Теоретичното пространство на стратегията за сигурност: историческа еволюция на отбранителната стратегия и принципите на теорията за геополитическата динамика на проф
Изтегляне 293 Kb.
|
Свързани:
Annual-Report-2019-20, G-tem Plant 3, bf141cb2d7c91d6f286debbd33eee5cf1d2eb383, house, Parallax
- Навигация на страницата:
- Първата вълна на Сигурността
- Втората вълна на Сигурността
| Първата вълна на Сигурността
Първата вълна бе Вълната на безопасността. При нея безопасността бе разбирана (дори буквално) като „без-опасност”. Ставаше дума за статика, за състояние, за стремеж към отстояване на максимално ниво на безопасност, т.е на защитена (оптимална) безопасност. Всяка заплаха, всяка опасност, изискваше мобилизация на силите и ресурсите и се смяташе за нещо крайно нежелано, способно да извади системата от равновесие, затова към него се подхождаше с цялата налична сила, за да се запази статичното равновесие на системата. С други думи, всички усилия на системата (общността от държави, държавата, корпорацията и др.) бяха насочени към отстояване на безопасността. Ето защо, нека да го подчертая още веднъж, при Първата вълна на Сигурността – Вълната на безопасността: ♦ Безопасността е състояние. ♦ Безопасността се отстоява. ♦ Целта е постигане на защитена (оптимална) безопасност. ♦ Стратегията е ресурсно ориентирана, т.е. базира се на наличните ресурси и затова се стреми максимално да ги умножи. Втората вълна на Сигурността Втората вълна бе Вълната на сигурността. При нея сигурността бе разбирана като „security”. Ставаше дума за хибридно съчетаване на статика, състояние и на динамика, процес, за стремеж към гарантиране на дадено ниво на сигурност, т.е. на относителна (приемлива) сигурност. Извършват се анализ и оценка на заплахите и опасностите, като някои от тях се приемат като неизбежно съществуващи, а по други се работи, разработват се стратегии, мобилизират се ресурси, насочени към поставянето им под максимално възможен контрол, така че да се гарантира приемливо ниво на сигурност и да се запази динамичното равновесие на системата. С други думи, всички усилия на системата (общността от държави, държавата, корпорацията и др.) бяха насочени към гарантиране на сигурността. Ето защо, нека да го подчертая още веднъж, при Втората вълна на Сигурността – Вълната на сигурността: ♦ Сигурността е хибридно съчетаване на състояние и процес. ♦ Сигурността се гарантира. ♦ Целта е постигане на относителна (приемлива) сигурност. ♦ Стратегията е ресурсно ориентирана, т.е. базира се на наличните ресурси и затова се стреми те да бъдат изградени на принципа на разумната достатъчност. Хибридността състояние-процес (статика-динамика) се изразява като преминаване (елемент на процесност) през различни състояния (елементи на състояние). Системата си гарантира едно ниво на относителна (приемлива сигурност) до момента, когато трябва да извърши преприоритизация на целите и ресурсите и ако тя се развива в позитивна посока, може от един момент нататък да си позволи по-високо ниво на относителна (приемлива) сигурност, а ако се развива в негативна посока, да се принуди да премине към по-ниско ниво на относителна (приемлива) сигурност. И така псевдопроцесът, почти-процесът може да се разбира като преминаване през определени (крайно, дискретно25 множество) псевдостатични, почти-статични състояния. При тази Вълна сигурността се мисли вече не като „безопасност”, а като „security”, с други думи, не като нещо абсолютно или поне максимално обезпечено, като без-опасност, а като нещо относително, постигнато до някакво приемливо ниво и на някаква приемлива цена. Като нещо, което се гарантира, а значи на преден план може да излезе гарантиращият actor, актьор, играч, фактор, агент. Изтегляне 293 Kb. Сподели с приятели:
|