевладелците. Размерът на чистия продукт зависи от равнището на работната заплата (която в схемата не превишава минималните средства за съществуване). Един от най-съществените приноси на физиократите и по-конкретно на Ф. Кене е свързан с неговата Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|