Теодора Ст. Атанасова

Teodora St. Atanasova

Очакването и желанието да се случи нещо приятно и добро са основни човешки емоции и преживявания от детството до зрелостта. Очакванията често се обобщават в понятието надежда. Надеждата според Българския тълковен речник е: “Очакване да се случи нещо хубаво, приятно.”[1]

Надеждата още може да бъде определена като “завишено очакване за настъпването на позитивни събития.”[3] Надеждата е преживяване възможността за осъществяване желания, което е мощен адаптивен механизъм при условията на неудовлетворени потребности. [2] Децата, макар и с ограничен социален опит към позитивни очаквания и надежда за по-добър живот, личен суверенитет и изяви, са целенасочени в дейността си. За съжаление възникват множество препятствия, които забавят временно или по-трайно постигането на техните цели. Осъществяването на очакваните резултати, дори и при преодоляването на много трудности, има като резултат положителни емоции и покачване “нивото на надеждата”. Децата, без оглед на това дали живеят с или без семействата си, могат да бъдат насърчени от значими възрастни в техния живот да упорстват в постигането на целите си. Тази цел може да бъде осъществена, като децата бъдат научени как да откриват и реализират средствата и начините за постигане на целите си.

Очакванията за бъдещето са основа, на която личността съзнателно и не винаги съзнателно си поставя ежедневните цели и действия, търси начин да ги постигне по-ефективно. Според теорията на Ерик Бърн за сценарното развитие на личността, човек сам избира как да мине животът му, дали ще е с повече положителни или отрицателни страни, изгражда сценарий на живота си, който запаметява и започва да изпълнява подсъзнателно. Нивото на надеждата или очакванията за бъдещето, които личността има спрямо себе си и начина си на живот, се конструират в детството и определят бъдещето на конкретната личност.

Като се отчита жизнено-практическата значимост на очакванията за бъдещето “нивото на надежда”, с настоящото изследване си поставяме за цел да измерим количествено и да сравним качествено техните характеристики при деца (10-16г.). живеещи в и извън семейна среда. По-конкретно задачите се свеждат до следното:

1. 
   Да се подбере и апробира методика за количествено измерване на очакванията за бъдещето при изследваните деца на възраст от 10 до 16 години.
   
2. 
   Да се обобщят получените количествени данни, да се анализират и да се сравнят в две обособени групи изследвани деца, отглеждани в и извън семейна среда.
   
3. 
   Да се направят изводи за възпитателната практика както в семейни условия, така и в домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа.
   

Методиката за изследване очакванията за бъдещето (нивото на надеждата) е разработена и стандартизирана от Snyder C. и сътрудниците му за деца от САЩ в началото на 90-те години на 20 век. Според създателите на методиката надеждата при децата се определя като когнитивен набор, включващ убеждения в собствените способности за продуциране на ползотворни начини за достигане на целите, както и свързани със самия себе си убеждения за инициирането и поддържането на курс на действие спрямо тези цели. В България скалата за изследване на надеждата е предложена от Теодора Стоева и описана в “Ръководство за изследване на детето”.

Изследването е проведено през месец май на 2003 г. в училища и домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа в градовете Шумен, Велики Преслав, Пловдив и Асеновград. Обхванати са 391 деца, от които 204 растат в семействата си и 187 извън тях.

Методиката на изследване включва шест твърдения:

1. Мисля, че се справям добре с нещата.

2. Мога да измисля много начини, за да получа онези неща в живота, които обичам.

3. Аз се справям с нещата толкова добре, колкото и другите деца на моята възраст.

4. Когато имам проблем, мога да намеря много начини, за да го реша.

5. Мисля, че нещата, които съм правил в миналото, ще ми помогнат и в бъдеще.

6. Даже когато другите са отчаяни пред един проблем, аз мога да намеря начин да го реша.

Децата могат да отговорят с един от шестте предварително зададени отговора “никога”, “рядко”, “понякога”, “много често”, “почти винаги”, “винаги”. Разполагат с неограничено време за отговор.
В таблицата са сумирани резултатите по признака семейна среда:

	1.Мисля, че се справям добре с нещата.	2.Мога да измисля много начини, за да получа онези неща в живота, които обичам.	3.Аз се справям с нещата толкова добре, колкото и другите деца на моята възраст.	4.Когато имам проблем, мога да намеря много начини за да го реша.	5.Мисля, че нещата, които съм правил в миналото, ще ми помогнат и в бъдеще.	6.Даже когато другите са отчаяни пред един проблем, аз мога да намеря начин да го реша.	Общ резултат
Деца растящи в семейна среда	3.85	3.7	4.25	4.02	3,9	3.7	23.22
Деца растящи извън семейна среда	3.7	3.8	4	3.9	3.6	3.7	22.4

Най-високата стойност и в двете изследвани групи е получена на твърдението “Аз се справям с нещата толкова добре, колкото и другите деца на моята възраст”. В отговора на това твърдение прозира готовността на децата да се сравняват с връстниците си според способностите, които имат, и да се чувстват компетентни колкото тях в различните области на живота. Най-ниската стойност в отговорите на децата със семейства е в отговор на твърдението “Даже когато другите са отчаяни пред един проблем, аз мога да намеря начин да го реша”. При децата, растящи в дом, най-ниската стойност в отговорите е на твърдението “Мисля, че нещата, които съм правил в миналото, ще ми помогнат и в бъдеще”. Децата, растящи в семейна среда, очакват и получават помощ от родителите си при възникването на трудности, разчитат на тях, което може да обясни отговора с най-ниска стойност, посочен от тях. Децата, растящи извън семейната си среда, са свикнали да разчитат предимно на себе си и в този смисъл е притеснителен резултатът, при който не виждат в достатъчна степен връзката между действията си.

В групата на децата, растящи в семейство, разликата между най-ниската и най-високата стойност е 0.55. В групата на децата, отглеждани извън семейството, разликата между максимална и минимална стойност е 0.40. Може да се приеме, че съществуващата разлика се дължи на факта, че децата в семейства допускат по-голяма вероятност да променят поведението си в някои негови аспекти, докато социалният опит и средата, в които се реализират децата, растящи в домове, са по-стеснени и те допускат по-малка вероятност да променят поведението си в някои отношения. По-ниската готовност за промяна може да говори за по-ниски очаквания, свързани с бъдещето, което да доведе и до по-ниска реализация.

1. 
   Български тълковен речник, С., 1981
   
2. 
   Десев, Л. Речник по психология, С., 2000
   
3. 
   Минчев, Б. Ръководство за изследване на детето, С., 2000