Тенденции и особености в развитието на външната търговия на българия с италия преди присъединяването й към ес и след това”

4. 
   Договорно-правна база между
   

Търговско – икономическите отношения между Република България и Италианската Република се базират на следните договори и споразумения:

1. Междуправителствена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, подписана на 21.09.1988 г., в сила от 01.06.1991 г.;

2. Договор между България и Италия относно взаимното насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 4.12.1988 г., в сила от 27.12.1990 г.;(получена нота на Министерството на външните работи на Италия, за денонсиране на Договора.Очаква се отговор на българското Министерство на външните работи)

3. Споразумение между правителствата на България и Италия за разсрочване на външния дълг на България, подписано на 18.12.1992 г., в сила от 09.01.1993 г.;

4. Споразумение за сътрудничество между БСК и италианската конфедерация на индустриалците КОНФИНДУСТРИЯ, подписано на 15.10.1998 г.;

5. Декларация за икономическо сътрудничество - подписана през февруари 1999 г. от заместник-министрите на външните работи на България и Италия;

6. Споразумения за сътрудничество между БТПП и Италианския институт за външна търговия (IСЕ) Рим, и търговските палати във Виченца, Триест, Удине, Гориция и Асоциацията на младите предприемачи (АССО-44).

7. Меморандум за сътрудничество между Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия и Италианския институт за  външна търговия (17 януари 2007 г. подписан)

8. Меморандум за сътрудничество между Българска агенция за инвестиции и Италианския институт за  външна търговия (15 юни 2007 г. подписан)

4. 
   Италианските инвестиции в България
   

Въпреки кризата в България обаче, световната икономика се развива добре и през 2000 г. с подобряването на условията за инвестиране в страната се наблюдава истински бум. Италианските инвестиции, по-специално, скачат за една година с близо 370 млн. На следващата година, 2001, наполовина намалява нивото в стремеж към уравновесяване, но отново е доста високо. През 2002 спада още, почти падайки до нивата от преди 2000-та година, но след това плавно и постепенно се възстановява с постоянен темп на нарастване до 2005, когато отново пада.

Любопитен факт е, че през първата година от световната икономическа и финансова криза процентното намаление на инвестициите е в пъти по-малко, отколкото през втората (2009г.), когато нивото им почти се изравнява с това, от 2002 г, т.е. наблюдава се огромно свиване.

През следващите години стойностите на италианските инвестиции в България драстично намаляват . През 2011 г. е отчетена рекордно ниска сума и единствена за разглеждания период. В следващата година нивото на инвестиционните потоци се нормализира , като почтидостига стойностите от 2010г.

Тази динамика може да бъде обяснена най-вече със стагнацията в секторите на банковото и финансово дело и строителството – двата най-засегнати от кризата отрасъла, в които по стечение на обстоятелствата оперират най-големите италиански или италианско-български предприятия. Именно ограничаването на техните бюджети и въздържането от инвестиционна дейност се отразява така ясно в цялостните инвестиционни отношения на България с Италия.

Тези фирми са Уникредит Булбанк АД, „Девня Цимент”, „Тодини” и т.н. Те са утвърдени на българския пазар и безспорни негови лидери. От таблицата по-долу, в която са посочени 7-те най-големи италиански инвеститори, се вижда, че те заемат основен дял в посочените отрасли на България.

Това се посочва в анализ на Агенцията за подпомагане и интернационализация на италианските предприятия в чужбина (ИЧЕ), по повод предстоящото участие на представители на италианския бизнес в Пловдивския панаир.

На база общата стойност на италианските инвестиции в България (доста над 1 милиард евро) обаче, достигнатото от Италия ниво далеч не е скромно и въпреки "спирачките", наложени от рецесията, продължава високото ниво на интерес към България, отбелязват авторите на проучването.

Присъствието на италиански фирми на българския пазар обхваща както големи (Acegas-Aps, AmgaUdine, Bulsafil, Caraglio, CO-VERGroup, Edison, Eni, FerrettiGroup, Finvetro, Generali и Fata, IndustrieMaurizioPeruzzoGroup, Inghirami, Italcementi, Iveco, Lavazza, Metecno, Miroglio, Petrolvilla /Trentino Energia, Rebaioli, Riminigas, Unicredit и др.), така и малки и средни предприятия.

Сред водещите италиански компании, които навлязоха в България, включително в последно време, или затвърдиха позициите си на пазара, са:
 - Italgen (към Italcementi Group) придоби два вятърни парка;

 - Leitwind (към Leitner Group) присъства в България с вятърни паркове в Каварна, а от 2010г. и в Могилище;

 - Lavazza Group придоби водеща българска верига от кафенета, с единадесет заведения по най-важните улици и търговски центрове в София;

 - Petrolvilla от Тренто, чрез дъщерното си дружество ВЕЦ Своге, продължава работата по изграждането на каскада от девет малки ВЕЦ-а с обща инсталирана мощност от 25,6 MW по течението на река Искър; подготвя се стартирането на нови проекти по течението на река Марица;

 - Italcementi даде началото на разширяването и модернизацията на Девня Цимент в проект на обща стойност от 160 милиона евро - една от най-големите промишлени инвестиции в България за последните 20 години, при това с особено внимание към енергийната ефективност и опазването на околната среда;

 - OMS Saleri от Одоло, Бреша изгради край Враца завод за сферични кранове – 150 нови работни места и обща стойност на инвестицията 15 милиона евро;

 - Ековита, дъщерно дружество на Rigonidi Asiago, откри в Пазарджик фабрика за първична преработка и замразяване на продукцията от биоплодове, поверена на другото местно дъщерно дружество, Екотера в Берковица;

 - В Казанлък на площ от 10 000 кв.м, беше открит завод на Guala Closures – световен лидер в производството на компоненти и продукти от пластмаса. Съоръжението осигурява 350 нови работни места при инвестиция за над 2 милиона евро;

 - Yobex Bulgaria успешно приключи първата фаза от изграждането на новата фабрика за градинска мебел в Ловеч и предвижда изграждането на втора сграда от 5000 кв.м. - обща инвестиция от 5,5 милиона евро и 140 нови работни места;

 - Италианската компания ERGRenew чрез консорциум LUKERGRenew, създаден с равно участие заедно с руската Лукойл, придоби вятърна електроцентрала край Добрич с капацитет 40 MW. Стойността на сделката възлиза на приблизително 52 млн.евро.

От ИЧЕ отбелязват и инвестициите на Черноморска технологична компания от Варна, от GruppoAMGA (Удине) за разширяване на газоразпределителната мрежа в гр. Шумен и неотдавнашното откриване в Русе на завода на МБМ-Металуърк от F.lli Meroni Group за производство на метални части и инструментална екипировка.
Освен това през 2011 г. бе дадено началото на големи търгове за строителството на важни инфраструктурни обекти финансирани с европейски фондове, в които участваха много италиански компании:

 - през месец май тази година стартира строителството на жп линията Пловдив - Бургас, поверено на италианската фирма GCFGeneraliCostruzioniFerroviarie в партньорство с българските Трейс и СК 13 (за изграждане) и сдружението между Ing. VitoPrato Engineering и Etacons, от гр. Лече (за строителен надзор);

 - D'Appolonia от Генуа, с дейност инженерни консултантски услуги, беше натоварена през юли от компанията EvNabucco Gas Pipeline International GmbH да извърши екологична и социална оценка на проекта за газопровода "Набуко", който ще преминава през Азербайджан, Грузия, Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия;

 - в областта на пътното строителство, СМС Ravenna спечели търга и започна строителството на първия лот от магистрала Марица от Оризово до Димитровград;

 - започна работата по изграждането на първия лот от 17 км от магистрала Струма, от Долна Диканя до Дупница, част от пътя София-Кулата. Спечелилият търга е консорциум "Струма 1" между италианската Impresa и българските Главболгарстрой и Пътстрой 92;

 - консорциум Unieco Геотехмин изгражда една от трите инсталации, представляваща част от интегрираната система за третиране на отпадъците на столицата на стойност 13 милиона евро.

Италианското присъствие в България не се ограничава само до големите фирми; около 800 са българските фирми с изцяло италиански или смесен българско-италиански капитал, чиито инвестиции не са така значими от финансова гледна точка и нямат силен медиен ефект, но оказват своето важно социално-икономическо и териториално значение.

Потвърждението, че италианските предприемачи вярват в по-нататъшното икономическо развитие на България идва и от официалното италианско участие на Пловдивския технически панаир, където ИЧЕ – Агенция за подпомагане и интернационализация на италианските предприятия в чужбина – организира колективно участие на над 30 фирми в традиционната Палата 2. Това убеждение се допълва и от думите на Пиетро Луиджи Гиа.

Италианското сдружение оценява позитивно българския икономически климат, като се има предвид благоприятната макроикономическа среда, която насърчава чуждестранните инвестиции, предприемаческите инициативи и транснационалните партньорства. България има надеждна банкова система, ниски данъци, съотношенията между дефицита и БВП и дълга и БВП са сред най-ниските в Европа въпреки кризата. Централното местоположение на Балканите и високата възприемчивост на преките чуждестранни инвестиции също са условия, които са превърнали България в един от най-големите търговски партньори на Италия.

Сдружението обединява около 250 фирми, които включват големи предприемачески реалности като УниКредит Булбанк, Дженерали, Италчементи, Мапей, ЕМирольо и Ригони ди Азиаго. Многобройни са представителите на малките и средни предприятия, които произвеждат както за дружествата-майки в Италия, така и за българския и югоизточния европейски пазар.

Укрепването на дейността в страната се характеризира и с ориентирането на сдружението към асоциираните ни български членове, които присъединявайки се към корпоративната италианска общност предлагат привилегирован достъп до местни инициативи и посредничат в контакта с институциите.

На въпроса какви са позитивните страни на България като инвестиционна дестинация Пиетро Гиа отговаря ,че става въпрос за съвкупност от много фактори. България се намира в центъра на една зона, в която се пресичат много интереси – кръстопът между Изток и Запад, Европа и Азия.

Почти всички транспортни и енергийни европейски коридори пресичат страната, а близостта до р. Дунав, Черно, Егейско и Адриатическо море правят достъпни търговските отношения с пазарите на Турция и цяла Мала Азия, с държавите, които имат излаз на Черно море (Русия, Украйна, Грузия), както и държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) и на Европейската зона за свободна търговия (ЕФТА).

Редом със стратегически важното географско положение съществуват и други социално-икономически фактори, като например политическата стабилност, висококвалифицираната работна ръка и ниските оперативни разходи за стартиране на бизнеса.

В периода 1996-2011 г. общият обем на италианските инвестиции в Българи превиши 3 млрд. евро. Само през 2011 г. оборотът на италианските фирми в България е около 2 млрд. евро, което е повече от 5% от БВП на България.

Основният интерес на италианските инвеститори до момента се концентрира в текстилния сектор, механиката, металургията, енергетиката и обществените услуги, а през последните години преди всичко в строителния сектор, околната среда, недвижимите имоти и услугите.

Що се отнася до промените след кризата, ставаме свидетели на намаляването на инвестициите на нови фирми, но предприятията, които работят в страната, продължават да вярват в България и да засилват присъствието си.

Кризата се усети най-много през 2009 г, след това, италианските фирми засилиха инвестициите си в страната. Статистиката сочи, че през 2009 г. в италианските фирми, опериращи в България, служителите са били около 20 хил. души. Сега те са над 25 хил. души, което е ръст от почти 20%. Италианските фирми, дори с трудностите в момента, продължават да се развиват. Според него компаниите, които действат в производството и селското стопанство обаче реагираха по-адекватно на кризата, докато фирмите, ориентирани към услугите и търговията, претърпяха по-големи сътресения.

На въпроса кои са основните сектори , където има повече възможности за инвестиране от страна на италианските предприемачи , Пиетро Луиджи Гиа посочва , че текстилният бранш е сред икономическите сектори, в които страната се оказва по-предразположена към италианските инвестиции.

Интерес за италианските компании представлява и инфраструктурата - пътища, железопътни линии, летища, водни мрежи. Това са основните източници на възвръщаемост, в които италианските инвеститори са най-активни, както и публично-частните партньорства, които поставят рамо до рамо фирмите и местната работна сила и осигуряват ползването на най-новите технологии.

4. 
   Туризъм
   

  Важно е да се отбележи, че значителна роля за повишаване туристопотока към страната ни е изиграло и присъединяването на България към Европейския съюз. Увеличението от 2007 година спрямо предходната е 34,6%. Безспорно основна причина за този рекорден ръст е олекотяването на изискванията за пресичане на границата от граждани на страни-членки на ЕС. Подобни са резултатите и относно броя български туристи в Италия – страната е традиционно предпочитана дестинация не само заради историческите и природни богатства, но и заради факта, че е на близко географско разстояние и има директна авиолиния.

Все пак има още какво да се желае относно развитието на българския туризъм и в частност за привличането на повече италиански туристи чрез подобряване на базата и по-активно рекламно представяне на страната в чужбина.

Като един вариант за заздравяване на партньорството между България и Италия в областта на туризма се обмисля акцент върху конния туризъм.

България може да почерпи от опита и добрите практики на Италия в развитието на конния туризъм, това са думите на заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма на среща с генералния секретар на Международната федерация по конен туризъм (FITE) Луиджи Треоси, с президента на Италианската федерация по конен туризъм (FITETREC-Ante) Алберто Спинели и с вицепрезидента на  Регионалната федерация по конен туризъм на област Емилия Романя Фаусто Фаджоли, който е и президент на Европейската академия за развитие на селските територии и селския туризъм (Е.А.R.T. Academy).

Подчертава се значението на специализираните форми за туристически услуги, включително конните турове и атракции, за превръщането на страната ни в целогодишна дестинация. България има прекрасни климатични и географски условия за комбиниране на този вид туризъм, който е незапълнена ниша, с културно-историческия, гурме, приключенския, селския и пр. Тези услуги обаче трябва да бъдат сертифицирани и регламентирани, за да се гарантира сигурността на потребителите.

Според италианските гости страната ни има отличен потенциал за развитие на този вид туризъм. Те ще предоставят информация как си сътрудничат с министерствата на туризма и на земеделието в тяхната страна, защото дейността е междинна. Продуктът се предлага от туроператорите, които са членове на организациите, а реално федерацията следи за качеството, сертифицира и промотира създадените маршрути и пакети. Към услугата има подчертан интерес в САЩ и Канада.

Към България бе отправена и покана за участие през ноември в специализираното изложение за конен туризъм във Верона. МИЕТ ще проучи възможностите и вероятно ще организира изпращане на български представители на изданието му през следващата година в рамките на стартиралия проект по ОП "Регионално развитие" за участия в специализирани изложения.

4. 
   Заключение
   

Във връзка с направените изводи, както и данните за подобряването на икономическото състояние в ЕС може да се прогнозира продължаване и дори засилване на връзките между България и Италия. Преодоляването на проблемите вътре в двете страни – икономически спад или прекалено бавен напредък, политическата несигурност и в двете страни, ще се отрази благоприятно на развитието на държавите, засилването на конкурентноспособността им на международните пазари, увеличаване на вътрешното потребление, което от своя страна ще доведе и нарастване на търговията между България и Италия.

4. 
   Използвани източници
   

• 
  http://www.investor.bg/imenata-na-biznesa/107/a/p-gia-italianskite-firmi-v-bylgariia-prodyljavat-da-zasilvat-prisystvieto-si,133708/
  
• 
  http://www.mi.government.bg
  
• 
  http://www.europe.bg/htmls/page.php?category=59&page=4&id=3063
  
• 
  http://www.nsi.bg
  
• 
  http://www.capital.bg