Съмненията на Д. М. Кейнс

Тема 6. Кейнс и еволюцията на кейнсианството
9 съкращаването на съвкупното търсене няма да може да доведе до растеж на покупателната способност на парите, а ще се прояви само в съкращаване на производството.
Паричната сума, намираща се у населението, ще нарасне в резултат на съкращаване на разходите само при „други равни условия". Но условията в икономиката няма да останат „равни", ако доходите се съкращават със същия темп, както и разходите. Самото съкращаване на производството предполага и едновременното съкращаване на доходите, тъй като хората получават доходи от реализирани стоки и услуги, а именно тяхното производство се съкращава.
Ако при свиване на БНП паричната маса не се изменя, то отношението на паричните запаси към доходите действително ще нарасне, но това не означава задължително, че населението ще има повече пари, отколкото желае да има. На базата на тези разсъждения се формира още едно съмнение у Кейнс: търсенето на пари може съществено да се увеличи. Тъй като населението ще предвиди настъпването на икономическия спад, следователно ще се формират очаквания, че стойността на парите ще нараства.
Намаляването на лихвените проценти и другите разходи, което обикновено се наблюдава по време на спад, според Кейнс е способно да подпомогне производството и да създаде стимули за инвестиции. Той поставя под съмнение дали падането на лихвения процент ще е достатъчно, за да се преодолеят и компенсират породените от спада песимистични очаквания.
Ролята на очакванията.
Кейнс подчертава важната роля на очакванията. Анализът на този проблем отличава теорията на Кейнс и затова ще се спрем на него по-подробно.
7
Кейнс предлага „психологическа" и „рационалистична" интерпретация на човешкото поведение, квалифицирана от „неопределеното, несигурно бъдеще". Но едновременно с това предположението му, че „държавният персонал" действа под знака на разума, подсказва за известна непоследователност в неговата теория.
Очакванията, от които зависят решенията в деловия свят, се появяват за първи път в глава
V на „ Об щата теория". Те се разделят на две групи.
8
Първата, наречена „група на краткосрочните очаквания", е свързана със стойността, която производителят очаква да получи от текущото производство. Втората група - на „дългосрочните очаквания" - е свързана с очаквания бъдещ доход от инвестиции в допълнителни основни средства за производство. Кейнс отделя голямо внимание на „очакванията" и техните ефекти върху нивото на производството и заетостта - той смята, че
„очакванията" от предишния период, определяли тогавашното равнище на производство, остават вградени в стойността на текущите инвестиции. Безспорно по-голям интерес за Кейнс представлява втората група очаквания - дългосрочните, които според определението му, са
„предположения за бъдещи икономически и други събития, направени с минимално количество информация". Липсата на точна информация за очакваните инвестиции и доходи свежда прогнозните оценки до чисти предположения, които могат да бъдат ревизирани при необходи- мост.
9
В тази схема на пълна неопределеност и несигурност Кейнс избира социалната психология като методологична основа. Неговата теза почива върху твърдението, че в своето поведение хората се ръководят (или просто копират) действията на останалите - по такъв начин инвестиционните решения се вземат на базата на установената практика или на „договореност от миналото".

Тема 6. Кейнс и еволюцията на кейнсианството
10
Ограниченията, които поставя несигурността на пазарната система върху възможността на хората да вземат рационални решения за бъдещето, са причината за формулираните от Кейнс изводи и препоръки относно необходимата икономическа политика - държавна намеса за регулиране на ефективното търсене и склонност към потребление и социализиране на инвестиционния процес. „Правителството се намесва... за да промени дадена договореност, която в момента преобладава в дейността на предприемачите, и да я запази на ниво, което ще създаде и поддържа пълна заетост".
10
Ограниченията върху рационалната преценка се преодоляват чрез разума и действията на „държавния апарат".
Като се признава значението на теорията на Кейнс, която установява връзка между очакванията, нивото на производство и заетостта и доказва по - убедително от Маркс нестабилността на пазарната система, е необходимо и да се изтъкне, че тя страда от известни ограничения. На първо място това се отнася за „очакващия агент". Счита се, че Кейнс не дава точна информация за този основен елемент в логическата структура на теорията - в един пасаж от „
Общата теория" предприемачът е квалифициран като „собственик-управител на фирмата", в друг
- като инвеститор, в трети - като участник в борсови сделки, т.е. в процеса на формиране на очакванията не е поставена рязка граница между притежание и управление на средствата за производство. Този недостатък се задълбочава от липсата на анализ на самия процес на формиране на очакванията в контекста на социалната култура и структура.
На критика се подлага също „кейнсианската психологизация" на действията на „

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: