Теоретичното пространство на стратегията за сигурност: историческа еволюция на отбранителната стратегия и принципите на теорията за геополитическата динамика на проф
Изтегляне 293 Kb.
|
Свързани:
Annual-Report-2019-20, G-tem Plant 3, bf141cb2d7c91d6f286debbd33eee5cf1d2eb383, house, Parallax
- Навигация на страницата:
- Науката за сигурността
- Науката за сигурността е Danger
- Всичко
- Културно/символна ” перспектива . 2. Социологическият подход - перспектива „Рисково общество ”. 3. Управленският подход - Governmentality
| Науката за сигурността се развива в множество посоки, затова някъде пишат за „науки за сигурността“7. Несъмнено е, обаче, че правилното е Наука. Както има много поднауки в математиката, но говорим за Математика, не за математики. Вярно е, че някои поднауки в Науката за сигурността са получили самостоятелно значение и сякаш водят самостоятелно съществуване, но рано или късно ще се влеят в Науката-майка. Нерядко те на дадени понятия дават названия, използвани в Науката за сигурността, но влагат в тях различно съдържание или при едно и също съдържание с понятия, използвани в Науката за сигурността, дават различни названия. Това най-често се случва, когато са възникнали първо самостоятелно и постепенно са се приобщили в лоното на Науката за сигурността.
А понякога едно понятие е било характерно за определен период от време, но се е изпълнило с ново съдържание, задълбочило и разширило се е дотолкова, че от конкретно название за този период от време е получило разбиране като всеобхватно понятие за който и да е период от време, т.е. от частно и конкретно понятие е станало общо и абстрактно. По-късно на примера на самото фундаментално понятие „Сигурност“ ще покажем как частното и конкретно понятие е „сигурност“ (с малка буква), а общото и абстрактно понятие е „Сигурност“ (с голяма буква) Това също внася определен „шум в системата“. Така или иначе, възниква сериозен разнобой, а объркването е голямо и понякога – пълно. Пример: Управлението на рисковете, Рискологията възниква като самостоятелна наука, имаща пресечни точки с Науката за сигурността, но постепенно започва да се разтваря в нея - главно на философско равнище, но все повече на по-ниските нива и практическите приложения. Това изисква синхронизиране на понятията. Рискологията може да оперира с понятията danger, hazard, peril, menace и др. като различни проявления на опасността, но базисната категория в Науката за сигурността е Danger. Затруднението се преодолява, когато се разбира, че Danger (с главна буква) е общото и абстрактно понятие, а останалите, вкл. и danger (с малка буква), hazard, peril, menace са частните и конкретни понятия, т.е. различните видове Danger. Но наред с опасността, в Рискологията заплахата, рискът и предизвикателството също са натоварени с частни и конкретни значения, а в Науката за сигурността те имат статут на базисни категории (вж. по-долу акронима8 ПРОЗа) и стават общи и абстратни. В Рискологията рискът се определя с вероятността да се случи и с последиците ако се случи. Не само рискът – заплахата, опасността, предизвикателството, всяко нежелано събитие се определя по същия начин - дали ще се случи и какво ще причини ако се случи. Това се отнася за всеки сериозен проблем. Когато обаче Рискологията става интегрална част от Науката за сигурността, нещата в много по-голяма и определена степен си идват вече на мястото. И става ясно, че това важи главно и основно за Риска (с главна буква). Проблемът е много по-сложен. Всичко, вече развито в Рискологията, трябва да се вмести в категориите на Науката-майка, Науката за сигурността. Да вземем понятието „Рисково общество” - кръстникът му е Улрих Бек9. В Науката за сигурността Рисковото общество е обаче едно от измеренията на епохалната трансформация. Помиряването в случая е сравнително лесно. Голямата категория, общото и абстрактното, е Рисковото общество като едно от четирите измерения на трансформацията, преживявана от нашия свят, а „Рисково общество” на Бек, е частното и конкретното - един от четирите подхода (модели, теоретични перспективи10, парадигми11) в изучаване на риска (като събирателно на огромното разнообразие от рискове) или на рисковете (като отделни конкретизации на риска) в съвременното Рисково общество. Ето какви са всъщност тези четири подхода12,13: 1. Културно-антропологическият подход - „Културно/символна” перспектива. 2. Социологическият подход - перспектива „Рисково общество”. 3. Управленският подход - Governmentality перспектива. 4. Трансформационният - Адаптивна/абсорбтивна перспектива. Неологизмът governmentality (гавърнменталити, от govern – управлявам, ръководя; government – правителство, управление; governmental – правителствен; и mentality – манталитет, менталност) е изкован от Мишел Фуко14 за изследване, а по-скоро за обозначение на стратегиите и политиките, пътищата и начините, по които и чрез които държавата и нейните институции управляват както обществото, изправено пред лицето на рисковете, така и самите рискове. Може би този неологизъм може да се преведе най-точно като „правителствена рационалност“ или по-скоро като „управленска рационалност“15. Доскоро основната категория бе „Сигурност“, а „Не-сигурност” бе всичко, което не е Сигурност (т.е. несигурността се определяше посредством сигурността и като нейно отрицание), и Науката за сигурността изучаваше най-вече сигурността, нормалността и условията, при които може да се превърне в ненормалност, анормалност. Ето защо всичко, което изучаваше несигурността, ненормалността, извънредността, започна да се обособява като отделни науки (почти-науки). Това важи за рисковете, а също и за кризите, които у нас се изучават главно когато са се случили, получили са крайно деструктивно развитие и трябва да се управляват – ето защо се говори за управление НА кризи, управление ПРИ кризи. Преди този момент кризата е изучавана главно като фаза на конфликта. Постепенно, по света, и много по-малко у нас, кризата става самостоятелен обект на изучаване: от зараждането й до ликвидирането на последствията от нея. Възниква почти-наука - Кризисология, която лека-полека и логично също става част от Науката за сигурността и установява, че някои стандартни за нея понятия вече са заети с (малко) по-различен смисъл, така че тя трябва да се адаптира към този факт. Наред с Рискологията, Кризисологията, възниква Ноксологията (Опасностология). Ноксологията (гр. ноксис, лат. noxius - вреден, опасен, нанасящ щета; гр. ноксо - опасност, logos - учение) е наука за опасностите - възникване, въздействие и противодействие. Съответно Ноксосфера е пространството, в което се появяват факторите, които водят до опасности и възникват опасностите. В практически план, засега тази наука е по-модерна реализация на техниките за безопасност и охрана на труда в производствените процеси.16 Изтегляне 293 Kb. Сподели с приятели:
|