Теоретичното пространство на стратегията за сигурност: историческа еволюция на отбранителната стратегия и принципите на теорията за геополитическата динамика на проф
Изтегляне 293 Kb.
|
Свързани:
Annual-Report-2019-20, G-tem Plant 3, bf141cb2d7c91d6f286debbd33eee5cf1d2eb383, house, Parallax
| Ноксологията дори в сегашната фаза на развитие има и ще има същите понятийни проблеми като Рискологията и Кризисологията, при приобщаването си към Науката за сигурността, т.е и за Ноксологията всяко понятие, което при нея има свое самостоятелно значение, може да се пресече с вече съществуващо различно название за него в Науката за сигурността или при същото название то да има там по-общо, по-всеобхватно значение.
Този ключов проблем засяга и самата категория „Сигурност“. Какво означава (ще видим по-долу), че Втората вълна на Сигурността е Вълната на сигурността? Подобна фраза не е противоречива. Защото с първото значение в нея, чрез „Сигурност“ (с голяма „С“) се визира базисната категория за Науката за Сигурността. А с второто й значение - чрез „сигурност“ (с малка „с“) се визира едно от проявленията (съдържанията), един от видовете (измеренията) на базисната научна категория „Сигурност“ - сигурността като security (относителна сигурност), наред със сигурността като безопасност (защитена безопасност) и със сигурността като риск (трансформационна сигурност) - вж. по-долу. Само един детайл, свързан с разбирането за сигурността: като научна категория, „Сигурност“ има далеч по-широко съдържание от конкретното разбиране за сигурност у хората, което освен всичко друго е силно зависимо и твърде обусловено от конкретното историческо време и конкретните обществени условия, в които живеят те. Например, когато говорим за сигурност, колегите от моето поколение и нашите студенти, влагаме различно съдържание в това понятие, водени от жизнения си опит. Ние на подсъзнателно ниво мислим за онази сигурност - сигурността в клетката (тя е абсолютна или защитена без-опасност - ще видим това по-късно), докато те мислят повече за сигурността днес - сигурността извън клетката (а тя е относителна или трансформационна сигурност). Различни смисли в живота и науката се влагат и в понятията Хаос и Катастрофа. В обичайната, разговорна човешка реч думата „хаос” е натоварена с отрицателни значения и конотации17. В живота, на битово равнище, ние свързваме хаоса с анархията и безпорядка, беззаконието и пълната неуправляемост, объркването и безизходността, повишената несигурност и неефективното функциониране на държавата. В Науката за сигурността, както и в математиката, под „хаос” се разбира явление, при което поведението на една нелинейна система изглежда случайно (хаотично), независимо че моделът, които я описва, е детерминиран, т.е. този модел се подчинява на строг закон и в определен смисъл самата система е подредена. Теория на хаоса е съвременен подход (клас от подходи) за изучаване на поведението на нелинейни, динамични системи, които при определени условия са подложени на математическото явление „хаос”. Първите изследвания в областта на подобни системи са направени от френския учен Анри Поанкаре. Примерите за системи, изучавани в Теорията на хаоса, са многобройни: метеорологичните явления, биологичните популации, човешките общности и общества. Изучаваните в Теорията на хаоса системи са силно зависими от началните и граничните условия. Това означава, че и най-слабото изменение на тези условия (на входните данни или във външната среда) може да тласне системата по коренно отличаваща се траектория, т.е. поведението й може силно да се измени, от което следва, че предсказването на поведението на подобни системи е невъзможно или изключително трудно и то в твърде ограничен (кратък) период от време. Това явление е известно като Ефект на пеперудата и е свързано с изследванията на друг основоположник на Теорията на хаоса, Едуард Лоренц, и по-специално със заглавието на изказването му през 1972 г. пред Американската асоциация за развитие на науката (American Association for the Advancement of Science): „Предсказуемост: може ли махането с крила на пеперудата в Бразилия да предизвика торнадо в щата Тексас“18. Хаосът може да се окаже отрезвяващ, стимулиращ – едно надникване над бездната, след което, осъзнавайки какво ни очаква, ако не се вземем в ръце, ако не се опомним, ние ще намерим сили и вяра да стиснем зъби, да проявим воля за промяна, да се мобилизираме, обгорени от горчивия опит и извлекли си поуки от случилото се. Така хаосът може да се разглежда не само като стихийно, апокалиптично бедствие, но и като катализатор, като предизвикателство. А предизвикателството е свързано с отговора, който му се дава. Ако отговорът е лош, неразумен, неправилен, грешен, предизвикателството ще донесе неизмерими и вероятно непоправими щети. Но ако отговорът е добър, разумен, правилен, верен, то предизвикателството ще открие нови възможности, шансове и перспективи. Важното е обаче да се разбира, че колкото по-близо до хаоса се намира системата, толкова повече пространството за маневриране се ограничава, а времето за вземане на решения се скъсява – при притегляне към „окото на хаоса” настъпва своеобразно компресиране на пространствено-времевия континуум и цената на грешката нараства неимоверно много. Хаосът може да роди чувство на обреченост, но както се казва в китайската Книга на промените „И Дзин”19, хаосът е мястото, „където се раждат блестящи илюзии”20. Въоръжени със знания от математиката и физиката, можем да мислим и другояче за хаоса – като за критичен период, за време разделно, за най-ниска точка, за своеобразно чистилище, след което не е задължително да настъпи единствено пълен разпад на социалната система, а би могло да се премине и към нов, по-нормален, по-стабилен и по-предвидим, дори по-висок етап на развитие. И понятието „катастрофа“ има едно значение в живота и по-друго - в науката. В разговорната реч това е събитие с много тежки, непоправими последици. А в Теорията на катастрофите то означава рязко качествено изменение на обекта при плавно количествено изменение на параметрите, от които той зависи. Термините „катастрофа” и „теория на катастрофите” са въведени в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век от Рене Том и Кристофър Зиман. Катастрофата настъпва при определени стойности на параметрите - точки на бифуркация21. Теорията на катастрофите се използва все по-често в икономиката, финансите, медицината (напр. при болести, които протичат бавно, поради което „улавянето” им е сложно, но от един момент нататък стават трудно лечими или дори нелечими), при изучаване на военни операции, а така също, което е логично, при различни извънредни ситуации в резултат на бедствия и аварии. Специален интерес представляват социални системи (общности, общества), които въпреки привидното нормално развитие, внезапно изпадат в криза, губят ориентация и стават стратегически „слепи”, откриват в себе си пукнатини и задълбочаващи се и разширяващи се линии на разделение между отделни групи и прослойки. Изводите при анализ на такива системи чрез Теорията на катастрофите, позволяват бързо намиране на решение, ако е достигната „точка на катастрофа”, а като се използват предписанията на тази Теория, е възможно въвеждането на модели за ранно сигнализиране, които позволят системата да бъде стабилизирана, още преди да попадне в приближаващата се „точка на катастрофа”. Ще се спра накратко и на понятийната разнопосочност, вкл. във Военна академия, по актуалната тема за традиционните и нетрадиционните заплахи. А нали трябва ако не да уеднаквим, поне да съвместим схващанията си... Ето моята гледна точка по този проблем. Първо ще поясня, че в сигурността има два типа проблеми – единият тип проблеми засягат сигурността, свързани са със сигурността (т.е. security problems), а другият тип проблеми са насъщни, същностни за сигурността (т.е. securitized problems). Проблемът, засягащ, свързан със сигурността (security problem) се превръща в проблем, насъщен, същностен за сигурността (securitized problem), т.е. той се секюритизира, щом вследствие на него възникват качествени промени и обществото не може да ги преодолее без структурни трансформации. Секюритизиралият се проблем излиза извън рамките на стандартната политическа процедура за вземане на решения, за осъществяване на нужните мерки и отделяне на необходимите ресурси, т.е. излиза извън рамките на нормалната политика на сигурност (свързана с нормалните ситуации и състояния) и преминава в сферата на извънредната политика на секюритизация (свързана с извънредните ситуации и състояния). Тогава онзи, който има управленските правомощия и отговорности да действа и овладява положението, вече не е свързан със съществуващите до този момент правила и процедури. Ще говоря тук за „заплахи”, за да не изписвам непрекъснато „предизвикателства, рискове, опасности и заплахи”. Като резултат от анализа и оценката на техните базисни характеристики и способности за ескалация, заплахите се разделят на два основни типа22: ♦ Тип 1, “традиционни”: стари, симетрични, ниска интензивност, количествени, засягащи, свързани със сигурността (security) заплахи; ♦ Тип 2, “нетрадиционни”: нови, асиметрични, висока интензивност, качествени, насъщни, същностни за сигурността (секюритизирани, securitized) заплахи. В този смисъл една заплаха е традиционна, ако тя е стара (която е съществувала преди или се проявява сега по стария, познат начин); ако е симетрична; ако е с ниска интензивност; ако води до количествени промени; и ако създава проблеми, които засягат, свързани са със сигурността (т.е. са security problems). Аналогично, една заплаха е нетрадиционна, ако тя е нова (която не е съществувала преди или се проявява сега по нов, коренно различен начин); ако е асиметрична; ако е с висока интензивност; ако води до качествени промени; и ако създава проблеми, които са насъщни, същностни за сигурността (т.е. са securitized problems). И така, с различни аспекти на сигурността се занимават– Рискология, Кризисология, Ноксология (Опасностология), защо не Заплахология, Предизвикателств(ен)ология. Плюс Конфликтология, Национална сигурност, Международна сигурност и Корпоративна сигурност. Изучава се сигурността в Рисковото общество, в Мрежовото общество, в Постмодерното общество, в Глобализираното общество. Да изредим и Схемата на Петте нива на сигурността, Класификацията на Четирите вида Сигурност, Моделът на Трите вълни на Сигурността, Релацията Предизвикателство-Риск-Опасност-Заплаха. Твърде много понятия в Науката за сигурността се преплитат, „борят” се и си взаимодействат. Това води до объркване, нерядко и до повторение, а защо не и до противоречие. Ние, хората в Науката за сигурността много приличаме на слепците от онази индийската притча, които опипват различни части от слона, сетне спрямо тях обясняват своето схващане за слона и така и не могат да сглобят общата картина, да постигнат съгласие - как всъщност изглежда и какво наистина представлява този слон? Но не бива да се забравя, че макар всеки да разказва за слона според това, което той е докоснал – туловище, хобот, уши, бивни, крака, опашка, всъщност слонът е един и ние трябва да разкажем не частичната (туловищна, хоботна, и т.н.) сигурност, а цялостната – комплексна и интегративна „Сигурност”. Нашият слон „Сигурност” не е нищо отделно – хобот, туловище и т.н., дори не е механичен сбор от тези свои части, той е комплексно и интегративно цяло! Ето защо, ако изредените по-горе понятия, подходи, модели, схеми, класификации и релации достатъчно точно конструират смисъла, същността и съдържанието на научната категория „Сигурност”, те могат да бъдат обединени, сглобени и накрая да се получи пъзелът „Сигурност”, да се добие точната представа за слона „Сигурност”. Когато това стане, всеки от нас може да се посвети вече с пълно право на изучаването на някоя отделна част от слона. И ние сме длъжни да изслушаме специалистите по хоботите или по бивните. Единственото, което не бива да приемаме на вяра и не бива да позволяваме, е тези специалисти да внушават в студентските аудитории, че това, което преподават е цялата Сигурност! Че хоботите или бивните - това всъщност Е Сигурността, че то само си струва да се изучава, а всичко останало е дан на мимолетна мода, която ще мине и замине, че е второстепенно, че е привнесено от всякакви северноатлантици или са реликти от някакви съветски догми. Това изисква да се дадат дефиниции за така често употребяваните базисни понятия. Тези дефиниции, макар да не претендират за пълнота и изключителност, създават възможност да ги различаваме едно от друго. Чрез тях може да се избегне хаосът от произволни употреби и да се подредят схващанията за понятията по начин, който да ни доближава до утвърдените виждания в съвременната (европейска, американска и руска) Наука за Сигурността. Освен това, изясняването на същността на тези понятия би ни позволило да ги обвържем с Класификацията на Четирите вида Сигурност и с Модела на Трите вълни на Сигурността, за които ще стане реч тук. Проблемът е в това (а по-точно – той е и в това), че в научната литература и експертните анализи най-вече у нас, класификациите (като тази за Четирите вида Сигурност), моделите (като този за Трите вълни на Сигурността) и понятията (като тези за Заплаха, Опасност, Риск, Предизвикателство) се използват сами за себе си и изолирано едни от други. Но те, както вече изтъкнахме това, не са сами за себе си, те се отнасят в края на краищата до една и съща и при това изключително важна научна категория – категорията „Сигурност“. Затова те трябва да бъдат не просто по някакъв начин обвързани, а много тясно свързани помежду си. В тази доклад се прави подобен опит за тяхното тясно свързване. ► Да започнем най-напред с Класификацията на Четирите вида Сигурност23. Това е една от най-важните класификации на отделните аспекти на сигурността, т. е. на видовете сигурност. Тя е свързана с потенциала на основните предизвикателства и рискове, опасности и заплахи, пред които е изправена системата и нейната способност да им противодейства ефективно. Според тази базисна класификация, сигурността бива: • Абсолютна безопасност; • Защитена безопасност; • Относителна сигурност; • Трансформационна сигурност. За подредбата на видовете сигурност се използва акронимът „АЗОТ”. При абсолютната безопасност не съществуват никакви въздействия върху системата и нейната сигурност; При защитената безопасност съществуват въздействия върху системата, но тя може да ги неутрализира ефективно и те не оказват влияние върху нейната сигурност. При относителната сигурност съществуват въздействия върху системата, които могат да окажат деструктивно въздействие върху сигурността й, но системата притежава нужните ресурси, с които в рамките на нормалните политически норми и процедури да контролира ефективно тези въздействия, така че да съхрани своята сигурност. При трансформационната сигурност съществуват въздействия върху системата, чиято огромна (ескалираща) мощ може да тласне системата отвъд критичната точка, след която тя изпада в несигурност и да предизвикат изключително сериозни последици за сигурността й, но системата е изградила необходимите ресурси и е способна чрез тяхната извънредна мобилизация да извърши такива структурни трансформации, благодарение на които да управлява ефективно тези въздействия, така че да съхрани своята сигурност. Въз основа на казаното, можем да дадем следната изключително важна дефиниция: Сигурност за една социална система (човек, общност, общество, държава, общност от държави) има тогава, когато основните идеали, цели, ценности и интереси на системата не са подложени на никакви въздействия (абсолютна безопасност) или не са застрашени от съществуващи въздействия, които социалната система да не е в състояние ефективно да неутрализира (защитена безопасност), контролира (относителна сигурност) или управлява (трансформационна сигурност). ► Ще се спрем сега на Модела на Трите вълни на Сигурността24. Моделът отразява вълновата теория за еволюцията Безопасност–Сигурност–Риск. Изтегляне 293 Kb. Сподели с приятели:
|