Тема Въведение в дисциплината икономически теории

Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава
7
Широкият печат свежда понятието монетаризъм до парично-кредитна политика, насочена към регулиране на паричната маса, а не към въздействие на лихвените проценти, характеризиращи състоянието на паричния пазар. Противоположно на това тълкувание е отъждествяването на монетаризма с „антикейнсианството". Очевидно подобно широко определение е твърде общо.
М. Фридман идентифицира монетаризма с количествената теория за парите. „Това, което ние сме привикнали да наричаме количествена теория за парите, ...сега се нарича монетаризъм".4 Затруднението е в това, че не съществува общоприето становище за съдържанието на количествената теория. В определението си М. Фридман отбелязва ,че монетаризмът не възниква внезапно като резултат на голямата инфлация и даже като реакция на кейнсианството. (Такава теза, за съжаление, господства в икономическата литература в
България).
В настоящото изложение монетаризмът се разглежда като съчетание на два принципа:
„парите имат значение", т.е. измененията в парично-кредитната сфера оказват доминиращо въздействие върху общата стопанска конюнктура; централните банки могат да регулират количеството на парите в обръщение.
Монетаризъм и количествената теория за парите.
Идеите на количествената теория за парите датират от XVII век и се развиват от автори като Р. Калтилтон, Д. Юм, Д. Рикардо, А. Маршал, Ъ. Фишер и др. Те анализират главно два проблема: извеждане на факторите, които определят общото равнище на цените в дългосрочен аспект и изследване на причините на краткосрочните колебания в деловата активност.
Съществено внимание се отделя на първия проблем.
При обясняване факторите, определящи общото равнище на цените, количествената теория изхожда от тезата, че изменението на цените се определя от количеството на парите.
Тази хипотеза се изразява с уравнение от вида :
MV = PQ където: М - средното количество пари в обръщение за определен период;
V - скоростта на обръщение на парите в кръгооборота на доходите;
Р - индекс на цените;
Q - показалец за физическия обем на брутния или чистия национален продукт.
Често в учебната литература при излагане на количествената теория се прави разграничение между „чистия" и „по-мекия вариант на теорията. При първия се приема, че V е неизменно във времето", докато вторият допуска възможност за изменение на V в определени предели. Известните теоретици на количествената теория считат, че V е неизменна величина във времето.

Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава
8
В ранния вариант на теорията се приема, че ако се абстрахираме от „преходните периоди", величините V и М не са свързани помежду си с причинно - следствена връзка.
Твърди се, че прирастът на М няма да се окаже сведен или да клони към нула от изменение на
V в противоположно направление и че независимите колебания на V ще „потънат" в движението на М - показател, служещ за източник на дългосрочни изменения на цените.
По отношение на определението на краткосрочните колебания на деловата активност възгледите на теоретиците на количествената теория не са достатъчно ясни. Те предполагат, че икономиката може да се намира в състояние на равновесие само при условие на пълна заетост. В същото време това равновесие според тях може да се наруши при проблеми в кредитно-паричната сфера.
Например, когато растежът на паричната маса закъснява спрямо темповете на разширяване на производството, може да възникне натиск върху цените и РЗ в посока на тяхното понижаване. При несъвършена конкуренция на пазара това ще доведе по-скоро до съкращаване на обема на производството и заетостта, а не до падане на цените и РЗ.
Монетаристите предлагат двояко решение за изход от тази ситуация: да се приеме „позитивна програма за свободна конкуренция" (по израза на Саймънс), която да осигури гъвкави цени и
РЗ с възможност за намаляване и да се създаде такава кредитно-парична система, която да минимизира вероятността от дефлационен натиск в бъдеще.
„Великата депресия" нанася сериозен удар върху количествената теория, защото действията на ЦБ се използват като доказателство за слабостта на паричната политика като инструмент на стабилизация. Окончателният срив идва с „ Общата теория" на Кейнс през 1936 г. След тези „удари" периодът 30 - 40-те обикновено се определя като време на застой в развитието на теорията за парите. Въпреки тези оценки, някои от издигнатите през този период тези заслужа-ват внимание.
На първо място става дума за потвърдената и с емпирични факти теза, че преди икономически спад растежът на паричната маса винаги се отклонява от величината, необходима за поддържане на равновесието в условията на пълна заетост.
Втората теза гласи, че ако се изключат някои изменения на М, V се мени в много тесни предели. Това твърдение се свързва с извода, че парично- кредитните институции могат да регулират М даже по време на спад. Заключението е, че парите винаги имат значение и че политиката на поддържане на устойчив растеж на паричната маса с определен темп годишно е надеждна гаранция за съхраняване на пълна заетост и отсъствие на инфлация.

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: