Тема Въведение в дисциплината икономически теории
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
| очакващия агент" - възприема се, че институциите играят толкова важна роля за формирането на очакванията, колкото и психологията. Например фирмата не трябва да бъде разглеждана като чисто психологическа единица - начинът, по който се взимат решенията в тази система не може да се обясни само с психологията ; тя не е хомогенна, функционално ограничена общност, а хетерогенна, разпръсната и разпокъсана единица. Като не се отрича значението на психологи- ческата страна се приема, че ударението следва да се постави върху институционализираните структури. „ ...културата, договореностите и институциите оцветяват възприятието и оценката и играят много важна роля при формирането на очакванията". Очакванията не трябва да бъдат разглеждани както в теорията на Кейнс като екзогенен, а като ендогенен фактор. Екзогенен става процесът на формиране и еволюция на институциите, който изисква задълбочен сравнителен исторически анализ. Подобна слабост се открива и в „рационалистичната концепция за действие" на Кейнс. Тя се гради върху индивидуалния разум и оценка като основа за взимането на решения, като се пренебрегва въздействието на институционализираните структури и практиката. В обяснението на човешкото поведение Кейнс повтаря тезата на ортодоксолната икономическа мисъл, като обвързва концепцията си с емпиричната постановка, че основа за преценка са възприятията и познанието на „световната информация" Друга често подлагана на критика област от теорията на Кейнс е неговото отношение към правителството и държавата. Отказът му да вземе предвид целите и влиянието на институциите го довежда до предположението, че правителствата винаги могат да бъдат убеждавани да действат в името на общия интерес. Този нереалистичен и елитарен възглед почива върху класическото либерално схващане за „... ненакърнимото разделение между държавата и обществото от граждани", при което във второто преобладава частният интерес, а държавата се управлява от „крале философи". 11 „Аз очаквам да видя държавата, която, бидейки в състояние да изчисли пределната склонност на капиталовите стоки в дълга перспектива и на базата на общата социална изгода, да поеме нарастващата отговорност за пряко организиране на инвестициите, защото изглежда вероятно изчислените върху описаните по-горе принципи Тема 6. Кейнс и еволюцията на кейнсианството 11 колебания в пазарната оценка на пределната ефективност на различните типове капитал да бъдат прекалено големи, за да се компенсират с каквито и да било възможни промени в лихвения процент" 12 Основната слабост на „Общата теория" в сравнение с хипотезата за рационалното поведение е интерпретация на дълго срочните очаквания от Кейнс като екзогенни елементи на два модела. „Неговата теория разделя икономическия свят на две части: детерминирани отношения между инвестиции, производство, заетост, доход, спестявания и т.н. от една страна, и недетерминираните дългосрочни очаквания, от друга ..." 13 . Ефектът от тази постановка в теорията на Кейнс е най-осезаем за Запада в периода на 50-те и 60-те години, когато разглеждането на очакванията като недетерминирана променлива дава теоретическа възможност за конструктивна държавна намеса в икономиката и задушава възраждащата се идея за саморегулиращия се механизъм. Неспособността на Кейнс да вземе под внимание процесите, в които се формират очакванията и се определят инвестициите, принуждава защитниците на хипотезата за рационалните очаквания да изоставят идеята за „истинската несигурност" и да компенсират липсата й, като включат очакванията в кръга на детерминираните променливи. По този начин „ пробивът" в теорията на Кейнс е запушен и привържениците на хипотезата претендират за създа- ването на един завършен, затворен икономически модел. 14 Схващането, че „първичните настроения" направляват инвестиционните решения, може да бъде разглеждано като основно в теорията на Кейнс и в същото време като негова уязвима теза. Една автономна промяна в дългосрочните очаквания на предприемачите може да постави преграда между ефективно търсене и производство при пълна заетост, изискваща държавна стабилизационна политика за достигането й. Автономното възникване на промени в дългосрочните очаквания се разглежда като слабо звено в теорията. Ако теорията на Кейнс не може нито да обясни, нито да предскаже тези промени, значи в нея липсва някакъв основен елемент. Корените на концепцията за „първичните настроения" се крият в ранните разработки на Кейнс върху „Теорията на вероятността" и по-късната „Теория за поведението на предприемача". Анализът на глава XII от „Общата теория", където се съдържа определението на понятието, показва фундаменталната разлика, която прави Кейнс между „спекулация" и „покупко-продажба на ценности" (реални или фиктивни) като очакване на различия в цените и „предприемачество", като синоним за нови инвестиции в реални ценности. 15 „Освен нестабилността, породена от спекулациите, съществува и нестабилност, дължаща се на характерни черти от човешката природа, по силата на които голяма част от нашата икономическа дейност зависи повече от спонтанен оптимизъм, отколкото от математическо очакване от морален, хедонистки или икономически характер. Повечето от нашите решения за позитивно действие, чийто последствия ще настъпят в бъдеще, могат да бъдат разглеждани само като резултат от „първични настроения" - спонтанен тласък по-скоро към действие, отколкото към бездействие, който не възниква на базата на отчитане на пресметнатото произведение от умножението на количествените ползи с количествените вероятности. Ако първичните настроения изчезнат и спонтанният оптимизъм угасне и ни остане да разчитаме само на математическата прогноза, „предприемачеството" ще отмре...". 16 „Преценявайки перспективите на инвестициите, ние трябва следователно да отчитаме нервите, склонността към истерии, и дори храносмилането и реакциите спрямо промените във времето на онези, от чиято спонтанна дейност зависят тези инвестиции". 17 Ж). Анализа на „несигурността и доверието". Тема 6. Кейнс и еволюцията на кейнсианството 12 Интерпретацията на „ несигурността " и „ доверието " заема главно място в новия подход на Кейнс - индуктивната база на този подход са наблюдението на пазара и деловата психология. Основният извод от анализа на Кейнс гласи, че точната стойност на реалните ценности не може да бъде прогнозирана, поради съществуващата несигурност - вероятността статистика за очакваните доходи е невъзможна, поради липсата на подходяща информация за бъдещи събития. Ето защо вероятността придобива съществено значение в процеса на взимане на решения и „първичните настроения" по отношение на бъдещите приходни разходи като очаквана стойност са в основата на този процес. Несигурността не може винаги да бъде сведена до вероятността прогноза, поради което инвеститорът прибягва до алтернативни източници за ориентация: надежда, проучване на общественото мнение, удовлетворение от начинанието, заменящи отвлечените преценки за очакваната стойност. По този начин в теорията на Кейнс първичните настроения наред с лихвения процент, технологичния процес и другите променливи предопределят инвестициите. Промените в доверието, дислоцирайки инвестиционните нива, разширяват или съкращават капиталовложенията, а заедно с това и съвкупното търсене, равнището на доходите и заетостта. „Индивидът е предмет на вълненията на стадото . „Трябва просто да припомним, че човешките решения, отнасящи се за бъдещето, било по лични, политически или икономически въпроси, не са зависими само отточни математически очаквания, тъй като не съществува база, за да се направят такива изчисления; и че нашата вродена подбуда към дейност е тази, която движи света, като рационалната половина от нашето собствено аз избира между алтернативите по най- добрия възможен начин, изчислявайки, където можем, но и често прибягвайки за мотивирането си до каприза, усета или шанса". 19 Причините за несъгласието на съвременните макроикономисти с концепцията за „първичните настроения" са от методологически характер. При преобладаващия начин на макроикономическо мислене се търси „еднакъв модел на поведение" във всички икономически агенти, който да е рационален и да съответства на моделиращата динамично стабилна система. Лимитирани по този начин, очакванията на инвеститорите не подлежат на други сътресения, освен на предизвиканите от „неочаквана обективна информация". Така дългосрочните очаквания губят способността си да влияят върху икономиката, когато се окажат извън модела, т.е. „тя се превръща в екзогенен елемент и придобива качеството на произволно действащ фактор". В методологичната структура на Кейнс първичните настроения не са произволни елементи, а са логически следствия от неговия подход. Той отразява мнението, че нито един метод не може задоволително да дава обяснения или прогнози в рамките на такава социална наука като икономическата теория. Към края на 30-те години повечето икономисти достигат до извода, че сравнително неголеми изменения на търсенето са способни да предизвикат значителни изменения в производството и заетостта. Кумулативното въздействие на падането на разходите, производството, доходите и промяната на очакванията могат да превърнат неголемите сътресения в икономиката в огромни разрушения, защото в нея няма достатъчно мощни стабилизиращи сили. Икономиката може неопределено дълго време да е в такова състояние, при което обемът на производството е много по-нисък от възможния, а равнището на безработица да е високо. Основните кейнсиански възгледи за икономическите проблеми се базират на специфичните предпоставки, от които изхождат Кейнс и неговите привърженици. Почти всички те засягат въпросите на системната икономическа координация. От значение става въпросът дали се предава информацията в пазарната икономика достатъчно бързо и безпрепятствено, за да ограничи и неутрализира последствията от дестабилизиращите я икономически решения или тези Тема 6. Кейнс и еволюцията на кейнсианството 13 икономически решения се засилват от разпространяването в икономиката на такива сигнали, които засилват общата дестабилизация. В своята теория Кейнс издига две основни възражения срещу класическото разбиране за пазарно равновесие. Законът на Сей не действа в макро мащаб. В съвременни условия производственото предлагане не може да създаде собственото си търсене. Не предлагането създава търсенето, а търсенето създава собственото си предлагане. Спестяванията не са непременно равни на инвестициите. РЗ като цена на работната сила не е достатъчно гъвкава. Измененията в отделните сектори на икономиката не се компенсират взаимно и може да доведат до изменения и в съвкупното търсене като цяло. Противоположността между класическия и кейнсианския подход към този фундаментален въпрос проличава много добре при анализа на спестяванията. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|