(Из писмо на варненските ресторантьори)

- Нищо конкретно по този въпрос не мога да кажа към момента. Нека да видим дали ще има решение и кога ще бъде взето. Тогава ще кажем какво е възможно да се направи като плащане през декември. Това не зависи само от НОИ. Около 55% от пенсиите се плащат чрез пощите. Там е по-трудно технологично да се организира процесът. За плащането на пенсии чрез банките няма този проблем. Ще направим всичко в рамките на нашите възможности, но те намаляват с всеки ден, докато няма решение.

- Как увеличението на възрастта за пенсиониране и осигурителния стаж с 4 месеца от началото на тази година се отрази на бюджета на НОИ?

- Имаше очаквано положителен ефект. През годината намаля броят на пенсионерите, главно в резултат на намаляване на новоотпуснатите пенсии. През т.г. се пенсионираха общо 89 879 души, или с 21 хиляди по-малко от м.г. При новоотпуснатите пенсии за осигурителен стаж и възраст намалението е по-съществено - с 28%. Хората, които получиха лични пенсии за навършена възраст и стаж, са 42 141, което спрямо 2011 г. е с 16 514 души по-малко.

В стойностно изражение реализирахме икономия от 45 млн. лв. спрямо планираните разходи за пенсии към края на октомври т.г. Припомням, че законовата промяна за плавно увеличаване на пенсионната възраст с по 4 месеца от 2012 г. беше внесена между двете четения на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване м. г. и не беше планирано на практика. Не беше планирано в бюджета на НОИ за 2012 г. и увеличението от 1 юни на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, което също бе инициирано между двете четения. Поради това е трудно да се оцени ефектът само от промяната във възрастта. Но реално имаме значително намаляване на броя на новоотпуснатите пенсии за стаж и възраст и общо намаляване на броя на изплащаните пенсии, защото за първи път от последните няколко години броят на новоотпуснатите пенсии през 2012 г. е по-малък от прекратените. Предполага се, че част от хората, които не са могли да се пенсионират заради по-високата възраст и стаж, са останали да работят и се осигуряват, а това има положително отражение и върху приходната част в нашия бюджет. Но ефектът е най-осезаем върху разходната част.

- От НАП се похвалиха, че тази година са събрали 700 млн. лв. повече от данъци и осигуровки. Колко отгоре влязоха в НОИ?

- Не разполагам с данни какво преизпълнение очакват от НАП само от социални осигуровки. Към края на октомври изпълнението на осигурителните приходи в бюджета на НОИ е с 20 млн. лв. по-малко от планираното. Основната част от тези приходи се събират от НАП, друга, по-малка част, постъпва от финансовото министерство (МФ) за осигуровките на работещите в бюджетните организации. Ние нямаме плана на НАП по месеци, за да кажем дали той се преизпълнява. Към момента има леко неизпълнение на общите осигурителни приходи. Но допускам, че до края на годината то ще бъде компенсирано. Факт е, че в сравнение с м.г. за 10-те месеца на т.г. събраните осигурителни приходи от НАП са с 10 млн. лв. повече. А като се отчетат 110-те милиона лева извънреден приход от професионалните фондове през миналата година, реално събраните в повече осигуровки са 120 млн. лв.

- Увеличават ли се разходите за краткосрочните обезщетения като болнични, безработица, майчинство през тази година?

- В края на октомври имаме превишение на разходите спрямо планираните при обезщетенията за временна работоспособност, т.е. болничните. Те са 223 млн. лв., или с 20 млн. повече. Това се дължи както на по-големия брой изплатени обезщетения - т.е. издадени болнични листове, (те са над 3% повече), така и на по-високия среден размер на изплатените обезщетения.

- Повече сме боледували тази година, така ли?

- Ръст на болничните листове има още от първото тримесечие на годината. Според мен основната причина за него е по-високата заболеваемост през зимата на 2011 г. и 2012 г. По-големите разходи обаче се дължат и на вдигането на минималната работна заплата през годината, която замества липсващия осигурителен доход за периодите без осигуряване при изчисляване на размера на обезщетението.

Известен преразход очакваме и за още едно от краткосрочните обезщетенията - това за безработица. Той не се наблюдава за първите 10 месеца, но поради обичайното нарастване на броя на безработните през зимните месеци очакваме малък преразход от 5 млн. лв. в края на годината.

- Обезпокоителни ли са за бюджета на НОИ тези по-големи разходи?

- Не. Като цяло разходите за краткосрочни обезщетения ще са в рамките на планираното, защото при други обезщетения пък имаме икономия. Такива са за рисковете "бременност и раждане" и "отглеждане на малко дете". За съжаление все по-малко деца се раждат. Очакваме и икономии от разходи за пенсии. Това ни дава основание да прогнозираме, че и дефицитът в бюджета на НОИ за тази година ще бъде около 30 млн. лв. по-малко от планираните 1,917 млрд. лв., които се допълват със субсидия от държавния бюджет.

- Догодина пенсионната възраст се качва с още 4 месеца. Колко българи ще бъдат засегнати?

- Очакваме от това ново увеличаване на пенсионната възраст средногодишният брой на пенсионерите през 2013 г. да намалее с около 7000 души. Този спад също ще бъде главно в резултат от намаляването на новоотпуснатите пенсии за стаж и възраст. При инвалидните пенсии обаче не се наблюдава намаляване, не очакваме такава тенденция и догодина. През тази година 27 452 лица са получили лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване. Спрямо 2011 г. това е с 228 по-малко. Но расте броят на социалните инвалидни пенсии, които се плащат чрез трансфери от държавния бюджет. При тях имаме превишение. При планирани 494 000 социални инвалидни пенсии в края на годината очакваме те да са с над 7000 повече.

- Защо се получава това, нали бе затегнат контролът върху издаване на решения за инвалидност?

- Още миналата година посочихме, че затягането на режима за пенсиониране с увеличаване на пенсионната възраст и осигурителния стаж е възможно да рефлектира върху увеличение на инвалидните пенсии. Т.е. лицата да търсят някаква форма на доход, след като не могат да покрият изискванията за пенсиониране. Действително контролът на НОИ върху експертните решения на ТЕЛК се разшири. От началото на 2012 г. медицинските комисии на НОИ контролират всички експертни решения с установена трайно загубена работоспособност над 50%. В резултат на това нарасна броят на обжалваните експертни решения на ТЕЛК. Но ограничаването на инвалидните пенсии може да стане с по-голяма реформа, която да засегне и самата медицинска експертиза, включително подготовката и издаването на документите за освидетелстване, както и условията за получаване на инвалидни пенсии.

- Какво е вашето мнение по дискусията за наложителни промени във втория стълб на пенсионната система - универсалните фондове, които след време ще дават втората пенсия? Чуха се предложения те дори да се премахнат?

- Моето експертно мнение е, че дейността по допълнителното пенсионно осигуряване и особено задължителното, т.е. втория стълб, има нужда от усъвършенстване на регулациите, така че да се намалят рисковете за осигурените лица, главно инвестиционният риск, и да се осигури постигането на целите на пенсионната реформа от 2000 г. Според мен това усъвършенстване закъсня, трябваше отдавна да се случи. Кризата от 2008 г., която чувствително се отрази върху финансовия сектор, в т.ч. и на пенсионните фондове, е един от факторите, които императивно налагат такава промяна. Според мен усъвършенстването на регулациите на втория стълб трябва да се търси в посока съобразяване на риска на инвестициите с жизнения цикъл на осигурените лица, намаляване на административните разходи и регламентиране на фазата на изплащане на пенсии.

Скандални условия и лошо отношение към задържаните в българските затвори са отчетени в доклад на Комисията за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение, или наказание към Съвета на Европа. Препоръките ми са изготвени след посещение на представители на комисията през май.

Сигналите за корупция на песонала в затворите в Бургас и Варна са поразили експертите. Според доклада задържани са били принудени да плащат дори за услуги, които им се дължат по закон - като здравни грижи или възможност да работят. Отхвърлени от ЕС практики, които се използват само за установяване на ред, продължават да се прилагат като наказание в български учреждения, сочи документът. Шамарите, ритниците, боят с палки или юмруци продължават да са практика и в двата затвора. В Бургас на стълбище извън обхвата на камерите имало случаи на малтретиране и групов побой над затворници от надзиратели. От комисията видели и запис на побой.

27 дни е прекарал затворник във Варна, прикован с белезници за леглото си. Година и половина за здравето на стотици лишени от свобода там се е грижил само един фелдшер. Проверяващите са категорични, че варненският и бургаският затвор не осигуряват необходимите медицински грижи за задържаните.

Докладът отчита и множество оплаквания от качеството и количеството на храната, която се предлага в затворите. Ограничен брой посещения на тоалетната също притеснява комисията. Вместо задължителния мининум от 4 квадратни метра на човек, затворниците в Бургас и Варна разполагат само с по 1-2 квадрата, част от тях делят легло, други спят на земята, възмушават се експертите. От комисията предупреждават, че пренаселеността в българските затвори е възмутителна и наред с недостатъчния персонал крие рискове за сигурността. Според доклада и двата затвора са полуразрушени, нездравословни и нехигиенични и изобилстват от хлебарки и други насекоми.

Представителите на комисията съжаляват, че България не е премахнала от Наказателния си кодекс доживотния затвор без право на замяна. Според тях това наказание е нечовешко, тъй като не съдържа никаква надежда за освобождаване на осъдения.

Клиниката е възвърнала зрението или е облекчила здравните проблеми на стотици пациенти за изминалите 10 години. Разполага с висококвалифициран екип и модерно оборудване за диагностика, за лазерно и хирургично лечение. Работи със здравната каса по всички клинични пътеки за очни болести. Клиниката прави и безплатни благотворителни акции, например с безплатна леща за трансплантация. Десетки докторанти и специализанти са получили квалификацията си в клиниката на акад. Петя Василева. "Пазя се най-много от хората, които лъжат. Мразя мързела, безотговорността, двуличието", каза неотдавна акад. Василева в едно свое интервю.

Четвъртият бюджет на правителството на ГЕРБ влиза през тази седмица в НС за разглеждане на второ четене. Предвид осигуреното мнозинство от 117 депутати от управляващата партия плюс 10-15 уж независими, които я подкрепят, е сигурно, че ще бъде приет в почти непроменен вид от този при внасянето му.

С голяма доза цинизъм

и без да потърси ни най-малка вина в собственото си нескопосано управление на публичните финанси министър Дянков след приемането на бюджета на първо четене от НС заяви пред журналисти в кулоарите, че бедността в България се дължи на прекараните 60 години под комунистическо управление. Той безсрамно каза, че държавата не трябва да прави специални стимули за икономиката, а само да създава среда на стабилност, която да не пречи на растежа. Дянков изтъкна като успех на политиката си и признанието от правителствения Институт по международни финанси, че България е поставена в една група с Полша и Турция като държава от Източноевропейския регион, запазила стабилни публичните си финанси и икономическия растеж. Тези изявления са доказателство, че с Бюджет 2013 реалният български бизнес отново се неглижира.

На заседанието на комисията по бюджет и финанси на 22 ноември, която разгледа бюджета преди второто му четене, не бе прието нито едно от предложенията на опозицията, независимо от разумните доводи, които тя представи. За по-малко от два и половина часа на него бяха "претупани" освен проекта за държавен бюджет за 2013 г. и проектобюджетите на НОИ и НЗОК.

Управляващото мнозинство неглижира дебата по бюджетни въпроси и с т.нар. социални партньори, като националнопредставените работодателски и синдикални организации от Тристранния съвет и НПО. Те не бяха удостоени с внимание на заседанието на съвета, нито бяха запознати с данъчните промени по новия данъх върху лихвите. Министрите не обърнаха внимание и на останалите основателни предложения на партньорите: отменяне на данъка върху дивидента от 5%, преустановяване на ежегодното покачване на минималните осигурителни прагове в периода на криза и увеличаване на пенсиите не от 1 април, а от 1 януари 2013 г. Посочените примери са поредно доказателство, че ГЕРБ неглижира не само НС с неучастието на премиера и министрите му в дебатите по бюджета (освен министър Дянков те отсъстваха на дебата при разглеждането му на първо четене), но и Тристранния съвет.

В проектобюджет 2013 подобно на предишните три бюджета на правителството на ГЕРБ няма очертани приоритети. Предвиденият ръст на БВП с 1.9% е прекалено оптимистично завишен. Според ЕК българската икономика ще нарасне с 1,4 на сто догодина, или с 0.5% по-малко от заложеното от екипа на Симеон Дянков. Този ръст не е обвързан с необходимите за постигането му бюджетни политики. По неофициално признание на някои от управляващите Бюджет 2013 е разчетен при ръст на БВП от 1.2%, но са оставени и резерви, които най-вероятно ще бъдат предизборно изхарчени. Ето защо след внимателен и задълбочен анализ на неговите параметри по всичко изглежда, че след изборите новото правителство, което и да е то, със сигурност ще прибегне до актуализация на бюджета. В проекта не са заложени буфери в случай на неизпълнение на приходната част. Няма никакви мерки и за подобряване на бизнес средата, както и за насърчаване на заетостта и на предприемачеството.

По време на управлението на ГЕРБ държавата изцяло прехвърли тежестта от кризата върху българския бизнес и върху обикновения български данъкоплатец. Правителството на ГЕРБ, след като се отказа от реформи, се насочи към облагане на малкия и средния бизнес, на средната класа и на частния сектор. Една от най-съществените слабости

на бюджета през 2013 г. е, че не се залагат бюджетно осигурени цели и действия за реформиране на административните структури и ограничаване на регулаторните тежести върху бизнеса. В доклада към бюджета се говори за увеличаване на потреблението, което е свързано с ръст на вноса за крайно и междинно потребление. Това е крайно неприемливо и в доста случаи този ръст е за сметка на неглижиране на националното производство и загуба на хиляди работни места. А както е известно, от началото на мандата на това правителство те са с 450 хиляди по-малко.

От внимателния прочит на числата в бюджета прозира високо равнище на пряко и косвено субсидиране на редица производства и толериране на монополите. Ефектът от това е отклоняване от данъчни плащания от приближени бизнес кръгове до сегашното правителство. Това обстоятелство индикира и разрастване на сивата икономика, както и на контрабандата и на данъчните измами.

Налице е силно влошена събираемост на приходите при управлението на ГЕРБ. Има сериозни съмнения за покровителстване на контрабандата от някои кръгове, близки до управляващите. Доказателство за това са следните данни:

- рязък спад на данъчната тежест у нас, която по данни на Евростат се е понижила от 29% на 27.4% от БВП за 2011 г. Това е постигнато от ведомството на Дянков без намаление на данъчните ставки и след значително увеличение на акцизните ставки, както и след въвеждане на нови данъци, като напримар данъка върху застрахователните премии;

- равнището на приходите към БВП в т.нар. национален бюджет е сведено до 32.9% , а до началото на кризата - то бе между 38.5 - 39.5%;

- през последните две години постъпленията от ДДС са едва 9 - 9.2% от БВП. До 2008 г. този показател бе 11.3%, което бе цитирано като положителен факт в докладите на СБ.

Бюджетната парламентарна комисия игнорира позитивните предложения на КБ за една алтернативна и умерено експанзивна фискална политика. Независимо че шансовете в пленарна зала те да бъдат гласувани са малки, е необходимо да се отстояват и да се намерят поддръжници поне за някои от тях сред останалите опозиционни парламентарни групи. Едва ли в период на засилена депресия, каквато се наблюдава у нас, може да бъдат пренебрегнати с "лека ръка" разумните предложения на БСП за:

1. Използване на дефицитно бюджетно финансиране в размер до 2% от БВП. Това осигурява допълнително към предвидения в бюджета ресурс още 570 млн. лв.

2. Осъществяване на комплекс от ефективни мерки за увеличаване на постъпленията от данъци в размер на 1% от БВП (само от ДДС преди 2009 г. са събирани по 11.2 - 11.4% от БВП). Това ще осигури допълнително 810 млн.лв. Общата сума на разполагаемия бюджетен ресурс по този начин се увеличава с 1,380 млрд.лв.

3. Основната част (около 1 млрд.) от тези средства трябва да се предвиди за увеличаване на капиталовите разходи в различни видове инфраструктура чрез инвестиционни проекти в рамките на година. Останалите средства - за финансиране на политика в областта на доходите и социалните плащания. При осреднена стойност на мултипликатора за тези групи разходи ефектът за БВП се очертава на около 2.5 - 3% растеж.

Основните реформи

следва да са насочени към пазара на труда, тъй като там през последните години постоянно наблюдаваме свиване на заетостта и загуба на стотици хиляди работни места.

КБ се обявява и за допълнителни средства от разширяването на държавния дълг под максимално допустимия таван от 40%, който трябва да се използва изцяло за отключване на краткосрочните и дългосрочни фактори на растежа - намаляване на регулаторната тежест, по-добро правораздаване и вътрешен ред, въвеждане на е-правителство, инвестиции в основна и енергийна инфраструктура, подобрена производителност, отпадане на бариерите пред местното производство и неговата експортна ориентация. Според депутатите от КБ има сериозен риск Бюджет 2013 да не бъде изпълнен в предложения вариант и при плановете за еврофондовете. Залага се рекордно усвояване на европейски средства, което ако не се случи, ще се наложи страната ни да финансира някои от проектите или пък да връщаме пари по програми.

Коледните добавки на пенсионерите, колкото и парадоксално да е, може да се окажат заложник на неприемането на бюджета на Европейския съюз до края на 2012 г. Поради забавянето на преговорите за бюджета на ЕС за 2012 г. България заедно с други страни е в неизвестност и няма да има яснота какви средства за вече направени разходи ще й бъдат възстановени. Това засяга дефицита по консолидираната фискална програма и възможността за осигуряване на допълнителни средства за коледни добавки за около 2,5 милиона пенсионери. Финансовият ни министър обяви, че МС ще гласува коледни добавки само в случай, че приходите в бюджета са достатъчни. Последните данни за октомври показват, че хазната е на минус и следователно тези добавки са под въпрос.

ЕК може да не възстанови

в обичайния тримесечен срок вече направени разходи при европроектите, по които се работи. Данните от Дирекция "Национален фонд" при МФ, която обработва заявките за плащания, показват, че размерът на заявени за възстановяване средства от ЕК в началото на декември 2012 г. възлизат на 400 млн. евро, което е около 1% от БВП. В случай че тези средства не бъдат възстановени в обичайния срок от ЕК, то дефицитът по консолидираната фискална програма за 2012 г. ще се повиши и дори може да надхвърли планираните 1.3%. Министър Дончев твърди, че е получил уверения, че Европейската комисия ще направи всичко възможно до края на 2012 г. да бъдат възстановени поне 360 млн. евро, заявени за разплащане през октомври. Как ще се развият събитията - предстои да видим.

Една от най- игнорираните области в Бюджет 2013 е здравеопазването, което получава с 0.1% по-малко в сравнение с 2012 г. На практика, както и при предходните бюджети на ГЕРБ, приоритетни единствено са силовите ведомства - финансирането на сектор "Вътрешен ред и сигурност" се увеличава с 12.9%, а на МО с 9.5%.

Според работодателските организации една от най-големите слабости на Бюджет 2013 е, че с неговите параметри се задушават малкият и средният бизнес. Той не съдържа никакви фискални мерки за стимулиране на икономическата активност, както и за увеличаване на инвестициите, на заетостта и на доходите на българските потребители, които са най-бедни в ЕС. В името на финансовата стабилност не са осигурени стимули за икономиката ни, което е основен фактор за продължаващата бедност в страната. Анализът на Бюджет 2013 показва също, че той ще "бетонира" незавидните ни позиции като най-стабилната в бедността и мизерията страна в ЕС с изключително тежка безработица, с ниски доходи и с липсата на каквито и да е перспективи за по-добър живот на милиони български граждани.