Третата вълна на Сигурността
Третата вълна е Вълната на риска. При нея сигурността се разбира като „риск”. А терминът „риск“ се разбира като въздействие на неопределеността върху целите на системата (общността от държави, държавата, корпорацията и др.), т.е. това са възможни, имащи голяма степен на неопределеност събития или процеси, които могат да въздействат върху визията, мисията, стратегията и ресурсите на системата.
При тази Вълна става дума за процес, в който е въвлечена системата. При това за процес със сложна динамика, подчинен на определена логика и разпознаваем и подлежащ на осмисляне само чрез висока степен на абстракция. Процес, който трябва да се управлява и, тръгвайки от целите на системата, да се формират пулове26 от ресурси, способности и хора, чрез които да се постига допустимо ниво рискове, т.е. на минимизирани (поносими) рискове. В зависимост от характера, честотата на проявяване и възможните щети, които може да причини, спрямо риска се следват основно четири базисни подхода: той се приема, избягва, споделя (прехвърля се частично или напълно, т.е. трансферира се върху други субекти, общности, организации, корпорации или държави чрез аутсорсинг27, застраховане или хеджиране28) или се ограничава (т.е. върху него се въздейства). Всичко се подчинява на целта да се запази управляемостта на системата.
С други думи, всички усилия на системата (общността от държави, държавата, корпорацията и др.) вече се насочват към управление на риска. Ето защо, нека да го подчертая още веднъж, при Третата вълна на Сигурността – Вълната на риска:
♦ Общуването с риска е процес.
♦ Рискът се управлява (приема, избягва, споделя, ограничава).
♦ Целта е постигане на минимизирани (поносими) рискове.
♦ Стратегията е целево ориентирана, т.е. базира се на целите, които системата се стреми да постигне.
Тъй като акцентът се премества от Безопасността през Сигурността към Риска, все повече в управлението (мениджмънта) на държавата (и корпорацията) се говори за управление на риска, а не за отстояване на безопасността и не за гарантиране на сигурността.
► Остана да обсъдим Релацията Предизвикателство-Риск-Опасност-Заплаха29.
Ако систематизираме понятията Предизвикателство, Риск, Опасност, Заплаха по следните критерии: 1. Степен на общност; 2. Степен на неопределеност; 3. Степен на зависимост от даден субект (субективност); 4. Степен на обвързаност с несигурността; 5. Степен на непосредственост на деструктивността; и 6. Време за реагиране, то за подредбата на тези понятия съгласно така избраните критерии може да се използва моделът (акронимът), с малка добавка за благозвучност „ПРОЗа: Предизвикателство–Риск–Опасност–Заплаха, съответно на английски CReDiT - Challenge-Risk-Danger-Threat.
▼ Предизвикателството е с най-висока степен на общност и на неопределеност и с най-ниска степен на зависимост от даден субект (субективност) и на обвързаност с несигурността, с най-малка непосредственост на деструктивността и най-голямо време за реагиране.
Сподели с приятели: |
